България заема едно от първите места в Европа по броя на самоубийствата сред децата и юношите. Затова алармираха психолози, работещи по проекта "Училище без насилие", съобщава в. "Монитор".
От данните на Световната здравна организация, както и от последното изследване на тормоза върху деца е ясно, че страната ни се нарежда в челото.
Всяка година над 50 деца се самоубиват, а през миналата 2007 г. броят им е нараснал дори на 53. Ако обществото не се намеси, картината ще стане още по-ужасна, каза специално за "Монитор" социалният психолог Иван Игов, който е програмен директор на проекта "Училище без насилие". В преобладаващата си част самоубийствата са следствие на системен тормоз. Системният тормоз е най-тежката форма за упражняване на натиск върху децата. Според психолозите за системен тормоз се говори, когато върху едно и също дете е оказвано въздействие поне веднъж седмично.
Още ужасяващи данни сочат, че по света средно около 14-15% от юношите и децата са подложени на тормоз, докато у нас този процент надхвърля 20 на сто.
Юношеската група живее в свой собствен свят и е трудно разбирана от възрастните. Не случайно преди дни една майка в Пловдив ми каза, че е разбрала, че дъщеря й е била тормозена, когато я свалят от перваза на прозореца. Само преди седмица в елитно столично училище се разиграла една смразяваща история. При училищния психолог идва момиче от 8-и клас със синини по врата и казва, че нейн съученик се е опитал да я удуши. Когато извикват при психолога момчето и го питат защо е направил това, той отговоря откровено: защото не намерих нож. И се оказва по признание на ученика, че той ходил в междучасието да търси нож. След дълги разговори станало ясно, че момичето, което е било душено, и още една нейна приятелка в продължение на последните три месеца са се гаврили по всевъзможни начини с това момче. И понеже той не знае към кого да се обърне и какво да направи, от жертва става насилник.
По думите на психолозите големият проблем е, че в този процес между жертвата и насилника накрая всички са жертви. От изследвания става ясно също така, че в един клас от 25 ученици жертвите са 4-5 деца, а насилниците са 2-3. Това означава, че 20% са жертвите в училище, а в по-големите училища в София процентът дори е 22% от 6- до 19-годишна възраст
Психологическият портрет на двата типа се оказва много близък. И насилниците, и жертвите са деца, които нямат необходимите социални умения, не знаят как са се справят, не знаят как да покажат себе си - едните го правят с насилие, другите са затворени, свити, едните в живота стават лузери, а другите престъпници.
Данните в света показват, че от тези деца, които в училище са тормозели други деца, 60% от тях след това имат проблеми с правосъдието.
Най-лошото е, че първият рефлекс в България е да подходим към насилниците с насилие.
Според последните проучвания една трета от българските семейства действат агресивно. Така деца и юношите са научени на агресия в семейството. Те идват в училище с такива модели. Училището обаче не променя моделите, подчертават психолозите.
Сега сред юношите "на мода" е кибертормозът, който се изразява в пускане на есемеси, в чата или в електронната поща на филмчета, на които жертвите са в компрометиращи ги ситуации.
Проектът "Училище без насилие" е първата крачка, с която се прави опит да се помогне на децата и юношите да намерят начини са справяне с тормоза. Предвижда се от следващата година да заработи и неправителствена организация.
Юноши съдили държавата
Станаха известни няколко шумни процеса, при които младежи, след като са били обект на тормоз, са осъдили държавата или общината за нанесената им морална щета.
Така например Лиана Брадфорд през 2002 година осъди графство Уест Съсек за нанесени щети от тормоз в училище с иск за 75 000 лири, които са й изплатени.
Джейми Брайт и Каролин Нефби осъдиха училището в Питърли също през 2002 г. за морални щети и получиха обезщетение от 100 000 лири.
През 2003 г. Джени Соутар е осъдила училището в Пертшир и е получила компенсация от 66 000 лири.
Преди 3 години Дилън Теню Танганокси от Тексас внася иск за 250 000 долара заради тормоз в училище..
Черна статистика
1300 деца от Европа умират годишно
Според последните данни на международно изследване за тормоза в страните от ЕС годишно от насилие умират 1300 деца, като в това число са включени и убийства. В преобладаващата си част самоубийствата също са следствие от системен тормоз.
По данни на Световната здравна организация в юношеската възраст чувствителността се изостря до такава степен, че ако възрастните не намерят правилния подход и ако не се намесят, процесът може да вземе застрашителни размери, коментират психолози.
Проектът “Училище без насилие”
Подрастващите казват какво не искат да им се случва
В училищата, в които се работи по проекта "Училище без насилие", децата сами казват какво не искат да им се случва във и извън училище. След това те създават правилата за ненасилие като не обиждай, не нагрубявай, не удряй, не нападай. Учениците пишат тези правила и ги изпълняват. Втората стъпка е включването на възрастните - учителите и родителите, които дават дежурства, следят за реда в сградата и на двора на учебното заведение. Това се нарича отговорът на цялото училище.
"Училище без насилие" е създаден подкрепата на УНИЦЕФ. Към него освен експерти се присъедини и Министерството на образованието. Създаден е горещ телефон за деца, претърпели някаква форма на насилие. Сега усилено се работи по правенето на училищни политики. Става въпрос училището да създава модели за поведение, за здравно възпитание и образование, за кариерно развитие.
Иван Игов е роден във Варна. Завършил е психология в СУ "Св. Кл. Охридски". 25 години се занимава с психодиагностика на юношеската възраст. Училищен психолог е в Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" в София. Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование.
- Г-н Игов, къде се коренят причините за такава жестокост при юношите?
- Има много неща, които определят факта, че агресията при юношите придобива крайни форми. Причините са много, но на първо място трябва да се каже, че обществото не създава модели за справяне. На второ място, нормално е, че в рамките на прехода напрежението между хората и вътре в семейството нараства. Редица неправителствени организации от няколко години алармират, че една трета от семействата се справят с проблемите си агресивно. Улицата и училището също демонстрират такива модели за справяне. В този смисъл това е и втората причина - в обществото като цяло агресията прогресивно нараства. И на трето място липсва какъвто и да било контрол върху разпространението на филми, компютърни игри, които демонстрират насилие във висока степен.
- Оказа се, че страната ни е на челно място по самоубийства на деца?
- За това обаче в обществото изобщо не се говори. Годишно има 50-60 случая на самоубийства у нас. България е на едно от първите места по този показател. Заразени сме от нещо като социален СПИН. Време е да се стреснем. Тъкмо за справяне с проблема работим по проекта "Училище без насилие"./ "Монитор"