На 4 юли 1961 г. става авария с един от реакторите на съветската атомна подводница К-19, довел до облъчването на екипажа с радиация. Осем члена на екипажа умират в рамките на три седмици, получили чудовищните облъчвания от 6400 до 629 рентгена (безопасна годишна норма 0,1 рентгена).
К-19 е атомна подводница с балистични ракети, първият съветски подводен атомен ракетоносец. (До 1.1.2001 г. в СССР-Русия са построени 260 атомни подводници.) Строежът на 114-метровата подводница започва на 17 октомври 1958 г., а Държавната комисия подписва акта за приемането й на 12 ноември 1960 г. Притежава 3 ядрени ракети Р-13 (мощност 1 мегатон) и 20 торпеда, от които 6 са предназначени за подводници. Способна е да плава автономно 50 дни и да измине 30 000 мили (над 55 хил. км). Потапя се на дълбочини до 300 м.<br /> <br /> На 12 април 1961 г. подводницата по чудо се разминава без сблъскване с американската атомна подводница Nautilus, като рязко маневрира със снижение и се врязва в дъното. Разминава се без значителни повреди.<br /> <br /> <strong>История на аварията</strong><br /> <br /> При връщане в базата след участие в учението &bdquo;Полярен кръг&rdquo; на 70 мили от остров Ян Майен (между Гренландско и Норвежко море) аварира десният ядрен реактор. В 4 часа в подводно положение и работа на двата реактора на мощност 35% вахтеният командир на групата за дистанционно управление на реакторите открива по контролния прибор падане на налягането в 1-ви контур на охлаждането на кърмовия реактор. Веднага е изключена аварийната защита на реактора.<br /> <br /> В 4:22 часа подводницата излиза в надводно положение и продължава движението си с вала на левия борд. След 30-40 мин. от началото на аварията бързо започва да нараства гама активността.<br /> <br /> Положението допълнително се усложнява от повредената антена на радиостанцията. Оказва се, че при дългото плаване и пробиването на ледените блокове при изплаване тя е счупена и подводницата остава без връзка с брега.<br /> <br /> Към 7 часа е направен опит за аварийно промиване на реактора чрез магистралата за въздухоотделяне, обаче шлангът веднага се скъсва. Поредният опит за създаване на циркулация в 1-ви контур с помощта на главната циркулационна помпа довежда до нейното излизане от строя.<br /> <br /> С героични усилия след монтиране на авариен тръбопровод отново е сглобена аварийна схема за обливане на реактора. Така температурата в активната зона към обед е снижена от 400 градуса до 330. Осмината членове на екипажа отлично са разбирали, че извършват саможертва.<br /> <br /> В резултат от разхерметизацията на реактора и извършваните ремонтни дейности, а така също при източване на водата от реакторния отсек, радиационната обстановка на подводницата рязко се влошава, замърсяването се разпространява по целия кораб. Моряците, които не са заети със спасителните работи, са изкарани на горната палуба.<br /> <br /> С помощта на радиопредавател с малък обхват К-19 изпраща сигнал за бедствието. Една от последните радиограми на командира капитан 2-и ранг Николай Затеев към брега е за разрешение личният състав да напусне авариралата подводница, но не получава отговор. В замяна на това в радиограмите бреговото командване дава съвети на облъчените моряци да се дават плодове, сокове, зеленчуци, но нищо от това не е в наличност на борда.<br /> <br /> Командирът самостоятелно взема решение за евакуация на екипажа. Тук обаче възниква конфликт: неколцина офицери застават срещу командира си Затеев заради решението му да потопи лодката и да евакуира екипажа на остров Ян Майен. В сложната ситуация командирът трябва да вземе твърди мерки, за да избегне избухването на бунт на борда на подводницата. Той заповядва на командира на БЧ-2 (бойна част 2) капитан-лейтенант Мухин да изхвърли в морето наличното стрелково оръжие на борда, като остави оръжие само за него, за старпома Енин, капитан 2-и ранг Андреев, дубльора на командира Архипов и за себе си.<br /> <br /> На аварийния сигнал се отзовават командирите на две дизелови подводници &ndash; С-270 и С-159. На своя отговорност и без разрешение от бреговото командване капитан 3-и ранг Жан Свербилов незабавно напуска района на учението и се насочва към бедстващата подводницата в условията на заформяща се буря. <br /> <br /> За евакуацията спомага светлата полярна нощ. Денонощие след началото на аварията, в около 4 часа сутринта, болните и свободните от наряд моряци са прехвърлени на подводницата С-270, след това на С-159, а накрая се оказват на ескадрен миноносец. В случай на появаване на чужди кораби и проявяване на интерес от тяхна страна, К-19 е подготвена за потопяване с две бойни торпеда.<br /> <br /> <strong>Разследване и последствия</strong><br /> <br /> При разследването на специалната правителствена комисия нередности в действията на екипажа и командира не са открити. Комисията установява, че причината е дребна на пръв поглед повреда &ndash; нарушена връзка между две тръби в първи контур на реактора. Заварката явно е направена некачествено и след отронване на малко парче метал, поради високата температура и налягане, се образува пукнатина.<br /> <br /> Тогава в началото на атомната ера никой не предполага колко голяма е опасността за хората, за околната среда, ако реакторът експлодира. Разбират го по-късно, след аварията в Чернобил. Заради многочислените аварии подводницата получава във флота прозвището &bdquo;Хирошима&rdquo;. Но това е обяснимо &ndash; К-19 е първи ядрен ракетоносец и при построяването му няма предхождащ опит.<br /> <br /> Саможертвата на осмината моряци не е напразна. Всички следващи подводници са снабдени със системи за аварийно охлаждане на реактора.<br /> <br /> Останалите членове на екипажа също получават дози на облъчване, многократно превишаващи допустимите, затова преминават лечение от лъчева болест през цялата следваща година. Лечението включва присаждане на костен мозък с последваща пълна подмяна на кръвта.<br /> <br /> Тази методика е предложена от професор З. Волински и спасява включително получилите смъртоносни дози старши лейтенант Михаил Красичков и капитан 3-и ранг Владимир Енин. С цел секретност официалната диагноза не е &bdquo;лъчева болест&rdquo;, а &bdquo;астено-вегетативен синдром&rdquo;, (наблюдаван при нервни и психически болести), което после затруднява подводничарите да бъдат приети на работа.<br /> <br /> <strong>К-19 остава да служи</strong><br /> <br /> Подводницата К-19 е взета на буксир и извлечена до базата й. Във ВМФ се оформя мнение тя да не бъде ремонтирана, но членовете на екипажа не се съгласяват. По собствена инициатива те педантично я дезактивират, като мият ръчно всеки квадратен сантиметър в продължение на половин година. След това в средата на декември е избуксирана в Северодвинск.<br /> <br /> С правителствено решение от 30 януари 1962 г. е дадена за възстановителен ремонт със замяна на реакторния отсек. Освен това ракетите са заменени с по-модерните Р-21. На 15 октомври 1963 г. е спусната отново на вода. През следващите години изпълнява множество бойни дежурства с изпълнение на ракетни и торпедни стрелби.<br /> <br /> На 15 ноември 1969 г. К-19 се сблъсква с американската подводница USS Gato по време на маневра на К-19, докато се спуска от дълбочина 60 м на 90 м. Получавайки значителни повреди в носовата част, подводницата все пак успява самостоятелно да се върне в базата в надводно положение. Много по-късно става известно, че командирът на торпедния отсек на американската подводница, вземайки сблъскването за преднамерен таран, се опитва да торпилира К-19, но командирът на американската подводница навреме отменя заповедта му. Счита се, че именно оттогава в американския ВМФ е въведена забрана на самостоятелно решение на офицерите за атака без санкция на командира на съда.<br /> <br /> На 24 февруари 1972 г. възниква пожар в 8-и и 9-и отсек. Загиват 28 моряци и 2 спасители. В 10-и кърмов отсек остават изолирани 9 матроси за цели 23 дни без светлина, свръзка и с оскъдни запаси от вода, като им е подаван само въздух и то с прекъсване.<br /> <br /> През 1979 г. К-19 е призната, че вече е загубила значение като крейсер-ракетоносец и е преоборудвана в подводница за свръзка по проект 658С, като съответно е наречена КС-19. На 19 април 1990 г. е изведена в резерв.<br /> <br /> Независимо от всички старания на ветераните-подводничари, опитващи се да запазят първия атомен подводен ракетен крейсер, той е утилизиран през 2003 г.<br /> <br /> От момента на построяването си К-19 изминава 332 400 мили за 20 223 ходови часа. Изпълнила е 6 тежки рейда с обща продължителност 310 денонощия, осъществила е изстрелване на 22 балистични ракети, провежда 60 торпедни стрелби.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />