7.3.321 г.: Защо Константин Велики избра неделята за почивен ден?

София, България 07 Март 2013, 07:46 11062 прочита 0 коментара

На 7 март 321 г. римският император Константин Велики издава едикт, с който неделята е обявена за единен почивен ден в империята. Целта е да бъде избягнат хаосът поради различните религии и традиции в отделните етноси. Неделята е определена като ден за религиозни ритуали и почивка за всички групи.

Според Указа на тържищата е забранено да работят, а обществените служби са затворени, освен ако не става въпрос за освобождаване на роби. Няма обаче никакви ограничения за земеделието, с което се занимава мнозинството от населението, тъй като там има сезонни неотложни работи. Вече почти 1700 г. се води спор защо Константин избира неделята, а не съботата, почитана по това време от християните. Трябва да се отчитат няколко фактора: Първо, Константин разрешава християнството, но дълбоко в себе си той запазва езическата си същност. Факт е, че е покръстен малко преди смъртта си през 337 г. Освен това тогава само около 10% от населението на Рим (основно в столицата и Мала Азия) е християнско, останалите изповядват водещата религия в империята митраизъм. Митраизмът започва да се разпространява след приобщаването на източни етнически елементи в имперските земи главно сред военния контингент. Тя е организирана основно около древноиранския соларен възглед, в който на преден план е изведен персийският бог Митра. Развитието на представата за Митра от митологично предпоставен гарант в природен и социален план като военен, религиозен и държавен символ води до имперския профил на Sol Invictus (Непобедимото Слънце). Древноримският бог на Слънцето Сол отговаря на гръцкия Хелиос, но не е взет от гръцката религия, а е от римски произход от времето на Ромул и е въведен от легендарния сабински цар Тит Таций. Почитан е заедно с богинята Луна. Те имат общ храм и празникът им започва на 28 август Вторият фактор за избор на неделята е, че император Константин държи да се разграничи от евреите и юдейството, което почита съботата. В самия Рим също са силни антисемитските нагласи и настроения. Например Константин 4 г. по-късно издейства на Първия Никейски събор 325 г.) забраната да се празнува Великден в деня преди еврейската Пасха (nisan xiv). Защо обаче църквата никога след това не ревизира неделята в полза на съботата, а прехвърля светостта от единия на следващия ден? При това в Библията има текстове, които задължават християните да почитат съботата. Изход 20,8-11: Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог. Да не вършиш никаква работа - ти, синът ти, нито дъщеря ти, слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти имигранти в портите си. В шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко в тях, но отпочинали на седмия ден. Затова Господ благослови съботния ден и го освети. В Битие обаче заръките са формулирани по-общо и изобщо не става дума за съботата: 2:2. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. 2:3. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил. 2:4. Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе.“ Когато Господ създавал Вселената (да приемем условно, че е точно така) седемте дни са нямали имена. Освен това според съвременни теолози божиите дни са условни и нямат нищо общо с продължителността на сегашните. На свой ред евреите са цивилизован народ по време на бягството от Египет (1250 г. пр. Хр.) и имат календар със седемдневна седмица. Началото и краят на тяхната седмица и имената на дните нямат нищо общо със сътворението на света, защото Петокнижието с описание на Сътворението е написано от Мойсей след това и то с неуточнени позовавания. Петокнижието е писано от евреин за евреи. Затова в него е спазен духът на божията заръка за седмия ден и като такъв естествено е възприета вековната еврейска традиция за съботата като последен ден от седмицата. Който и ден да е избрал Константин в безкрайното редуване на седемте дни, все е имал основание. С една подробност: от гледна точка на християнството съботата не е най-сполучливия ден за почивка и забавления, защото макар и веднъж в годината, съвпада със &bdquo;Страстна събота”, когато Христос е разпънат на кръста и умира в мъки. Египтяните, индусите, вавилонците и китайците (оттам в корейския, японския, тибетския и виетнамския календари) самостоятелно достигат до идеята за седемдневна седмица, като в основата са астрономически наблюдения – Слънце, Луна и 5 видими планети. Предполага се, че фиксираният седемдневен период е избран след разделянето на лунния месец на 4 равни части. В календарите на различните християнски народи неделята носи различни наименования, като някъде проличава древният култ към Слънцето. В някои страни като САЩ и Великобритания неделята се счита за първи ден от седмицата – традиция наследена от древните евреи и древните египтяни. На български думата "неделя" произлиза от старобългарската "нет дела" или &bdquo;не делать”, т.е. "не правя нищо", "не работя" и е аналогична на еврейската дума "шаббат" - "прекратяване на дейността"). /По материали в интернет/