На 7 май 1954 г. капитулира отбраняващата се втори месец френска крепост във Виетнам Диен Биен Фу. Разгромната битка, в която участват батальон френски командоси и подразделения на Чуждестранния легион, изиграва ролята на решаващо сражение в Първата индокитайска война, довела до загуба на войната от страна на Франция.
По време на войната срещу въстаниците колониалните войски на Франция изпадат в тежко положение &ndash; силите на Виетмин се концентрират в Северозападен Виетнам (само на около 200 км южно от Китай) по границата с Лаос и създават заплаха за навлизане, а французите трябва да го защитават на всяка цена. Въстаниците изправят против Лаос такива сили, против които той изобщо не може да се противопостави.<br /> <br /> Френското командване решава да създаде редом с границата ударна групировка, чиито мобилни отряди ще могат навреме да прехващат силите на въстаниците. А в селото Диен Биен Фу (от 1992 г. е град) е създадена база на групата.<br /> <br /> Операция &quot;Кастор&quot; започва на 20.11.1953 г. с въздушен десант, с който в околността на Диен Биен Фу са хвърлени 9 батальона от френския експедиционен корпус. Виетминският гарнизон, съставляващ пехотен полк, е отблъснат от селото. За около месец французите изграждат полеви укрепления и самолетна писта за снабдяване по въздуха, после постепенно изграждат фортификационни съоръжения и увеличават войските си до две непълни дивизии.<br /> <br /> Френската армия заема равнина с размери около 3 на 15 км., заобиколена от хълмове. На тези хълмове виетнамците съсредоточават четири дивизии - с обща численост 50 хиляди души и постепенно обхващат долината в плътен обръч.<br /> <br /> От 7 до 10 декември французите провеждат операция &bdquo;Полукс&rdquo; за евакуиране на гарнизона от Лайтяу. Много тайски леки роти получават заповед да си пробиват път към Диен Биен Фу, но изчезват без следа. Това е зловещо напомняне за присъствието на Виетмин в региона, но французите все още не гледат реалистично.<br /> <br /> Французите продължават патрулирането из околността и да изграждат базата. Повечето от новите фортове получават женски имена (Габриел, Беатрис, Ан-Мари, Югет, Франсоаз, Клодин, Елиан, Доминик и Изабел) и се носи упоритият слух, че това са имена на любовниците на техния командващ бригаден генерал Кристиян дьо Кастри.<br /> <br /> Загубите на гарнизона до 15 февруари 1954 г. обаче съставляват 32 офицери, 96 подофицери и 836 войници &ndash; общо около 10% от офицерите и 8% от подофицерите и войниците. Пристигналият ескадрон от 10 леки танка М-24 &bdquo;Чафи&rdquo; и допълнително количество оръдия им дават увереност, че ще противостоят на виетнамците.<br /> <br /> За изграждане на отбранителните съоръжения са изсечени всички дървета, а клоните и храсталакът стават дърва за огъня &ndash; това лишава французите от необходимото естествено прикритие, а не се използват маскировъчни мрежи. В резултат виетнамците от хълмовете наблюдават французите като на длан.<br /> <br /> Виетминците успяват да спечелят и &quot;войната на тиловете&quot;, като за целта използват 250 000 &quot;кули&quot; (носачи), които заедно с полученото от Китай транспортното оборудване, осигуряват необходимата логистика на виетминската армия. Използвани са модифицирани велосипеди, с които може да се превозват товари до 200 кг. Джунглата скрива керваните от разузнавателните самолети, които при това се движат основно нощем.<br /> <br /> Независимо че липсват всякакви пътища, виетнамците съумяват да докарат оръдия 75-мм и дори 105-мм и огромно количество снаряди. Те са разглобени и пренесени на ръце на предварително подготвени позиции: всяко от тях се разполага в замаскирано снарядоустойчиво укритие.<br /> <br /> Французите изобщо не осъзнават мащабите на нарастващите сили на противника около тях. Те дори не подозират за 80-те съветски 37-мм зенитни оръдия и за над 100 броя 12,7-мм тежки картечници.<br /> <br /> Въпреки това френското разузнаване предупреждава, че виетнамското настъпление ще започне на 13 март привечер. Дьо Кастри на традиционния инструктаж предупреждава старшите офицери. И макар гарнизонът да очаква настъплението, масираният артилерийски обстрел в 17 часа е повече от неочакван. Облачността е ниска и артилеристите на Виетмин не се опасяват от атаки от въздуха. Градушка от снаряди се стоварва върху френските позиции, вдига във въздуха укрития, пръскат се в траншеите, разбиват гаубици и унищожават транспортния самолет на повредената писта.<br /> <br /> Генерал Во Нгуен Зиап предприема първата офанзива срещу периферни позиции като &bdquo;Ан-Мари&rdquo;, &bdquo;Беатрикс&rdquo; и &bdquo;Габриел&rdquo;. От преки артилерийски попадения загива командването на 13-ти батальон на чуждестранния легион, охраняващ източния периметър. В жестока фронтална атака загиват около 300 легионери и позицията &bdquo;Беатрикс&rdquo; е превзета.<br /> <br /> Ефективността на тази бомбардировка зашеметява французите, предвещавайки им бъдещото поражение. Войник от минохвъргачната част на Чуждестранния легион описва ужасяващата сцена: <em>&bdquo;Струваше ни се, че сме попаднали в центъра на страшен катаклизъм, но скоро открихме, че същото става навсякъде около нас. Всичко беше черно от дим, разрушено, унищожено.&rdquo;</em><br /> <br /> Според френски артилерийски офицери за цялата 55-дневна обсада по тях са изстреляни 130 000 снаряда, което съставлява от 1300 до 1700 тона боеприпаси. А тяхното доставяне на позициите на Виетмин от декември 1953 г. до началото на май 1954 г. представлява удивителен подвиг. Особено като се отчете, че всеки 20-килограмов снаряд е носен по стръмни планински пътеки на гръб или на ръце.<br /> <br /> Виетнамските войници два пъти атакуват позициите на французите, които отчаяно се съпротивляват. Скоро започват проливни тропически дъждове и превръщат френските окопи в блато. Независимо от големите загуби виетнамците успяват да превземат три позиции в северната част на френската отбрана.<br /> <br /> Вторият етап от виетминската офанзива започва на 30 март срещу укрепените линии &bdquo;Доминик&rdquo; и &bdquo;Елиан&rdquo;. Те съставляват втория отбранителен пръстен и са защитавани яростно от французите.<br /> <br /> Загубите на Виетмин придобиват драстични размери, но французите също губят около 2000 души. Ситуацията се влошава драматично, когато френските местни съюзници (тайците) напускат отбранителните си позиции и масово се предават.<br /> <br /> След 50 дни тежки сражения френските сили наброяват 2500 души, докато Виетмин все още разполага с 30 000 войници и офицери. Последният акт на френската драма започва на 1 май с масирана атака на две виетмински дивизии срещу позициите &bdquo;Доминик&rdquo; и &bdquo;Елиан&rdquo;. Притиснати от масирана артилерийска стрелба и потънали до кръста в кал, легионерите извършват вече никому ненужен подвиг.<br /> <br /> След като са превзети фланговите укрепления, съдбата на френската групировка е предрешена и 11 800 души попадат в плен. На 7 май над бойното поле настава тишина.<br /> <br /> Виетнамците наричат своята победа &bdquo;Виетнамски Сталинград&quot;. Франция е принудена да започне преговори за мир.<br /> <br /> Падането на града довежда до поражение на Франция във войната и провеждане на международна конференция в Женева (с участието на САЩ, Великобритания и СССР), завършила с договори, включително за разделяне на страната на Северен и Южен Виетнам, и положила началото на процеса на деколонизация на Индокитай.<br /> <br /> Страхът на Запада от експанзия на комунизма в Югоизточна Азия, наречен теория на доминото от Дуайт Айзенхауер по време на обсадата и изтеглянето на французите от Лаос, Камбоджа и Виетнам, е фактор, довел до прякото въвличане на американците във Виетнамска война.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />