4.6.1989 г.: Разгромен е протестът на площад Тиенанмън в Пекин, загиват 2000 души

На 3 срещу 4 юни 1989 г. подразделения на китайската армия разгромяват продължилите 50 дни протести на студенти, интелектуалци и работнически активисти на площад Тиенанмън в Пекин. Известни са също и като „Избиванията на площад Тянънмън”или „Протестите от 1989 г. на площад Тиенанмън”. В резултат са убити 2000 души, а 10 000 са ранени.

В края на 70-те години държавният глава на Китай Дън Сяопин инициира серии от икономически и политически реформи, които довеждат до постепенното въвеждане на пазарна икономика в страната, както и до известна политическа либерализация на системата на Мао Дзедун. Тези икономически и политически реформи провокират в началото на 1989 г. недоволството на две социални групи в Китай:<br /> <br /> Първата група включва студентите и интелектуалците, според които реформите не са стигнали достатъчно далече и Китай се нуждае от реформа на своята политическа система. Тъй като икономическите реформи засягат само фермери и работници от индустрията, приходите на интелектуалците изостават от приходите на тези, които са облагодетелствани от реформата. Те са недоволни също така и от социалния и политически контрол, който комунистическата партия на Китай продължава да налага в обществото. В допълнение на това тази група живо следи политическата либерализация за гласност, предприета по това време от лидера на бившия СССР Михаил Горбачов.<br /> <br /> Втората група са градските индустриални работници, според които реформите са отишли твърде далеч, водейки до отслабване на икономическия контрол, с последвалите инфлация и безработица, заплашващи техния поминък.<br /> <br /> Поводът за протеста на площад Тиенанмън през 1989 г. става смъртта на бившия Генерален секретар на Китайската комунистическа партия (ККП) Ху Яобанг. През 1987 г. той е отстранен от поста след неговите настоятелни призиви за &quot;бърза реформа&quot;. Всъщност противоречията са не дали реформите да продължат, а за техните по-плавни темпове, които да запазят обществото от сътресения.<br /> <br /> Протестите от 1989 г. започват във формата на траур за починалия на 15 април Ху Яобанг и искания ККП да ревизира своето официално становище относно него. Тези протести се разрастват след като новините за конфронтация между студенти и полиция се разпространяват. Убеждението на студентите, че китайските медии изкривяват истината за техните искания също допринася за увеличаване на подкрепата, която те получават от населението.<br /> <br /> След погребението на Ху повече от 50 000 предимно млади хора организират шествие до площад Тиенанмън в негова памет. Те протестират срещу срамно скромното му погребение, организирано от държавата. Другите причини за народното недоволство са високата инфлация, политическата корупция и, разбира се, жаждата за демокрация, провокирани от паралелните събития в Източна Европа.<br /> <br /> Протестиращите отправят искане да се срещнат с премиера Ли Пенг, политически съперник на Ху.<br /> <br /> Студентите обявяват стачка в университетите на Пекин. На 26 април уводна статия в националния всекидневник People's Daily, последвала речта на Дън Сяопин пред вътрешни партийни лица, обвинява студентите в планиране на размирици. Това изявление възмущава студентите и на 29 април около 50,000 от тях излизат по улиците на Пекин, настоявайки правителството да оттегли своето изявление.<br /> <br /> Студентите в многобройните колежи и университети на Пекин получават подкрепата от своите преподаватели и от други интелектуалци. Разглеждайки себе си като китайски патриоти, те отхвърлят контролираните от ККП официални студентски асоциации и учредяват свои автономни асоциации.<br /> <br /> Демонстрациите продължават и през май, като съвпадат с церемониите по случай 70-та годишнина от движението &bdquo;4-ти май&rdquo; през 1919 г., когато вълна от недоволство залива страната. Тогава, 80 г. по-рано, студенти протестират срещу липсата на реакция на китайското правителство срещу Версайския договор.<br /> <br /> По съвпадение западни медии, като БиБиСи и СиЕнЕн, са поканени в Китай през май за посещението на Михаил Горбачов и по този начин се оказват в отличната ситуация да заснемат разправата на правителството с протестиращите.<br /> <br /> Демонстрантите бързо осъзнават тази възможност и се възползват от ситуацията като приготвят плакати и други нагледни материали на различни езици за международните медии. Репортажите са улеснени и от факта, че в китайското правителство има объркване относно това как да се справи с протестите, през което време излъчванията на чуждите медии не спират.<br /> <br /> На СиЕнЕн е наредено да спре емисиите си от Пекин и въпреки че медийните мрежи се опитват да игнорират тези нареждания и продължават да излъчват информация за протестите по телефона, китайското правителство успява да прекъсне сателитната връзка.<br /> <br /> Макар че на 20 май правителството обявява военно положение, войсковият вход на Пекин бива блокиран от множество протестиращи и на армията е наредено да се оттегли.<br /> <br /> Започнатата преди това гладна стачка наближава третата си седмица и правителството решава да я прекрати насилствено, преди да се стигне до смъртни случаи. След разисквания държавното ръководство дава нареждане да се употреби военна сила за разрешаване на кризата &ndash; издадена е заповед демонстрациите да бъдат потушени от подразделения на 27-а и 38-а армии и да бъде установен контрол над града.<br /> <br /> Добре въоръжената 27-а армия е мотивирана да изпълни заповедта, но 38-а армия е дислоцирана около Пекин и симпатизира на протестите, затова нейни войници изоставят бойната техника и се присъединяват към протестиращите.<br /> <br /> Влизането на войниците на 27-а армия в града е активно възпрепятствано от много местни жители на Пекин, които с изграждането на барикади забавят придвижването на армията. Битката продължава по улиците, обграждащи площада Тиенанмън, като протестиращите също атакуват въоръжените войници и даже убиват някои от тях. Изоставянето на пасивната съпротива е грешка, защото на свой ред радикализира действията на войската.<br /> <br /> До сутринта на 4 юни демократичните протести на площад Тиенанмън са брутално потушени с използване на огнестрелно оръжие и танкове. Това става точно 50 г. след като на същото място е основана Китайската народна република.<br /> <br /> Андрю Рош от Ройтерс, очевидец на събитията, си спомня: През юни 1989-та всичко това изглеждаше като налудничава фантазия. Тогава умните глави не разбраха какво се случва. Не можеше да става и дума за демокрация или човешки права, както настояваха протестиращите студенти, но икономическата реформа вървеше напред. Управляващата партия не отмря, както се случи с комунистите от съветския блок. Тя позволяваше на хората да стават милионери, но не и дисиденти. Тя не позволяваше да се подиграват с нея и запази властта в желязната си хватка.<br /> <br /> След като на 4 юни демонстрациите в Пекин са потушени, протести продължават да заливат други части на Китай в продължение на няколко дни. Стотици хиляди излизат на протест в Хонконг, където хората се обличат в черно, отново в знак на протест. Големи протести има в Кантон и Шанхай, а с всеобща работническа стачка са блокирани улици и мостове из цялата страна, като протестиращите в поне още шест главни града на Китай изискват отстраняването на &quot;криминалното правителство&quot;. Това, разбира се, не става.<br /> <br /> В очите на Запада жестокостите на площад Тиенанмън увреждат репутацията на Китайската народна република. Тези събитията, както и сривът на комунизма в Съветския съюз и Източна Европа по това време, определят до голяма степен политиката на Запада към КНР през 1990-те години и 21-ви век. Почти незабавно, както Съединените щати, така и Европейският съюз, обявяват оръжейно ембарго на Китай.<br /> <br /> Днес темата за кръвопролитията на площада Тянънмън е все още политическо табу в Китай, където всяка дискусия за него се разглежда като неуместна или рискована. Единствената информация за това събитие е от ККП, според която тези кръвопролития са били необходими за осигуряване на националната стабилност. Нещо обикновено е да се срещнат китайци, и най-вече сред по-младите, живеещи далеч от Пекин, които да не са запознати с протестите и избиванията на Тиенанмън.<br /> <br /> Въпреки това всяка година на 4 юни площадът Тиенанмън се охранява добре от цивилна и военна полиция, за да се предотвратят евентуални възпоменания на събитието.<br /> <br /> В Хонконг обаче всяка година се организира голям митинг, където хората почитат паметта на жертвите от Тиенанмън през 1989 г. - предимно млади хора и студенти - и отправят апел към ККП да промени официалната си позиция относно това събитие.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />