На 6 март 1869 г. е изнесен знаменитият доклад на Дмитрий Менделеев „Съотношение между свойствата на елементите и атомните им тегла“ по време на заседание на Руското химическо общество. Формулиран е един от фундаменталните природни закони — периодичния закон на химичните елементи.
В същата година се появява съобщението на немски в списанието &bdquo;Zeitschrift f&uuml;r Chemie&rdquo;, а през 1871 г. в &bdquo;Annalen der Chemie&rdquo; е публикувана обширна статия на Д. И. Менделеев, посветена на неговото откритие &mdash; &bdquo;Периодична закономерност на химическите елементи&ldquo;.<br /> <br /> Отделни учени в редица страни, особено в Германия, считат за съавтор на откритието Лотар Майер. Същественото различие между предложените системи е в това, че таблицата на Л. Майер е един от вариантите на класификация само на известните към онзи момент химични елементи, докато посочената от Менделеев периодичност дава разбиране за закономерността, според която се определя мястото на елементи, които все още не са били известни тогава и дава възможност да се предскаже не само съществуването на такива елементи, но и техните характеристики.<br /> <br /> Без да дава някаква представа за строежа на атома, периодичният закон стига много близко до поставянето на проблема за строежа на атома и несъмнено решението на този проблем е намерено до голяма степен благодарение на закона.<br /> <br /> Развивайки през следващите две години своите идеи, Менделеев въвежда понятието за място на химичния елемент в периодичната система, определено като съвкупност на свойствата му чрез съпоставяне със свойствата на другите елементи. Въз основа на това и в частност, отчитайки резултатите от изучаване на стъклообразуващи оксиди, той прави корекции в атомната маса на девет елемента (берилий, индий, уран и др.).<br /> <br /> Менделеев предсказва през 1870 г. съществуването на три неизвестни дотогава елемента, изчислява атомните им маси и описва свойствата им - &bdquo;екаалуминий&ldquo; (открит през 1875 г. и наречен галий), &bdquo;екабор&ldquo; (открит през 1879 г. и наречен скандий) и &bdquo;екасилиций&ldquo; (открит през 1885 г. и наречен германий).<br /> <br /> След това Менделеев предсказва съществуването на още осем елемента, след които &bdquo;двителур&ldquo; - полония (открит през 1898 г.), &bdquo;екайод&ldquo; - астатий (открит през 1942-3 г.), &bdquo;екаманган&ldquo; - технеций (открит през 1937 г.), &bdquo;двиманган&ldquo; - рений (открит през 1925 г.), &bdquo;екацезий&ldquo; - франций (открит през 1939 г.).<br /> <br /> Още през 1900 г. Менделеев и Уилям Рамзи стигат до извода, че е необходимо в периодичната система да бъдат включени елементите от групата на благородните газове.<br /> <br /> Първите представи за строежа на атома и за химичната валентност, разработени в началото на 20 век, се основават на закономерностите в свойствата на елементите, установени с помощта на периодичния закон.<br /> <br /> Едва с развитие на теорията за строежа на атома се установява, че най-важната характеристика на атомите не е атомната маса, а броят на протоните в ядрата им. Това дава възможност да се уточни формулировката на периодичния закон, която обяснява същността на изотопите.<br /> <br /> Откриването на закона е било потребно на химията като наука след нейното бързо развитие. До 18 век са познати и описани само 15 елемента - (метали: като желязо, мед, олово, бисмут, арсен, цинк, калай, антимон, платина, сребро, живак и злато; не метали: въглерод, сяра и фосфор). Повечето от останалите елементи са открити и описани научно именно през 19 век.<br /> <br /> В началото на 20 век са неизвестни само десет естествени елементи. От тогава насам стават известни преди всичко трудно откриваеми, често радиоактивни елементи. Много от тези елементи не се намират в природата и са продукт на процесите на изкуствен термоядрен синтез или радиоактивност. Едва през декември 1994 г. са произведени двата изкуствени елемента дармщадтий (ека-платина) и рьонтгений (ека-злато).<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />