5.1.1972 г.: Президентът Ричард Никсън утвърждава програмата за „космическите совалки”
На 5 януари 1972 г. президентът на САЩ Ричард Никсън утвърждава програмата „Космическа совалка“ на НАСА. Впоследствие силна поддръжка на проекта на първите космически кораби за многократно използване оказва Роналд Рейгън, тъй като совалките стават ключово звено от програмата му „Звездни войни“.
<!--[if gte mso 9]><xml> <w:WordDocument> <w:View>Normal</w:View> <w:Zoom>0</w:Zoom> <w:HyphenationZone>21</w:HyphenationZone> <w:PunctuationKerning/> <w:ValidateAgainstSchemas/> <w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid> <w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent> <w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText> <w:Compatibility> <w:BreakWrappedTables/> <w:SnapToGridInCell/> <w:WrapTextWithPunct/> <w:UseAsianBreakRules/> <w:DontGrowAutofit/> </w:Compatibility> <w:BrowserLevel>MicrosoftInternetExplorer4</w:BrowserLevel> </w:WordDocument> </xml><![endif]--> <p class="MsoNormal"><span lang="RU" style="font-family:Arial;mso-ansi-language: RU">Предисторията на проекта „Космическа транспортна система” започва още през 1967 г., още година преди първия полет по програмата „Аполо” (11.10.1968 г.), в направен обзор за перспективите на пилотираната космонавтика след завършване на лунната програма на НАСА.<br /> <br /> На 30 октомври 1968 г. двата главни центъра на НАСА (центърът за пилотирани полети MSC в Хюстън и Космическият център „Маршал” в Хантсвил) се обръщат към американските космически компании с предложение да изследват възможностите за създаване космически системи за многократно използване, което да намали разходите на космическата агенция в условия за интензивно използване.<br /> <br /> През септември 1970 г. Целевата космическа група под ръководството на вицепрезидента на САЩ Спиро Егню, специално създадена за определяне на следващите стъпки в усвоявянето на космическото пространство, оформя два детайлно разработени проекта на възможни програми: <br /> - Големият проект включва: космически совалки, орбитални буксири, голяма орбитална станция около Земята (за 50 души екипаж), малка орбитална станция около Луната, обитавана база на Луната, пилотирани експедиции към Марс, стъпване на хора на Марс.<br /> - Малкият проект включва само голяма орбитална станция около Земята.<br /> И в двата проекта обаче се предвижда изграждането и обслужването на тези обекти да става чрез „совалки”.<br /> <br /> Съществували са планове за създаване на „атомен шатъл” – совалка с ядрена двигателна установка NERVA, разработвана и изпитвана през 1960-те години. Атомният шатъл трябвало да изпълнява полети между земната орбита и орбитите на Луната и Марс. Неговото снабдяване с гориво с ядрените двигатели се възлагали на обикновените шатъли.<br /> <br /> Президентът Ричард Никсън обаче отхвърля всички варианти, защото и най-евтиният изисквал по 5 млрд. долара годишно. Така НАСА се оказва пред тежък избор: да започне нова голяма разработка или да обяви прекратяване на пилотираната програма.<br /> <br /> Решено е да се настоява за създаване на совалката, но с предназначение да не е космически кораб за изграждане и обслужване на космическата станция, а като система, която да носи печалби и да изплаща инвестиците по него за сметка на извеждане на комерческа основа в орбита на спътници в границите от 185 до 645 км (115-400 мили).<br /> <br /> Икономическата експертиза потвърждава: теоретически при условие за не по-малко от 30 полета годишно и при пълно отказване от корабите за еднократна употреба, то „Космическата транспортна система” може да стане рентабилна. Именно заради очакванията, че постоянно ще сноват между Земята и околоземните орбити, са наречени Space Shuttle (космически совалки).<br /> <br /> Решено е на шатълите да бъде възложено извеждането в околоземна орбита и всички перспективни апарати на Пентагона, ЦРУ и АНС на САЩ. Военните искат товарният отсек да е с размери не по-малки от 18 на 4,5 метра, в който да се побира полезен товар до 30 тона (съпоставим с орбиталния телескоп „Хабъл”.<br /> <br /> След тези предварителни разчети е предвидено шатълите да извършват по 24 старта годишно и всеки от тях да направи общо по 100 полета в космоса.<br /> <br /> В нито един документ на НАСА, Пентагона и Конгреса на САЩ не е открит документ за използване на „совалките” като космически бомбардировачи. Не се споменават в това им качество и в лични мемоари.<br /> <br /> НАСА се фокусира напълно върху Спейс Шатъл в края на 1970-те и началото на 1980-те. Изпълнението на проекта е възложено на компанията North American Rockwell. Първоначално е построен шатълът „Ентърпрайз”, който е използван единствено за отработване на кацането и никога не е летял в космоса.<br /> <br /> Произведени са общо пет кораба за полети в космоса:<br /> • <strong>„Колумбия”</strong> е първият действащ орбитален апарат за многократно използване. Строежът му започва още през 1974 г., а е предаден на НАСА на 25.3.1979 г. Дадено му е името на платнохода, с който капитан Робърт Грей през май 1792 г. изследва вътрешните води на Британска Колумбия (сегашните щати Вашингтон и Орегон. Преди неговия старт на 12.4.1981 г. НАСА не е извеждала 6 г. космонавти в орбита. Корабът се разрушава на 1.2.2003 г. поради нарушена външна термоизолация при навлизане в атмосферата на Земята в края на неговата 28-а космическа мисия.<br /> • Втората космическа совалка е „<strong>Чалънджър”</strong>. Предадена е през юли 1982 г. Наречен е на името на кораб, изследвал световния океан през 1870-те години. Разрушен е при десетия му старт на 28.1.1986 г. след експлозия поради изтичане на гориво.<br /> • Третият шатъл <strong>„Дискавъри</strong>” е предаден през ноември 1992 г. Носи името на кораб на британския капитан Джеймс Кук, открил Хаваите и изследвал крайбрежието на Аляска и Канада. През пролетта на 2011 г. изпълнява последния си 39-и полет – рекорд за програмата.<br /> • Четвъртата совалка „<strong>Атлантис”</strong> влиза в строя през 1985 г. Тя изпълнява последния полет по програмата на „совалките”, като се приземява на 21 юли 2011 г. в 12.56 ч. българско време на космодрума в Космическия център “Кенеди” в Кейп Канаверал, щатa Флорида.<br /> • Петият шатъл <strong>„Индевър</strong>” е построена през май 1991 г. в замяна на катастрофиралия „Чалъндънджър”. Наречен е също на кораб на Джеймс Кук.<br /> <br /> Програмата за совалките безспорно е техническо постижение за САЩ. През тези 30 г. по тяхната конструкция са направени над 1000 подобрения и изменения. Нито един кораб за еднократно ползване няма товарен отсек с размерите на шатълите. Благодарение на тях през 1990 г. е изведен в космоса телескопът “Хъбъл”, после до него са изпълнени четири експедиции по обслужването му, като последната е през май 2009 г. (Изоставянето го обрече на гибел.) Благодарение пак на совалките в орбита е изстреляна и рентгеновата обсерватория “Чандра”.Те бяха основният „товарен кон” за реализиране на струващия 100 милиарда проект за Международната космическа станция (МКС) - 19 полета за извеждане на модули с големи габарити, включително на руския модул „Рассвет”.<br /> <br /> В същото време програмата Спейс Шатъл не оправда големите очаквания тези космически кораби наистина да се превърнат в “совалки” с два полета месечно. За 30 г. те изпълниха едва 135 полета, като от 5 кораба катастрофираха 2, като дадоха 14 жертви. Подготовката на всеки отделен полет отнемаше месеци. Не се оправдаха очакванията за икономичност: програмата като цяло струва 196 млрд. долара или по 1,4 млрд. долара на полет. А всеки отделен старт пряко е струвал по 450 млн. долара. Руската ракета „Протон” извежда на орбита почти същото тегло (22 т.) на цена едва 70-100 млн. долара.<br /> <br /> САЩ се отказаха от своята космическа програма “Фрийдъм”. Те ограничиха участието си в изучаване на космоса само в рамките на МКС, в която те участват съвместно с Русия, Япония и Европейската космическа агенция. Основно транспортните кораби дотам са руски.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> </span></p>