5 април: Преди 200 г. започва да изригва Тамбора - най-големият вулкан в историята
На 5 април 1815 г. започва да изригва вулканът Тамбора на остров Сумбава в Индонезия, продължил седмица. Това е най-мощният вулкан в историята – следват го Хатепе (Таупо) и Пектусан. Изхвърлената лава и пепел достигат 180 куб. км. Загиват над 71 хиляди души.
Изригването на Тамбора поражда глобални климатични аномалии, включително и феномена „вулканична зима”: 1816 г. е известна като „година без лято” заради небивалите ниски температури, които се установяват в Европа и в Северна Америка. Необичайният студ довежда до катастрофално лош урожай.<br /> <br /> През пролетта на 1817 г. цената на зърното се повишава 10 пъти, а сред населението се шири повсеместен глад. Десетки хиляди европейци, все още страдащи и от разрушенията на Наполеоновите войни, емигрират в Америка.<br /> <br /> <strong>Географско положение на вулкана Тамбора</strong><br /> <br /> Вулканът Тамбора е разположен на остров Сумбава, влизащ в състава на Малките Зондски острови от южната верига на Малакския архипелаг. Тамбора формира полуостров известен под името Сангар дълъг 86 км. и 36 км. широк. Наблизо има два града – Бима и Домпу – и множество села.<br /> <br /> Радиовъглеродният анализ показва, че той е изригвал още в древността – поне три са преди новата ера през около 1000 години.<br /> <br /> През 1812 г. Тамбора се активизира, като кулминацията е през 1815 г. Вулканичната активност затихва чак през 1819 г. Слаби изхвърляния има около 1880 г. Последното взривно изригване е регистрирано през 1967 г.<br /> <br /> <strong>Хронология на изригването от 1815 г.<br /> </strong><br /> През 1812 г. земята в района на вулкана започва да издава звук, а над него се появява тъмен облак.<br /> <br /> На 5 април 1815 г. след силен взрив, звукът от който е чут на 1400 км. чак на Молукските острови, започва изригването на Тамбора. Сутринта на 6 април вулканична пепел започва да пада в източните части на остров Ява. На 10 април взривовете зачестяват и се усилват – чак на остров Суматра на 2600 км. ги възприемат като оръдейни изстрели. Войската в Джакарта излиза от града, тъй като е убедена, че на съседния пост е извършено нападение, а покрай брега са изпратени лодки да търсят търпящ бедствие морски съд.<br /> <br /> Към 19 часа на 10 април изригването се усилва. Трите стълба огън над вулкана се съединяват. Целият вулкан се превръща в маса „течен огън”. След час започва да пада пемза с диаметър до 20 см. Горящи вулканични потоци се спускат към морето на 20 км., унищожавайки най-напред село Сумбава.<br /> <br /> Гръмките взривове на вулкана се чуват до вечерта на 11 април. Еруптивният пепелен стълб достига височина 43 км. Завесата от пепел се разпростира до Западна Ява и Южно Сулавеси, като плътната тъмнина стои 2-3 дни дори на разстояние до 600 км.<br /> <br /> Според оценки изригването достига 7 бала по скалата на вулканичните изригвания. В резултат е отделена 4 пъти повече енергия, отколкото при изригването на Кракатау през 1888 г., а това означава, че енергията на Тамбора е еквивалентна на взрива на 800 мегатона тротил.<br /> <br /> Изригването образува гигантска калдера (ръб около кратера) 6-7 км. в диаметър и дълбочина 600-700 м. Преди взрива Тамбора достига височина 4300 м., правейки го един от най-високите върхове в Малайския архипелаг. След взрива височината на вулкана намалява до 2800 м.<br /> <br /> <strong>Последствия</strong><br /> <br /> Цялата растителност на остров Сумбава е унищожена. Цунами със среден размер заливат повечето острови на Малакския архипелаг и погубват около 4600 души.<br /> <br /> Тежките облаци от пепел се разсейват 1-2 седмици след изригването, но дребни частици се намират в атмосферата в продължение на няколко месеца на височини от 10 до 30 км. Вятърът ги разпилява по целия свят, създавайки редки оптични явления. Ярки и продължителни сумраци и залези са фиксирани в Лондон до началото на октомври.<br /> <br /> Огромният брой на загиналите се формира не само от преките жертви на остров Сумбаве, но и 38 000 умрели там от глад и болести. Към тях се причисляват жертвите и по околните острови (особено на остров Ломбок).<br /> <br /> <strong>Глобални ефекти</strong><br /> <br /> Изхвърлените от вулкана огромни количества сяра (до 100 млн. тона) предизвикват глобални климатични аномалии.<br /> <br /> През пролетта и лятото на 1815 г. в североизточната част на САЩ се наблюдава постоянен сух облак, който затъмява слънцето. Нито вятърът, нито дъждът не могат да го рапръснат. По-късно е идентифициран като стратосферен сулфатен аерозол.<br /> <br /> През лятото на 1916 г. страните от Северното полукълбо силно пострадват от екстремалните условия. Годината е наречена „Година без лято”. На 6 юни в Олбани, щат Ню Йорк, и в щата Мейн пада сняг. Тези условия се задържат в продължение на 3 месеца. Канада също не е пощадена – в района на Квебек снегът вали от 6 до 10 юни, като снежната покривка достига до 30 см. дебелина.<br /> <br /> Тази 1816 г. става втора по студенина в Северното полукълбо от 1600 г., когато е мощното изригване на вулкана Уайнапутин в Перу. <br /> <br /> Това рязко изменение на климатичните условия става причина за сериозна епидемия от тиф в Югоизточна Европа и източната част на Средиземноморието между 1816 и 1819 г.<br /> <br /> Нарушена е устойчивостта на индийските мусони, поради което загива част от реколтата в региона и възниква масов глад, а също така възниква нов щам на холерата в Бенгария през 1816 г.<br /> <br /> Много добитък загива в Нова Англия (североизточната част на САЩ). Ниските температури и проливните дъждове довеждат до проваляне на реколтата в Англия и Ирландия. Тежка е ситуацията и в Германия, където цените на продуктите рязко растат. Поради неясните причини за лошата реколта в много градове на Европа стават демонстрации, прераснали в безредици. Това е най-силният глад през 19 век.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/<br /> </em><br />