На 7 април 1930 г. е публикувано Постановление на Съвета на народните комисари (правителството на СССР) относно изправително-трудовите лагери. С него цялата разпокъсана мрежа от всевъзможни центрове за задържане и излежаване на наказания минава под шапката на едно ведомство – УЛАГ (Управление на лагерите). Управлението официално е формирано на 25 април, а от ноември е издигнато в ранг на Главно (ГУЛАГ).
Постановлението започва с думите: &bdquo;Изправително-трудовите лагери имат за задача да охраняват обществото от особено социално опасни правонарушители чрез изолирането им в комбинация с обществено полезен труд и приспособяването на тези правонарушители към условията на трудовото общежитие.&quot;<br /> <br /> Документът е предхождан от секретен указ на Совнаркома от 11 юли 1929 г. относно усвояване от държавата на наказателния труд, привеждащ в изпълнение решение на Политбюро от 27 юни 1929 г.<br /> <br /> Всъщност създадената система има своите далечни прецеденти още от царско време: През 1906 г. около 6000 каторжници излежават присъдите си в Сибир, а през 1916 г. те са 28 600.<br /> <br /> Лагерите в СССР възникват още през 1919 г. в началото като места за принудителен труд, подчинени на Народния комисариат на правосъдието, и като концентрационни лагери към Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД).<br /> <br /> През 1918 г. водачът на болшевиките Владимир Ленин нарежда &bdquo;ненадеждните елементи&ldquo; да бъдат затваряни в лагери, като потенциални &bdquo;врагове&ldquo; на Революцията. Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки в северното Бяло море. Към 1921 г. са изградени 84 лагера, като основната им цел е да бъдат &bdquo;превъзпитани&ldquo; изпратените там хора. Обикновено това са благородници, свещеници, търговци (определени като &bdquo;буржоазия&ldquo;), но има и мнозина други &bdquo;врагове на народа&ldquo; от различни обществени и социални нива.<br /> <br /> От 1922 г. системата се състои от мрежа трудово-изправителни лагери и колонии, предназначени за осъдени с присъди под 3 години, но впоследствие времевото ограничение е премахнато.<br /> <br /> Съществува становище, че Йосиф Сталин изразява ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. Но по-вероятно е, че става дума за историческо съвпадение на политическа и икономическа тенденции в СССР.<br /> <br /> През 30-те години ГУЛАГ започва да се разраства и заема водещо място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката. Днешните големи индустриални градове на руската Арктика, като например Норилск, Воркута и Магадан, първоначално са лагери, построени от затворници и ръководени от бивши затворници.<br /> <br /> Лагерите се съсредоточават в районите на големите строителни обекти, като например Беломорския канал, Днепрогес, Магнитогорск, Караганда, пътни и железопътни магистрали. Факт е обаче, че с построеното от затворниците е положен инфраструктурният фундамент за бъдещия ръст на съветската икономика.<br /> <br /> През 1934 г. ГУЛАГ преминава изцяло към НКВД, което води до пълната му централизация, като лагерната система е свързана с тази на затворите. От същата 1934 г. лагерите в системата ГУЛАГ функционират като държавни предприятия.<br /> <br /> През 1940 г. са съществували 53 лагера с няколко хиляди филиала и 423 трудови колонии.<br /> <br /> И до днес се спори колко хора са минали през ГУЛАГ. Според архивите на СССР, отворени през 90-те, през ГУЛАГ от 1929 до 1953 г. са преминали 2 369 220 души. Други около 765 180 души са принудително заселени в суровите северни области и пустините на СССР.<br /> <br /> Според алтернативни пресмятания между 1930 и 1953 г. в лагерите са попаднали около 6.5 милиона души. Между 25 и 33% от тях са политически затворници. В тази численост не влизат 2,7 млн. депортирани и лагерите за бивши военнопленници.<br /> <br /> Не е спрял и дебатът за жертвите, но има консенсус, че поне 600 000 са загинали от глад, болести и нечовешки условия за живот - годишната смъртност е 5-6 процента, а в най-суровите лагери &ndash; 20-25 на сто.<br /> <br /> Народностният състав на осъдените е най-разнообразен, като руснаците са от 40 до 60%. Жените съставляват 10-15% от лагерниците и 20-25% от колонистите.<br /> <br /> От 1953 г. системата на ГУЛАГ постепенно се редуцира, като действащите лагери са превърнати в центрове за принудителен труд.<br /> <br /> По неофициални данни от 3000 политически емигранти от България репресираните са към 1000 души, като стотици от тях загиват в лагерите.<br /> <br /> Властите в СССР имат сериозен проблем с освобождаваните от ГУЛАГ. В изказването си пред Президиума на Върховния съвет на СССР от август 1938 г. Йосиф Сталин заявява: &quot;Да се освобождават тези хора, разбира се, е необходимо, но от гледна точка на народното стопанство това е лошо... Ще се пускат най-добрите хора, а ще остават най-лошите. Не е ли редно нещата да се обърнат по друг начин, за да остават тези хора на работа - да им се дават награди, може би дори ордени? А то какво се получава - освобождаваме ги, връщат се, събират се отново с престъпници и тръгват по стария път. В лагера атмосферата е друга, там е трудно да се изпортиш. Да възложим на Комисариата по вътрешните работи да измисли други средства, които да заставят хората да остават.&quot;<br /> <br /> Коментарът му веднага е приет като заповед и започва удължаване на присъдите.<br /> <br /> ГУЛАГ става икономически все по-неефективен. За кратък срок робският труд може да даде видими резултати, но продължителната експлоатация е безсмислена. Според руски икономисти мрежата от лагери средно е давала не повече от 3% от БВП на СССР. В края на 40-те години вече е ясно, че ГУЛАГ работи на загуба, но машината е набрала такава скорост, че спирането й става чак след смъртта на Сталин през 1953 г.<br /> <br /> По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд.<br /> <br /> Лагерите обаче не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години те се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници, като темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права.<br /> <br /> Едва през 1987 г. започва окончателното премахване на съветските политически лагери.<br /> <br /> <em>Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ</em><br /> <br />