31.7.1877 г.: Битката при Стара Загора

На 31 юли 1877 г. (нов стил) край Стара Загора Предният руски отряд се среща с Централната османска армия. Командирът на отряда ген. Йосиф Гурко приема боя въпреки четворното превъзходство на противника. В състава на отряда са и дружините на Българското опълчение.

Целта на ген. Гурко е да даде възможност на бежанците от Старозагорско и Подбалканските полета да се прехвърлят северно от Балкана. Затова боевете при Стара Загора се водят едновременно с бойните действия при Нова Загора и Джуранлии (сега Калитиново).

Начало на войната

Стратегическият план за водене на Руско-турската война е дело на ген. Николай Обручев. Логично е предвиденото сковаване на значителни турски сили на Кавказкия фронт. Правилно е за първи път настъплението да се осъществи с форсиране на Дунав край Свищов, а не през четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен с компактното мюсюлманско население.

Българските историци отминават мълчаливо загадки и неясноти по конкретното водене на войната на българска територия:
• Защо от съсредоточената на левия бряг на Дунав войска от 276 хиляди щика реката я преминават едва 117 хиляди?
• Защо 35-хилядният Западен отряд води единствената си битка за Никопол на 16 юли и допуска на 19 юли турците с марш чак от Видин да влязат в Плевен часове преди тях?
• След като за 25 дни от прекосяването на Дунав (24 юни н.ст.) Предният отряд на ген. Гурко с численост 12 хиляди души, вкл. 12 български опълченски дружини, овладяват Шипка на 19 юли (Хаинбоаз на 17 юли), то какъв е руският по-нататъшен стратегически план? Какво се планира да се постигне в главното направление, защото едва ли някой разчита, че Предният отряд на Гурко без противодействие ще прекоси Тракия и ще излезе пред Цариград?
• Знаело ли е руското главно командване, че съсредоточените турски сили за противодействие на руската армия на Балканския полуостров наброяват 180 хиляди души и как те са предислоцирани за изминалите 25 дни?

Потвърждава се старата като света истина, че пропуските и нерешителността на военното командване падат върху плещите на войниците.

Военните заповеди обаче се отдават, за да се изпълняват. На 22 юли авангардът на отряда от Девети Кавказки драгунски полк с командир херцог Николай Лайхтенбергски влиза в Стара Загора и освобождава града.

Ликуващият град посреща с цветя освободителите, като си въобразява, че те са тук завинаги. На 24 юли е избрано местното управление от привременна управителна комисия с председател Петко Славейков.

По това време към Стара Загора и Нова Загора вече се насочва докараната чак от Албания Централната 20-хилядна османска армия с командващ Сюлейман паша (48 табора, 16 ескадрона и 48 оръдия - общо 27 000 души).

В навечерието на битката в града са разположени 4 дружини на Българското опълчение, 14 ескадрона и 12 оръдия. Командир е генерал-майор Николай Столетов.

На 29 юли основната част на Предния отряд формира колона с командир херцог Николай Лайхтенбергски, която да посрещне идващите откъм Нова Загора челни турски части. Тук са и няколко български опълченски дружини.

В Стара Загора остават II-а и V-а Опълченска дружина, две казашки сотни и 4 оръдия. Заемат отбранителна линия от 4 км. Разделена е на десен фланг (II-а Опълченска дружина, командир подполковник Куртянов), ляв фланг (V-а Опълченска дружина, командир подполковник Нишченко), а в центъра са спешените казашки сотни.

Сюлейман паша отдава дължимото значение на овладяването на Стара Загора. Същия ден той съсредоточава за битка основните си сили. Към тях би трябвало да се присъединят силите на Новозагорския османски гарнизон (Реуф паша), но те са задържани от десния руски отряд. Чирпанският османски гарнизон (Ахмед Хулюси паша) закъснява за битката при Стара Загора.

На 30 юли херцог Николай Лайхтенбергски се завръща с част от силите си в Стара Загора, но узнал за началото на стълкновението с Реуф паша близо до с. Джуранли (дн. Калитиново), напуска града в подкрепа на своята колона.

Боят на 31 юли

Турската атака е насрочена за 31 юли в 7 часа. В нея участват колоните на Шукри паша, Вейсел паша, Ариф паша и Салих паша. Турското превъзходство в жива сила е 4:1. Опитът да се обхванат двата фланга на руските сили е отбит.

В разгара на боя пристига подкрепление от I-а и V-а Опълченска дружина, Казанския Казашки полк, а Астраханският Казашки полк е изпратен към с. Джуранлии. Левият фланг е поет от полковник Де Прерадович, а десния от полковник Михаил Толстой.

Около 10 часа главният удар срещу левия фланг е отбит. Към 13 часа Сюлейман паша развръща всичките си сили. Колоната на Вейсел паша извършва обходно движение на десния фланг. По искане на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, взвод Казашка батарея и конницата начело с генерал-майор Столетов са насочени към с. Джуранли.

Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Де Прерадович. Османският удар е поет III-а Опълченска дружина с командир подполковник Павел Калитин. Тя обаче е принудена да се оттегли и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме, при който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченецът С. Минков и подполковник Павел Калитин.

Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от спонтанно формирана Знаменна група в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, Попов, прапоршик Стефан Кисов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев (Дудар) и др.

I-а Опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Полковник Де Прерадович последен напуска града.

В Стара Загора влизат три османски табора и извършват масово клане на не изтеглилото се българско население. На следващия ден градът е изгорен до основи, като са избити около 15 000 души мирно българско население.

Резултати

Битката при Стара Загора е бойното кръщене на Българското опълчение. След очакваната загуба Предният руски отряд бавно се изтегля с ариегардни боеве пред превъзхождащите османски сили и заема отбранителна позиция на Шипченския проход.

Разстоянието от 40 км между Стара Загора и Шипка турците го преодоляват за почти три седмици и едва на 19 август се съсредоточават край Казанлък. На 21 август започва Шипченската епопея. Случва се това, което е трябвало да стане месец по-рано – войските на Осман паша да бъдат посрещнати на укрепена позиция, а не в голото поле. А каква е щяла да бъде съдбата на Стара Загора, може само да се гадае.

През 1977 г. в памет на 100-годишнината от битката при Стара Загора и на мястото на бойните действия е изграден Мемориален комплекс „Бранители на Стара Загора“.

/По материали в интернет/