8-милионният българин Емил Хаджиев: Два милиона българи ги няма

Беше 15 ноември. Световните медии гръмнаха с новината - родил се е 8-милиардният жител на планетата. По някаква странна случайност точно в този ден се състоя и нашият разговор с Емил Хаджиев - 8-милионният българин, роден преди повече от 60 години. Според статистиката населението на България се е стопило до 6,52 млн. души. Чува се обаче, че реално сме доста по-малко. Най-тъжното е, че улисани в междупартийните си страсти, на политиците изобщо не им пука за демографската криза.

И все пак има светъл лъч в разговора ни с пловдивския адвокат - до дни той очаква дъщеря му Милена да го дари с внучка и, разбира се, е много щастлив от този факт.

- Г-н Хаджиев, какво ви мина през ума, когато чухте, че се е родил 8-милиардният жител на Земята?

- Радостно е, че населението се увеличава, уви, не и в България. Аз много пъти съм казвал, дано да се роди 7-милионният българин, докато съм жив, поне да се снимам с него. (Смее се)

- Липсват ли ви тези 2 милиона души между вас и населението в момента? Усещате ли някаква празнина?

- Не точно празнина, но в онези години ми бяха казали, че като стана на 16, страната ни ще бъде 9 млн., после 10 и т. н. ... Уви, тези хора ги няма. Демографската криза е голяма и за съжаление така ще продължи. Причините са комплексни - икономическите условия за живот и начинът, по който в момента живеят младите. 

- Какво бихте казали на политиците, ако имахте тази възможност?

- Няма какво да им кажа. Нито един от тях не върши нищо, за да преборим демографския проблем. 

- Как се живее с мисълта, че сте 8-милионният българин? Имате ли самочувствието на специален човек?

- Не, да ви кажа честно. В началото на тази година празнувах 60-годишен юбилей и доста мои приятели дойдоха и ми напомниха този факт. Сещам се понякога, но чак специален не се чувствам

Родителите ми не са ме оставяли да се чувствам по-изключителен от другите. Само дето медийният интерес беше по-голям към мен. Преди години спрях да давам интервюта. Бяха написали, че избрали точно мен за 8-милионния българин, тъй като майка ми е учителка, а баща ми - военен. И че като почетен гражданин на Пловдив съм си уредил близките и роднините с апартаменти и коли. Всичко това е една голяма лъжа. 

- Истина е обаче, че родителите ви 10 години са чакали рожба, преди да се родите. Имате ли усещането, че тук пръст има съдбата - да се родите точно в този ден и час?

- Без да съм много суеверен, според мен е било тъкмо така. Имало е нещо, за да се появя точно на тази дата, след толкова години. Бил съм първото дълго чакано бебе. След мен се е родила и по-малката ми сестра.

- Когато бяхте дете, беше ли ви странно вниманието на хората към вас?

- Учех в училище, където майка ми беше учителка. И в ученическите ми години не живеех много безгрижно - нито можех да избягам от час, нито можех да си позволя да получа слаба оценка. (Смее се.) Малко се дразнех от това. А като дойдат журналисти да пишат за мен, вече ми идваше в повече. Отговорността ми ставаше по-голяма, така да се каже.

- В онези години сте мечтали да станете космонавт...

- Всички деца по онова време мечтаехме за това. Беше си някаква мода, да ставаме космонавти.

- И сте имали всички шансове да се случи, за разлика от днес - когато младите хора нямат такава възможност, защото космонавтиката у нас е напълно замряла. Не ви ли се струва, че времето сякаш се е върнало назад?

- За мен наистина сякаш се е върнало назад. Но имам чувството, че днес младите имат по-прагматични мечти, не така романтични, каквито бяха нашите. Както ги слушам, те са практични деца, искат всичко да стане сега.

- Вашият син замина ли за чужбина?

- Замина, да, в Испания е. Но неотдавна се върна, до Коледа ще е тук, после смятат пак да пътуват. 

- Той е музикант, практикува ли професията си в Испания?

- Не. Съвсем други неща работи. Даже не си е взел държавния изпит, кани се да го направи сега, но не вярвам да остане да свири. 

- За съжаление, в днешно време до голяма степен важи поговорката, че музикант къща не храни.

- Ами той него си не може да храни, камо ли къща и семейство...

- Има ли си приятелка?

- Има си, но я пази в тайна. Твърди, че много се привързваме към неговите приятелки, затова било най-добре да ни запознае с нея, когато реши да се жени, тогава да ни я покаже. Преди имаше друго момиче, постоянно бяха у нас, после в един момент се разделиха. 

- А дъщеря ви къде е?

- Дъщеря ми е тук. До 10 дни чакам първото внуче - момиченце. (бел. авт. - Докато се подготвяше броят, Ема се роди и зарадва фамилията)

- О, подарък за Коледа! Чудесно!

- Да, за Коледа ще имаме голяма радост.

- Прочетох някъде, че девизът ви е “Опитай, пък да става каквото ще!”. Какво ви се иска да опитате още в този живот?

- В момента най-силното ми желание е да имам внуци. 

Все още съм здрав и млад и мога да търча след внуците и да се погрижа с радост за тях

Това ми се иска. И още нещо. Моята сестра е в Америка, на жена ми брат й в Англия... Иска ми се да се виждаме по-често. Както се случи на моя 60-и рожден ден тази година. Всички си дойдоха в България и беше много хубаво. Събрахме се над 40 човека. Много рядко се случва да се съберем заедно.

- Съжалявате ли, че нещо не сте опитали?

- Много неща не съм имал смелост да опитам. Навремето, когато бях следовател, имаше много мои приятели, които заминаха да работят в чужбина. И аз също си мислех да го направя, но не ми стигна куражът. Това е едно от нещата. Все пак аз учех задочно тогава...

- И слава Богу, че не се е случило. Иначе щеше да е много тъжно и 8-милионният българин да е в чужбина. Би било твърде жалко, според мен.

- Когато моите деца се родиха, бяхме млади. Животът ни се въртеше на бързи обороти. Искахме да работим, да се развиваме. Тогава се учехме в движение да бъдем родители.

Сега знам какво искам точно да направя с внучето, знам къде искам да го заведа

Може би затова внуците са по-мили, защото имаш повече време за тях. Примерно, много исках да науча сина си да кара ски, сноуборд, но пък той свиреше на тромпет и всяко едно нараняване би било фатално. Така че не се случи.

Щастливите родители след 10-годишно очакване на рожбата

- Г-н Хаджиев, вие сте адвокат. Освен че сме по-малко българите, не ви ли се струва, че станахме по-лоши хора в сравнение с миналото? Факт е, че престъпността се е увеличила...

- Това, което виждам от моята практика с наказателните дела, е, че много голяма част от младите, особено от ромски произход, са неграмотни. И когато са неграмотни, може би дори не знаят какво значи морал. Той е готов на всяка цена да извърши престъпление. За него не е проблем да запали цигара марихуана, да се качи на колата и да подкара. Дори не могат да разберат защо това е престъпление. Не им влиза в главата и смятат, че всички са им длъжни. 

Тези, които обират старците, са хора, които имат 20 думи в речника, те са като див звяр, няма нищо човешко в тях, за съжаление. Поне това виждам аз в своята практика. Чест, морал, съвест... за тях това са думи, които нямат никакво значение. Щом им се отдаде случай, готови са да заобиколят и закона, и всичко. Не ги разбирам, но те са друго поколение.

- Дълги години сте били следовател, сега от доста време сте адвокат. Кой е най-драстичният ви, най-запомнящият се случай?

- Те са много. Все си мислиш, че няма нещо, което да те изненада, а се оказва, че не е така. Гледал съм няколко убийства, много тежки. Другото бяха няколко изнасилвания, които бяха много отвратителни. За мен беше драстично и пребиването и изнасилването на дете. Някой път, особено когато бях следовател, стискаш зъби и си казваш, че ти се иска да го удушиш този изверг. От друга страна пък, вече като адвокат, пак стискаш зъби, защото трябва и да го защитаваш, да търсиш слабите места в обвинението. Много е особено.

Спомням си един случай, в който бащата беше прикрил майката, че е убила детето си. След години се разкриха нещата и беше нещо ужасно, начинът, по който го е направила. Той всъщност не беше бащата, а вторият й мъж и решил да я прикрие.

- Оптимист ли сте за бъдещето на България?

- Чак оптимист е силно казано, но виждам, че има млади хора, които правят много добри неща, съхраняват историята, изграждат различни паметници

Вярно, че са единични случаи, но ги има. Българското няма да изчезне. Лошото е, че повечето млади днес не искат да имат деца. Това е проблемът! Аз ходя на гребната база, вървя по 5 км на ден, понеже имам захарна болест. И ми прави впечатление, особено младите майки, все едно че детето им е в тежест. Моята щерка покрай бременността започна да гледа някакви сайтове и навсякъде пишеше как ще ти се промени животът, как всичко става много трудно, като се роди детето... Едва ли не го използват като някаква заплаха. А в крайна сметка детето е радост, но те не го разбират. Виждам, че егоизмът на младите е много голям.

- Не сме ли виновни ние, нашето поколение, че те станаха такива?

- О, да, ние сме виновни, точно така. Ние ги учехме, че трябва да растат, че трябва да печелят пари, да мачкат всичко по пътя си, да нямат авторитети. Така ги възпитахме, няма на кого да се сърдим.

- Мислите ли, че преди живеехме по-спокойно?

- Преди най-много да ти откраднат чистачките на колата или зимнината от избата. Или резервната гума на колата. На фона на това разграбване, което става сега, тези неща ни се струваха детска игра. Въпреки че да ти откраднат резервната гума на колата си беше проблем. Така че времената са различни, но да, по-спокойно си беше. Примерно можех да отида пеша в покрайнините на града, без да ме е страх, че някой ще ме обере. Сега е друго. 

- И накрая, пожелайте нещо на читателите на в. “Над 55”!

- На първо място здраве. Всичко друго няма значение, ако нямаш здраве. Аз два пъти изкарах ковид и видях за какво става въпрос. И да се опитват малко по-спокойно да живеят, да се радват на всеки един ден.

Щрихи към биографията

Адвокат Емил Хаджиев е роден на 2 април 1962 г. в Пловдив. Още щом проплаква, става известен - тогава той е 8-милионният българин! Радостта в семейството е голяма, обаче не само заради това. Родителите му Василка и Кирил Хаджиеви дълги години нямали деца. Емил бил рожбата, която очаквали цели 10 години. Израснал е в прочутия пловдивски квартал “Кючук Париж”. Майка му била начална учителка, а баща му - военен, но почива рано, когато Емил е в 7-и клас. Има по-малка сестра.

В деня на неговото раждане всички медии дни наред снимат и разказват за известното бебе. Лично ръководителят на тогавашния СССР Никита Хрушчов изпраща телеграма, в която поздравява България и семейство Хаджиеви за 8-милионния гражданин. Дарове от държавата, като апартамент или съветски автомобил, родителите на Емил Хаджиев не получават. Единственият подарък за малчугана е колело тип триколка, което му дава някакъв вестник. 

Емил завършва училище “Райчо Кирков”, след това техникум със специалност “Отопление и климатична инсталация”. После отива войник. Бил писан за граничар, но тъй като момчетата, чиито бащи са починали, трябва да бъдат по-близко до семейството си, служи в поделение на Командния корпус на ВВС. Изкарва и шофьорска школа в Първомай за професионалисти. Започва работа в полицията и завършва задочно право. 13 години бил във Второ районно - от шофьор на патрулна кола до оперативен районен инспектор. Две години работи като следовател. От 1999 г. и до днес е адвокат. Занимава се предимно с наказателни и административни дела.

Валентина ИВАНОВА