На 3 февруари 1919 г. се събират първите учредители на Обществото на народите (ОН), известно и като Лига на нациите - международна организация, съществувала между Първата и Втората световна война. Нейните цели са понижение на степента на въоръженост, разрешаването на международни спорове по мирен път и подобряването на световното благосъстояние.
<strong>Предистория</strong><br /> <br /> Идеи за създаването на международни организации съществуват още преди 20 век. Политическото разединение и враждите между отделните народи са основен фактор за сравнително късното им реализиране. Първи стъпки към осъществяването на тези идеи са направени през 19 век.<br /> <br /> Първоначално държавите създават международни организации, за да сътрудничат помежду си по специфични въпроси. Така през 1865 г. е създаден Международният телекомуникационен съюз като Международен телеграфен съюз, а девет години по-късно (1874 г.) и Световният пощенски съюз (сега и двата са специализирани агенции на ООН). Тези две събития дават надежда, че и големи световни проблеми могат да бъдат разрешени по пътя на взаимното съгласие.<br /> <br /> Идеята за предотвратяването на последиците от военните конфликти и изграждането на структура, която да се грижи за мироопазването, постепенно започва да си проправя път. През 1899 г. в Хага се провежда Международна мирна конференция, която цели да разработи начини за разрешаване на кризи по мирен път, предотвратявайки войни, и систематизиране на правила за водене на война. Като резултат през 1902 г. и започва своята работа Постоянният арбитражен съд.<br /> <br /> Ужасът на Първата световна война провокира вземането на по-радикални мерки като създаването на Обществото на народите по време на Парижката мирна конференция.<br /> <br /> <strong>Създаване</strong><br /> <br /> Парижката мирна конференция на 25 януари 1919 г. одобрява решението за създаване на Обществото на народите. Идеята за създаването на Обществото е на американския президент Удроу Уилсън. Първото заседание на страни-учредителки е още на 3 февруари.<br /> <br /> Уставът на Обществото е подписан на 28 юни 1919 г. от 44 държави: сред тях са 27-те държави победителки във войната, британските доминиони Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка, както и от Индия &ndash; колония с голям принос за победата във войната (с 1,5 млн. мобилизирани и 75 хил. загинали). Впоследствие към ОН се присъединяват 13 специално поканени неутрални държави.<br /> <br /> В устава на новата организация заляга Версайската система от мирни договори, което я превръща в удобен инструмент за прокарване на собствени интереси в ръцете на страните победителки.<br /> <br /> На 16 декември 1920 г. към Обществото се присъединява и България. За нас лобира лично Фритьоф Нансен. Той счита, че би могло да се помогне на България, ако тя влезе в Обществото на народите и получи финансова помощ. Страната ни наистина получава два заема, които ѝ помагат за излизане от следвоенната криза.<br /> <br /> Дипломатическата философия на Обществото представлява фундаментална промяна в мисленето в сравнение с предходните сто години. Създаденият на Виенския конгрес (1815) модел разглежда Европа като поле на съюзи между националните държави, създавайки баланс на силите, поддържан от силни армии и тайни споразумения.<br /> <br /> Според новата концепция ОН функционира като правителство на правителствата, като разрешава спорове между отделните държави по открит и правноориентиран начин.<br /> <br /> <strong>Основни положения от устава</strong><br /> <br /> Обществото на народите е структурирано с три основни конституционни органи: Събрание, Съвет и постоянен Секретариат. В допълнение Обществото има две основни крила - Постоянна палата за международно правосъдие и Международната организация на труда.<br /> <br /> Член 4. Приема Великите по онова време сили за членове на Съвета (Assembly) и добавя по-слаби държави като непостоянни членове.<br /> <br /> Член 8. Разоръжаване: Съветът на ОН трябва да наложи редукции на оръжията, като задължава страните-членки честно и отговорно да дават доклади за оръжията, които притежават.<br /> <br /> Член 10. Задължава страните-членки да спазват правилото за суверенитет и ненакърнимост на териториалната цялост на държавите. (Този член става причина за не подписването на устава от страна на Сената на САЩ.<br /> <br /> Член 12. Кризисно управление: При възникване на конфликт страните са задължени да преминат през 3-месечен период за &quot;охлаждане&quot; на военните отношения (т.е. без военни действия), което понякога води до разрешаване на конфликта, без да се стига до военни действия.<br /> <br /> Член 13. Дава възможност на страните членки да излагат своите становища пред институциите за арбитраж, ако тези конфликти не могат да бъдат разрешени чрез дипломация.<br /> <br /> Член 14. Учредява се Постоянен международен правен съд, който да разглежда всякакви видове конфликти и спорове на страните-членки на ОН.<br /> <br /> Член 15. Според този член страните-членки на Съвета са задължени да провеждат проучвания и разследвания на минали конфликти и неразбирателства с оглед неповтаряне на съществували вече конфликти.<br /> <br /> Член 16. Ако член на Лигата на нациите не преминава през рутинните стъпки за започване на война, то военните действия на този член се възприемат като военни действия срещу всички страни от ОН.<br /> <br /> Член 22. Попечителство. Страни, които са неразвити, остават под настойничеството на по-развитите държави, които трябва да се грижат за вътрешните и външните работи на &bdquo;по-изостаналите&rdquo; страни.<br /> <br /> Член 23. Страните предприемат мерки за предпазването и създаването на хуманни трудови условия и честно третиране към нациите, било то от колониите или от страните-членки, като възлага на Съвета задачата да приема споразумения, касаещи разпространение на наркотици, защита от трафик на децата и на жените.<br /> <strong><br /> Успехи на ОН в кризите:</strong><br /> - Аландски острови<br /> - Албания<br /> - Горна Силезия<br /> - Мемел<br /> - Саар<br /> - Мосул<br /> - Гърция и България (1925 г.) Гръцки и български военни части участват в инцидент на границата. Гърция едностранно предприема военни действия, но още преди това конфликтът е предаден на Комисията по разследването и накрая и двете държави изваждат полза от конфликта.<br /> <br /> <strong>Неуспехи на ОН</strong><br /> <br /> Причините дейността на ОН да се смята за провал са разнородни. Изискването за единодушен вот, липсата на военна сила, провеждането на собствените интереси на най-важните страни и бавното вземане на решения от непостоянните Съвет и Асамблея водят до неефективност в дейността ѝ, която най-ясно си проличава при италианското нашествие в Абисиния и последвалата криза в Манджурия.<br /> <br /> - Неучастието на големи държави също подпомага провала на организацията. Въпреки че американският президент Удроу Уилсън е движещата фигура около формирането на Обществото, САЩ никога не се присъединява. Италия и Япония първоначално са постоянни членки, но и двете напускат: едната през 1937 г., а другата през 1933 г. Германия е член единствено в периода 1926&ndash;1933 г., а Съветският Съюз е приет през 1934 г. и изгонен пет години по-късно заради войната с Финландия. Нещо повече: изключването на предложената от японците клауза за &bdquo;Расово равенство&rdquo; от устава на ОН уронва авторитета ѝ. След като Америка не се присъединява, Великобритания и Франция имат още по-малък интерес да работят за новата организация. Техните интереси са насочени към колониите и към следвоенно възстановяване.<br /> <br /> - Друга основна причина за неуспеха на ОН е и тежката икономическа обстановка, в която се намират много от Европейските държави в края на Първата Световна Война. Именно тези икономически трудности предоставят идеалната среда за развитието на крайни, национал-фашистки политически формации.<br /> <br /> - Трета причина са пропуски и празнини в Устава като липсата на дефиниция за понятието &quot;агресия&rdquo; и с какво се дефинира тя. В допълнение тогавашното Съвещание на Консулите заема важна роля и редуцира влиянието на ОН. Някои дипломати не желаят да дадат на Лигата някои права, защото се страхуват да не накърнят суверените на страните си. Член 10 и член 16 относно международния мир не се спазват.<br /> <br /> Според Ф.Х. Хинсли, автор на книгата &quot;Power and the Pursuit of Peace: Theory and Practice in the History of Relations between States&quot;, &quot;Всичко, което знаем за историята и природата на международните отношения, сочи, че Обществото, както първоначално е създадено, е вървяло към провал; както и че организацията е можела да бъде създадена само по начина, по който е създадена&quot;. Това води към мисълта, че Обществото на народите е било обречено на неуспех заради начина и времето, в което е създадено.<br /> <br /> Лишено от собствени въоръжени сили и зависимо от Великите сили за налагане на решенията му, Обществото на народите трудно се справя със задачите си. След няколко забележителни успеха и други провали, Обществото в крайна сметка се оказва неспособно да предотврати агресията от страна на фашистките страни през 30-те години.<br /> <br /> <strong>Конкретни провали на ОН:</strong><br /> <br /> &bull; Тешен<br /> <br /> &bull; Вилнюс<br /> <br /> &bull; Рур. През 1923 г. френски танкове навлизат в Рур (Рурска област). Причината е, че Ваймарската република, която по това време е обхваната от хиперинфлация (за няколко години хлябът от няколко пфенинга достига до 1 милиард марки), не може да изплати репарациите, наложени ѝ от Версайския мирен договор. Въпреки че Германия моли за временно прекратяване на плащанията, Франция не се съгласява и навлиза с танковете си в богатата на въглища област. ОН не успява да реагира на тези действия. Немското правителство призовава населението да спре работа. Благодарение на пакта Бриан-Келог французите се изтеглят от областта. Окупацията на Рур е сериозен гаф за Франция и ОН и води до вътрешни проблеми.<br /> <br /> &bull; Корфу. Гръцко-италиански спор от 1923 г. Трима италиански дипломати са убити в Гърция. Мусолини изисква 50 млн. за отплата на дипломатическото убийство със срок пет дни. Гърция не успява и Италия окупира Корфу по подобие на Франция, което е основна причина Франция да не критикува Италия. Съветът изпраща спора пред Комисия на запитването и гласува в полза на Италия като задължава Гърция да плати неустойките.<br /> <br /> &bull; Война в Чако. Войната в Чако (1932-1935) е военен конфликт между Боливия и Парагвай. Причината за него е,че двете страни си оспорват контрола в богатата на петрол област Гран Чако. ОН не взима особени мерки и войната води до смъртта на 100 000 души.<br /> <br /> &bull; Итало-етиопската война (1935-36). Често се разглежда като един от епизодите, които подготвят пътя за Втората световна война. Италия не успява да завладее Абисиния през 1890 г., но не я напускат амбициите. Граничен инцидент между Абисиния и италиански Сомалиленд през декември 1934 г. дава на Бенито Мусолини повод да се намеси. Отхвърляйки всички арбитражни предложения, италианците нахлуват в Етиопия на 3 октомври 1935 г. На 5 май 1936 г. е завладяна столицата Адис Абеба. Император Хайле Селасие отива в изгнание. В отговор на етиопските жалби Обществото на народите да осъди италианската инвазия през 1935 г. е гласувано налагане на икономически санкции на агресора. Те остават неизпълнени поради липсата на подкрепа от великите сили.<br /> <br /> &bull; Манджурска криза. През 1937 г. Япония навлиза в китайската област Манджурия. За кратко време столицата на областта е превзета. ОН налага само сравнително леки икономически санкции на Япония. В израз на несъгласие Страната на изгряващото слънце напуска Обществото. Манджурската криза е вторият грамаден провал на ОН след италианското нахлуване в Етиопия.<br /> <br /> &bull; Превъоръжаване на Оста и подготовка за Втората световна война.<br /> <br /> Началото на Втората световна война показва, че Обществото се е провалило в основната си цел - предотвратяване на мащабен военен конфликт. Организацията на обединените нации (ООН) заменя Обществото на народите с по-голям успех, като наследява някои негови агенции и организации.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />