4 април: Преди 40 г. тежко катастрофира американски самолет С-5 с 247 виетнамски сираци

На 4 април 1975 г. недалеч от авиобазата Таншоннят край Сайгон катастрофира военнотранспортен самолет С-5 „Галакси” от ВВС на САЩ. В рамките на операция „Babylift” самолетът евакуира безпризорни деца и сирачета от Южен Виетнам.

<strong>Предшестващи събития</strong><br /> <br /> През пролетта на 1975 г. Северовиетнамската армия води масирано настъпление на юг, правителството на Южен Виетнам практически губи контрол над лавинообразно влошаващата се ситуация и в началото на април едва балансира. (На 30 април партизаните завземат Сайгон.)<br /> <br /> По това време САЩ практически не участват във войната. На 3 април американският президент, за да спаси честта на армията, отдава заповед ВВС за евакуация 2000 деца, много от които са родени от връзки на американски войници с виетнамки. На следващия ден, 4 април, стартира операция Babylift.<br /> <br /> За евакуацията са привлечени големи транспортни самолети Lockheed C-5 Galaxy. Първият рейс е възложен на С-5А с борден номер 68-0218 от 60-та въздушна армия. Той пристига в Сайгон от Анхелес на Филипините с екипаж от 17 души: командир е капитан Денис &bdquo;Бъд&rdquo; Трейнър и втори пилот Тилфърд Харп.<br /> <br /> На авиобазата Таншоннят на борда на 68-0218 се качват 247 деца: 147 дечица и 7 души обслужващ персонал са поместени на горната палуба в десантното отделение, а в основния товарен отсек са настанени 102 деца и 47 възрастни (основно ранени и обслужващ персонал).<br /> <br /> Медицинският персонал се състои от 10 души начело с лейтенант Регина Оне, при това 5 от тях идват от съседния на стоянката С-141, за да подпомогнат такъм голям брой евакуирани.<br /> <br /> <strong>Катастрофата</strong><br /> <br /> В 16:03 часа борд 68-0218 излита от Таншоннят и взема курс към филипинската база Кларк. След 7 минути, когато самолетът е набрал височина 7000 м. и вече лети над Южнокитайско море, в задната част на машината се раздава силен трясък, сравним с взрив, след което капаците на товарната рампа се откъсват и политат надолу.<br /> <br /> Командирът Трейнър прави обратен завой към Сайгон. Тогава обаче той констатира, че в 2 от всичките 4 хидросистеми спада работното налягане. Това довежда до загуба на възможността за управление на самолета посредством кормилата за направление и височина, работещи остават само елероните и спойлерът на едното полукрило, а също така е възможно да се променя режимът на работа на двигателите.<br /> <br /> В процеса на завоя самолетът отпуска нос и започва да губи височина, като увеличава скоростта. По това време не съществуват никакви препоръки или техники на пилотиране в подобна ситуация, а катастрофата може да погуби 328 души.<br /> <br /> Тогава Трейнър си спомня особености от аеродинамиката на самолета и независимо от нарастването на скоростта увеличава мощността на двигателите. Благодарение на това действие Galaxy повдига нос и скоро преминава в набиране на височина, тогава командирът намалява мощността на двигателите и стабилизира скоростта на 410-420 км/час. В същото време вторият пилот Харп посредством наличните спойлер и елерони изравнява самолета в напречна плоскост.<br /> <br /> Със съвместни усилия пилотите снижават машината до 1220 м. (4000 фута), след което се насочват към пистата. Посред маньовъра Galaxy отново отпуска нос, а вертикалната скорост на снижение нараства до 20 м/сек. Разбирайки, че кацането в тази ситуация е невъзможна, командирът взема решение да извърши аварийно кацане и избира за целта голямо оризово поле покрай река Сайгон.<br /> <br /> Снижавайки се до височина 15 м., той превежда двигателите в режим на малък газ. Около 16:30 часа на скорост 500 км/час (270 възела) самолетът меко се отпуска на оризовото поле, но след като сде вдлачи около 300 м. заради голямата скорост пак се издига във въздуха.<br /> <br /> Отпред се намира река Сайгон и за избягване падането в нея командирът отново увеличава мощността на двигателите. След като прелита половин миля (800-900 м.), Galaxy се врязва в дигата покрай брега и се разчупва на 4 части.<br /> <br /> При удара товарният отсек е напълно разрушен, а от намиращите се там 149 деца и възрастни загиват 141. В десантната част загиват само 3 души от 152. Загиват и 5 члена на екипажа, 3 медици и още 3 други. Общо катастрофата погубва 155 души.<br /> <br /> Наред с катастрофата на С-130 в Кхамдък през 1968 г.(също 155 жертви), това е най-голямата катастрофа на територията на Виетнам и в историята на ВВС на САЩ.<br /> <br /> <strong>Причини</strong><br /> <br /> Поради взривния характер на инцидента отначало е разглеждана версията за диверсия. Отговор за причините обаче могат да дадат само капаците на задната рампа и бордовия самописец, които падат в Южнокитайско море.<br /> <br /> ВМФ на САЩ привлича за търсенето десантния товарен кораб USS Durham (LKA-114), фрегатата USS Reasoner (FF-1063) и кораба за управление USS Blue Ridge (LCC-19. След продължително издирване те намират в морето двата капака на люка, самописеца и дори телата на неколцина загинали, изхвърлени навън при декомпресията.<br /> <br /> Изследването на въстановените товарни врати показва, че отделните скоби за удържането им в затворено състояние са взети от запасни части или от други самолети, като не са напасвани както следва. В резултат някои от ключалките не се фиксират устойчиво в заключено състояние.<br /> <br /> Екипажът също потвърждава, че е имал проблеми при затваряне на вратите в Таншоннят, но заради бързината не е отдал значение. Заради това при набирането на височина с увеличаване на разликата в налягането вътре и вън от самолета натоварването на изправните ключалки значително нараства и довежда до тяхното разрушаване.<br /> <br /> <strong>Последствия</strong><br /> <br /> Независимо от катастрофата, операцията по евакуирането на децата продължава и завършва през май. Всичко от Виетнам са изведени 2678 деца. Заключващият механизъм на вратите на товарната рампа на С-5 е доработен и няма повече произшествия поради тази причина.<br /> <br /> За спасяването на много хора в катастрофална ситуация, Националният съвет по сигурността на транспорта в САЩ прави предложение за награждаване на екипажа. На 1 октомври 1975 г. началник-щабът ва ВВС на САЩ генерал Дейвид Чарлз Джоунс награждава пилотите Трейнър и Харп с Кръст на Военновъздушните сили. Още 37 медала са връчени на екипажа или на техни роднини.<br /> <br /> Медицинската сестра лейтенант Регина Оне, която ръководи операцията със счупен десен крак и многобройни порезни рани и благодарение на която 149 деца са преместени на безопасно място, е наградена с Премията &bdquo;Чейни&rdquo;, като става първата жена, получила тази награда.<br /> <br /> <em>Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски</em><br /> <br />