4.3.1943 г.: Преди 70 г. започва депортацията на евреите от Беломорието и Македония
На 2.3.1943 г. правителствено постановление разпорежда в съответствие със споразумение с германските власти 20 000 евреи от новите земи да бъдат изселени. С още 5 постановления от същата дата се уреждат организационни и технически въпроси, свързани с изселването.
От 4 до 10 март евреите от Беломорска Тракия са вдигнати още по тъмно от домовете им с малко ръчен багаж, като ги лъжат, че ги изселват в старите предели на България. Евреите от Драма, Серес, Кавала, Зиляхово, Саръ Шабан и от остров Тасос са изпратени във временен етапен лагер в Горна Джумая. Депортираните евреи от Ксанти, Гюмюрджина и Деде Агач са настанени на лагер в Дупница.<br /> <br /> <strong>Антиеврейско законодателство</strong><br /> <br /> Това е крайният резултат от последователния многогодишен натиск на Германия върху българските власти за „окончателно решаване на еврейския въпрос“.<br /> <br /> Хронологията на натиска обхваща две години. През декември 1940 г., дни след разширяването на Тристранния пакт с Унгария, Румъния и Словакия и период на усилено подготвяне на България да сe включи в него, Народното събрание приема Закон за защита на нацията, който поставя началото на държавно организиран тормоз и преследване на евреите в България.<br /> <br /> Следва Закон за еднократния данък върху имуществата на лицата от еврейски произход (юли 1941 г.) и Закон за възлагане на Министерския съвет да вземе всички мерки за уреждане на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси (юли 1942 г.).<br /> <br /> Двата антиеврейски закона и подзаконови актове до голяма степен следват по-ранни подобни норми от Румъния, Унгария и Франция.<br /> <br /> Съгласно антиеврейското законодателство:<br /> • смесените бракове между българи и евреи се забраняват (те се осъществяват само нелегално);<br /> • има забрани за упражняване на определени професии и притежаване на дялове в предприятия от страна на евреите; <br /> • наложени са извънредни имуществени данъци на еврейското население;<br /> • наложено е носенето на „давидовите значки“ за идентификация;<br /> • наложен е полицейски час за евреите;<br /> • евреите могат да си купуват хляб само от отделни фурни;<br /> • определени са улици, по които е забранено да се движат евреи;<br /> • по 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери“.<br /> <br /> Антиеврейското законодателство налага тежки регулации върху собствеността на евреите, като голяма част от нея е на практика национализирана срещу държавни облигации.<br /> <br /> Недвижима и движима собственост на евреи масово е разпродавана, като средствата се внасят в техни сметки в Българска народна банка, в които към март 1943 година са натрупани 307 милиона лева. Първоначално титулярите на тези сметки могат да теглят пари от тях с разрешение на държавните органи, но впоследствие това им е забранено, а по-късно самата администрация започва да използва тези пари без знанието на собствениците.<br /> <br /> Разпродажбите на еврейска собственост, особено в окупираните територии, са съпътствани от масова корупция и директни кражби от страна на извършващите ги държавни служители.<br /> <br /> <strong>Депортиране на евреите от новите територии</strong><br /> <br /> Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от Хитлеристкото правителство в берлинското предградие Ванзее през 1942 г. Тогава започва масовото депортиране към Аушвиц (Освиенцим). Благодарение на местоположението си - близо до големи градове и на железопътните връзки той става най-големият концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани.<br /> <br /> На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва споразумение с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи.<br /> <br /> Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъдат изпратени в концлагера Треблинка. Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8560 евреи от „стара България“.<br /> <br /> На 4 март 1943 г. започва депортиране на евреите от Беломорието: 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 кораба са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях.<br /> <br /> Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях.<br /> <br /> На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.<br /> <strong><br /> Опити за депортиране на евреи от старите територии <br /> </strong><br /> Близо девет хиляди души от „стара България“ са събрани в Пловдив, но те не са натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент.<br /> <br /> В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия Патриарх Български). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени. Междувременно в страната се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството.<br /> <br /> Основно значение за отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „стара България“ изиграва бързото и решително действие на група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се обявяват срещу случващото се, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство.<br /> <br /> Самото правителство спира депортирането и го отлага за по-късно. Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“ също се противопоставят. Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено активен е софийския митрополит Стефан, оглавяващ Светия Синод по това време.<br /> <br /> Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти - през март и май 1943 г., след което не се подновяват, тъй като правителството се е провалило в тези свои намерения. На цар Борис са предложени „План А“ (депортиране) и „План Б“ (изселване от София и използване на евреи в трудови лагери в България), като той се спира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо.<br /> <br /> Протестите принуждават цар Борис III да отмени депортацията на евреите от „стара България“. Има предположения, че протестите са поощрявани и от задкулисни комбинации на самия цар. Известно е, че той, макар да подписва антиеврейското законодателство през 1940-41 г., по-късно и особено по време на последните си разговори с Хитлер (август 1943 г.) фактически се противопоставя на депортирането на евреите от „стара България“.<br /> <strong><br /> Спорната роля на Борис ІІІ</strong><br /> <br /> Ролята на Борис ІІІ по еврейския въпрос е много оспорвана. Често е цитирано негово слово от 15.4.1943 г. пред Малкия съвет на Светия синод на БПЦ, в което той заявява, че духът на еврейството е пагубен за човечеството и колкото по-бързо човечеството се отърве от еврейското влияние, толкова по-бързо ще се засилят патриотизмът и националния дух. Сред бурни обществени дебати в Израел, там е премахната негова паметна плоча.<br /> <br /> За благоразположението на управляващите кръгове към евреите говори и фактът, че нелегално през Румъния и България за Хайфа, Палестина, преминават много румънски, полски, чешки, унгарски и литовски евреи.<br /> <br /> Антиеврейското законодателство в България е отменено официално по-късно — от правителството на Константин Муравиев. По английска инициатива в София правителството преговаря с швейцарския посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />