На 6 август 1889 г. в САЩ е проведен последният демонстрационен боксов мач без ръкавици между американските боксьори в тежка категория световният шампион Джон Л. Съливан и Митчел Кипрайвип. Мачът обаче остава в сянката на знаменития 75-рундов мач само месец по-рано (8 юли) с Джейк Килрейн, също проведен по правилата на Лондонския призов ринг без ръкавици
През 1865 г. маркиз Джон Дъглас Куинсбъри и журналистът Джон Чембърс разработват и издават &bdquo;Правила за бокс с ръкавици&rdquo;, които лягат в основата на съвременните правила. Същевременно &bdquo;Епохата на голите юмруци&rdquo; без ръкавици по разработените в 1838 г. правила на Лондонския призов ринг (London Prize Ring Rules) продължава още четвърт век.<br /> <br /> Американският професионален боксьор Джон Л. Съливан е първият официален шампион в тежка категория, задържал титлата от 7 февруари 1882 г. до 7 септември 1892 г. с проведените над официални 30 боя. При това той е последен световен шампион в тежка категория без ръкавици. Също така той става първият американски спортист, спечелил повече от един милион долара.<br /> <br /> Съливан е роден в бостънското предградие Роксбъри на 15 октомври 1858 г. в семейство на ирландски имигранти. Винаги се е отличавал с голяма физическа сила и свадливост, още като юноша се справял с възрастни и силни мъже. Докато работи като калфа проявява лошия навик да си бие работодателите, когато се опитват да изкопчат от него &bdquo;по-висока производителност на труда&rdquo;.<br /> <br /> Открил си призванието в живота, докато скитал на един панаир - някакъв як юноша му предложил да се бият срещу залог. Джон не бил гигант със своя ръст от 179 см. и тегло 80 кг. Както се казва &ndash; боят завършва, преди да е започнал. Съливан пъха лесно придобитите пари в джоба си с ясното съзнание, че това ще е негова съдба.<br /> <br /> Продължава да се бие заради адреналина. Първият му официален бой обаче е чак през 1979 г., когато всички в Бостън вече знаят 21-годишния побойник.<br /> <br /> Джон Л., както започват да го наричат, става официален шампион, но колкото и да е парадоксално никой не може да посочи кога и след кой бой.<br /> <br /> На 26 юни 1880 г. той прави изявление, че е готов срещу 500 долара да се бие с всеки в Америка със или без ръкавици. Последното уточнение не е случайно. В бокса започват да навлизат правилата на маркиз Куинсбъри, според които боксьорите трябва задължително да са ръкавици, рундовете продължават по 3 минути, а между тях се дава едноминутна почивка.<br /> <br /> На практика обаче боксьорите продължават да се бият по &bdquo;Лондонските правила&rdquo; без ръкавици, докато поне единият падне, след което се дава почивка от 30 секунди. Ако занесеният от секундантите в ъгъла боксьор не е в състояние да продължи боя, му се дават още 8 секунди, след което се обявява поражението му.<br /> <br /> &bdquo;Лондонските правила&rdquo; позволяват препъвания, подсечки, борчески блъскания, затискане противниковата глава под мишница и нанасяне удари с другата ръка. Изобщо общото правило гласяло &bdquo;бой с минимум правила&rdquo;. Понятията за правила са толкова размити, че са договаряни конкретно преди всеки бой: например дали боксьорите ще имат &bdquo;някакви&rdquo; ръкавици, ще бъдат ли разрешени хватки от борбата.<br /> <br /> На 6 април 1880 г. в Бостън Съливан провежда демонстративен бой с тогавашния шампион на Америка Джо Гос, по време на който става ясно, че е възможно Съливан да му отнеме титлата във всеки момнт. Затова мнозина го считат оттогава за световен шампион. Работата е там, че тогава официалните боксови мачове са забранени в САЩ, разрешени са единствено демонстративните.<br /> <br /> Съливан тогава е на 22 г. Ако се отчете, че боят е проведен почти 100 г. преди сегашната акселерация на младежите ни, то победата на Джон Л. изглежда по-внушителна, отколкото шампионството на Тайсън на 20 г.<br /> <br /> На 7 февруари 1882 г. в бой за титлата на Америка Съливан се среща с Пъди Раян в Миссипи сити. Срещата се състояла, въпреки указанията на губернатора тя да бъде предотвратена, и то по &bdquo;Лондонските правила&rdquo;. В 9-ия рунд с разбиващ удар в лявото ухо Съливан праща Раян в нокаут и му отнема шампионската титла. Това е първото завоюване на шампионската титла без ръкавици.<br /> <br /> В интернет има достатъчно описания на този знаменит бой рунд по рунд, продължил общо 10:30 минути:<br /> &bull; В първия рунд двамата противници предпазливо се &bdquo;разузнават&rdquo;, докато в 1 мин. 20 сек. Раян пада и дават почивка.<br /> &bull; Вторият рунд продължава само 25 сек. Двамата противници падат, като отгоре е Раян.<br /> &bull; Третият рунд продължава само 4 сек. След чудовищен удар в дясната скула Роян пада като подкосен.<br /> &bull; В третата секунда на четвъртия рунд Съливан с мощен удар чупи носа на Раян, след което схватката преминава в гръко-римска борба. Съливан напъхва противника си между въжетата и той пада от ринга.<br /> &bull; Петият рунд също е кратък. След взаимната атака Раян поставя Съливан на колене.<br /> &bull; В шестия рунд Раян пак демонстрира превъзходството си в борбата и отново поставя Съливан на колене.<br /> &bull; Седмият рунд също продължава броени секунди, след взаимните удари обезсиленият Раян пада на пода.<br /> &bull; В осмия рунд омаломощеният Раян излиза изпод въжетата и се опитва да приложи стар трик &ndash; провокира Съливан да наруши правилата. Виждайки, че той нанася удар, Раян се отпуска на коляно. Ако Съливан не успее да се спре, той следва да бъде дисквалифициран. Раян губи равновесие и пада сам. След това двамата боксьори падат на ринга в клинч.<br /> &bull; В деветия рунд Раян едва се държи. След мощен удар в ухото Раян изпада в продължително безсъзнание.<br /> <br /> След тази среща повечето американци признават Съливан за шампион не само на Америка, но и в света. Не е възможно да се преброят боевете му, също както не може да се каже колко пъти се е напил. И на двете поприща той няма равен.<br /> <br /> На 30 май 1884 г. в Ню Йорк Джон Л. трябвало да се срещне със своя стар противник британецът Чарли Митчел. Преди боя се е състояла нещо като пресконференция, на която пияният Съливан едва се държал прав и се качил на сцената с чужда помощ. Излязъл напред и заваляйки думите заявил, че срещата няма да се състои, защото е &bdquo;саавсем б`олен&rdquo;.<br /> <br /> В позицията на национален герой той си позволявал да се държи като примадона. Веднъж след поредния рунд в неофициална среща, в която уверено водел в резултата, той неочаквано съобщил, че му омръзнало и днес повече нямало да се бие.<br /> <br /> Съливан пропътувал целите САЩ и се срещнал с всички, желаещи да се бият с него, а след това водел цялата публика в най-близкия бар да пие за негова сметка. През 1883-1884 г. Съливан с отбрана група боксьори се отправил на голямо турне из страната, по време на което се срещнал с около 50 противници и ги нокаутирал всички. След малка пауза натръшкал още 29.<br /> <br /> За това време боксьорската група спечелила 185 хиляди долара, от които на Съливан се паднали 80 хиляди &ndash; съвършено умопомрачителна сума за онова време, когато 500 долара за година са считани добра заработка. По 80-90 хиляди долара печелил Съливан и през следващите няколко години.<br /> <br /> Срещата на 29 август 1885 г. е с Доминик Маккафри. Тя останала почти незабелязана, но впоследствие в повечето справочници е отбелязана като излъчила първия неофициален световен шампион в тежка категория. Самият Съливан никога не е могъл да каже, кога е станал световен шампион.<br /> <br /> Срещата преминава по правилата на маркиз Куинсбъри, но твърде условно. Например символичните ръкавици тежали само по три унции (93 гр.), докато по това време класическите ръкавици са двойно по-тежки. Понякога дори са се били с обикновени кожени ръкавици. На второ място, мачът продължава седем рунда, а не предписаните шест.<br /> <br /> Доминик, който отстъпва на съперника си с около 20 кг., се държал фантастично. Съливан успял да изиграе пет рунда, преди да нокаутира Маккафри. Обаче в шестия рунд Доминик изглеждал съвършено свеж, изглеждало дори, че е запазил повече сили.<br /> <br /> Така се стига до седми рунд. Маккафри взема инициативата и от дистанция нанася на Съливан много удари, но не му достигат килограми и физическа сила, за да нокаутира могъщия шампион. Съдията обявява победа на Съливан.<br /> <br /> На ринга и около него започва меле. Братът на Доминик &ndash; Майкъл - изважда револвер и по-благоразумният боксьор се намесил, за да не убие някого. Още няколко души изваждат оръжие. Стрелбата изглеждала неизбежна, но в същия момент рухва скелето на ринга. Докато участниците в сбиването излизат изпод отломките, те изтрезняват.<br /> <br /> През 1887 г. Съливан пътува до Англия, където е посрещнат като крал. Самият Уелски принц го удостоява с лична среща.<br /> <br /> По време на това турне в Европа, във Франция на 10 март 1888 г., Съливан провежда един от своите най-куриозни боеве. Противник му е неговият стар познат, известният британски боксьор Чарли Митчел, с когото някога срещата се провалила поради напиването.<br /> <br /> Двубоят продължава над три часа. Митчел избира абсурдната тактика, абсолютно побираща се в договорените &bdquo;Лондонски правила&rdquo;. Митчел добре знаел за честите пиянски запои и слабостта към хубавите цитари на Великия Джон Л. Той отстъпвал на противника си в килограми и габарити, но не водел толкова разгулен живот и затова превъзхожда Съливан по издържливост.<br /> <br /> Митчел започнал просто да бяга по тепиха, а когато е настигнат, веднага падал, дори без да е ударен. Така изминават 38 рунда. Митчел разчитал Съливан да се задъха и тогава да премине в контраатака и да го нокаутира. Побеснелият от яд Съливан напразно призовавал противника си да се бие, но той в отговор той само му се смеел.<br /> <br /> Времето било облачно, валял усилващ се дъжд и накрая станало тъмно. Тогава съдиите обявили мача за равен.<br /> <br /> Своя най-знаменит бой Джон Л. провел в Ричбург, щат Мисисипи, на 8 юли 1889 г. против Джейк Килрейн. Това е последната официална среща за титлата световен шампион в тежка категория, проведена по &bdquo;Лондонските правила&rdquo; с голи юмруци.<br /> <br /> За тази среща Съливан, под ръководството на своя строг треньор Уилям Малдун, тренирал както никога старателно и толкова продължително се е въздържал от уиски и цигари. Боксьорът излязъл на ринга натрениран и зъл като нахъскано куче.<br /> <br /> В първия рунд Килрейн с борчески хватки хвърля Съливан на пода. В петия рунд Килрейн съумява да разсече кожата на лицето на противника си, но Джон Л. със своя коронен десен удар го просва на пода. Джейк постепенно губи сили и понякога пада дори без удар, само да получи 30 секунди почивка.<br /> <br /> В 36-ия рунд Килрейн изглеждал толкова измъчен, че Съливан помолил рефера да спрат срещата, но той отказал. Джейк постоянно падал, но не се предавал. Едва в 75-ия рунд той не успял да се свести в определените 38 секунди. Срещата продължила 2:16:23 часа.<br /> <br /> Следващата официална среща на Съливан е чак след повече от три години. Той не си губил времето напразно: пил непрекъснато и половината Америка пила за негова сметка. Даже демонстрационни боеве не провеждал често. В един от тях обаче той се среща през 1891 г. с красивия Джим Корбет.<br /> <br /> Само след година, на 7 септември 1892 г. същият Джим Корбет без особени затруднения се справил с Великия Джон Л. Обаче Съливан запазва усещането си за крал. Едва станал от нокаута, той се обръща към публиката: &bdquo;<em>Джентълмени! Нямам какво да кажа. По точно всичкото, което мога да кажа сега, е, че излязох на ринга един път повече, отколкото трябваше. А ако някой ме е победил, то се радвам, че е американец. Оставам ваш добър и предан приятел Джон Л. Съливан.&rdquo;</em> Залата започва да крещи и да плаче.<br /> <br /> По нанатъшният живот на Съливан е много тъжен. Стотиците хиляди спечелени долари отишли в пиянските му компании. Известно време живял за сметка на своята феноменална популярност, провеждал демонстрационни боеве, за които получавал по 5-6 хиляди долара. Но и те били прахосани. Пропилян е и шампионският пояс с 397 брилянта.<br /> <br /> Колкото и да е странно в края на живота си Съливан спрял да пие и даже четял лекции за вредата от алкохола. Последните му години преминават в бедност, граничеща с нищета.<br /> <br /> На 2 септември 1918 г. той умира на 59 г. в своята ферма в Масачузетс.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет</em>/<br /> <br />