8.1.1642 г. Умира великият Галилео Галилей

<span style="font-size: larger;"><strong><br /> Биография</strong></span><br /> <br /> Галилео Галилей е роден в Пиза, Тоскана на 15 февруари 1564 г. Той е първото от седемте деца на дребните благородници Винченцо Галилей и Джулия Аманати. Получава религиозно образование в манастир.<br /> <br /> През 1581 г. Галилей постъпва в Пизанския университет, където първоначално учи медицина и философия, а след това математика. През 1589 г. му е предложена работа като преподавател по математика в университета. Малко по-късно се премества в Падуанския университет, където преподава геометрия, механика и астрономия до 1610 г. През този период той се занимава и с научна дейност, като прави някои от важните си открития.<br /> <br /> Въпреки че е вярващ католик, Галилей става баща на три извънбрачни деца от Марина Гамба:<br /> &bull; Виргиния (1600-1634), приема името Мария Челесте при влизането си в манастира Сан Матео в Арчетри, Флоренция,<br /> &bull; Ливия (1601-?) също е монахиня в Сан Матео под името Арканджела,<br /> &bull; Винченцо (1606-?), по-късно е официално признат от баща си.<br /> <br /> През 1610 г. Галилей получава почетна длъжност в двора на Козимо Медичи, велик херцог на Тоскана и негов бивш студент. През 1612 г. пътува до Рим, където се включва в Академия деи Линчеи и наблюдава слънчевите петна. По същото време се засилва противопоставянето на теориите на Николай Коперник, които Галилей подкрепя.<br /> <br /> През 1614 г. проповедникът Томазо Качини публично осъжда възгледите на Галилей за движението на Земята, обявявайки ги за опасни и близки до ерес. Галилей отива в Рим, за да се защити срещу тези обвинения, но през 1616 г. кардинал Роберто Белармино лично му връчва забрана да защитава или преподава коперниковата астрономия, защото тя противоречи на приетото тълкуване на Светото писание.<br /> <br /> През 1622 г. Галилео Галилей пише книгата &bdquo;Saggiatore&ldquo;, одобрена от цензурата и публикувана през 1623 г. През 1624 г. той разработва първия известен микроскоп.<br /> <br /> Завръща се в Рим през 1630 г., за да получи разрешение за издаването на &bdquo;Диалог за двете главни световни системи&rdquo;, публикувана във Флоренция през 1632 г. Въпреки това през октомври същата година той е извикан да се яви пред Инквизицията в Рим. Съдът издава осъдителна присъда и принуждава Галилей да се отрече от книгата си. Той е изпратен в Сиена, а през декември 1633 г. му е разрешено да се премести във вилата си в Арчетри.<br /> <br /> През 1634 г. умира любимата му първородна дъщеря - сестра Мария Челесте. През 1638, почти напълно ослепял, той публикува в Лайден последната си книга &bdquo;Due nuove scienze&ldquo; (Две нови науки). Галилео Галилей умира в Арчетри, Флоренция на 8 януари 1642 в присъствието на своя ученик Винченцо Вивиани.<br /> <br /> <span style="font-size: larger;"><strong>Приноси в науката</strong></span><br /> <br /> Научната работа на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и в ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между авторитета и свободата на мисълта в Западния свят.<br /> <br /> <strong>Научни методи.</strong> Галилей е сред първите основоположници на съвременния научен метод. Той е определян като &bdquo;баща на съвременната наблюдателна астрономия&ldquo;, &bdquo;баща на съвременната физика&ldquo;, &bdquo;баща на науката&ldquo; и &bdquo;баща на съвременната наука&ldquo;.<br /> <br /> Основният принос на Галилео Галилей към Научната революция е използването на количествени експерименти и математическата интерпретация на резултатите от тях. По негово време тези методи са нови в Европа. Галилей първи ясно заявява, че природните закони са математически и, както сам твърди, &bdquo;езикът на Бог е математиката&ldquo;. Това е рязко скъсване с дотогавашните традиции в науката, основани на постулатите на Аристотел и поставящи логиката в основата на научните изследвания.<br /> <br /> Галилей показва забележително разбиране за връзките между математика, теоретична физика и експериментална физика. Така например:<br /> &bull; Той разбира математическата парабола, както като конично сечение, така и като квадратична зависимост.<br /> &bull; Той твърди, че параболата е теоретично идеалната балистична крива при липса на триене или други препятствия. Той дори поставя ограничения за валидността на тази теория, като казва, че тя е уместна за траектории в мащаба на лаборатория или бойно поле. Изхождайки от чисто теоретични съображения, смята, че хипотезата може би не е вярна при мащаби, съпоставими с размера на планетата.<br /> &bull; Той осъзнава, че експерименталните данни никога няма да съвпаднат точно с някаква теоретична или математическа форма поради неточността на измерванията, пренебрегването на триенето и т.н.<br /> <br /> Галилей допринася и за отхвърлянето на сляпото приемане на авторитети (като Църквата) или други мислители (като Аристотел) в областта на науката и за разграничаването на науката от философията и от религията.<br /> <br /> <strong>Астрономия</strong>. Галилео Галилей публикува първите си астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 г. в краткия трактат &bdquo;Sidereus Nuncius&ldquo;. През януари същата година той открива четирите големи спътника на Юпитер - Йо, Европа, Калисто и Ганимед. Той забелязва, че спътниците се появяват и изчезват периодично, което обяснява с тяхното движение около Юпитер, заключавайки, че те се движат в орбита около планетата. Наблюдението, че около една планета се въртят по-малки планети, поставя под въпрос геоцентричната система, според която всички астрономически обекти се движат около Земята.<br /> <br /> Галилей открива и цикличния характер на вида на Венера, наподобяващ лунните фази. Според хелиоцентричната система, предложена от Коперник, би трябвало да се наблюдават всички фази, тъй като движението на Венера около Слънцето би обръщало към Земята нейната осветена страна, когато тя е от отсрещната страна на Слънцето, и нейната тъмна страна, когато тя е между Земята и Слънцето. Според геоцентричния модел пълна фаза не би трябвало да се наблюдава, тъй като Венера винаги остава между Слънцето и Земята. Наблюденията на Галилей подкрепят хелиоцентричната система.<br /> <br /> Галилей е един от първите европейци, наблюдавали слънчевите петна.<br /> <br /> Галилей е и първият, публикувал сведения за планини и кратери по повърхността на Луната, основавайки се на очертанията от светлина и сянка по нея. На базата на тези наблюдения той дори прави оценки за височината на планините. Това го довежда до заключението, че Луната е &bdquo;груба и неравна, точно като повърхността на самата Земя&ldquo;, а не идеалната сфера от теориите на Аристотел.<br /> <br /> Наблюденията на Галилей показват също, че Млечният път, смятан преди това за мъглявина, представлява множество звезди, струпани толкова гъсто, че приличат на облаци, гледани от Земята. Той открива и множество други звезди, твърде отдалечени, за да бъдат наблюдавани с просто око. През 1612 г. Галилей наблюдава Нептун, но не разбира, че това е планета, и не му обръща особено внимание.<br /> <br /> <strong>Физика</strong>. Теоретичните и експерименталните изследвания на Галилей върху движението на телата заедно с работите на Йоханес Кеплер и Рене Декарт поставят основите на класическата механика, развита малко по-късно от Исак Нютон. Галилей е сред първите европейски учени, извършващи обстойни експерименти и стремящи се към математическо изразяване на природните закони.<br /> <br /> Галилей прави опити с топки, търкалящи се по наклонена равнина, с което демонстрира, че ускорението не зависи от масата и с това оборва широко приетата по онова време теория на Аристотел.<br /> Освен че отхвърля теорията на Аристотел, според която по-тежките тела трябва да падат по-бързо, Галилей установява и математическата зависимост на ускорението при свободно падане - изминатото разстояние, започвайки от състояние на покой, е пропорционално на квадрата на изминалото време.<br /> <br /> Галилео Галилей се противопоставя и на друга теория на Аристотел - че движещите се тела се забавят и спират, ако върху тях не действа някаква сила. Той формулира по-прецизно теорията на Ибн ал-Хайтам, поддържана по-късно и от Жан Буридан, според която при липса на триене тяло, движещо се по хоризонтална повърхност, би запазило скоростта и посоката на движението си.. Принципът за запазването на скоростта става един от трите закона за движение на Нютоновата механика.<br /> <br /> Галилей забелязва също, че ходовете на махало винаги изискват едно и също време независимо от неговата амплитуда. Галилей смята, че периодът на махалото е постоянен, макар че всъщност това е само приближение за относително малки амплитуди. Въпреки това приближението е достатъчно точно, за да се използва за регулиране на часовник.<br /> <br /> Галилей прави опит да обясни и причините за приливите, като теорията му трябва да послужи за аргумент в полза на движението на Земята, но теорията му е отхвърлена. Обаче още по негово време Кеплер и други учени, основавайки се на емпиричните данни, свързват приливите с Луната. Съвременната физическа теория на приливите е окончателно изградена по-късно от Исак Нютон.<br /> <br /> Други приноси на Галилей във физиката са свързването на височината на звука с честотата и формулирането на принципа, че физичните закони са еднакви във всяка система, движеща се с постоянна скорост по права линия, независимо от нейната скорост и посока.<br /> <br /> <strong>Техника</strong>. Освен изследванията си в областта на физиката и астрономията Галилей има принос и към развитието на техниката. През 1595&ndash;1598 г. той прави подобрен вариант на &bdquo;геометричен и военен компас&ldquo;, предназначен за артилеристи и геодезисти. Уредът дава възможност за по-сигурно и точно позициониране на оръдията и за изчисляване на заряда от барут за гюллета с различен размер и материал. Инструментът може да се използва и за построяване на произволен правилен многоъгълник, за изчисляване на лицата на многоъгълници и кръгови сектори и много други.<br /> <br /> Въпреки широко разпространеното мнение Галилео Галилей не е откривателят на телескопа. Първите телескопи са направени в Холандия през 1608 г. Използвайки откъслечни схеми на първите устройства, Галилей прави свой собствен телескоп с осемкратно увеличение, който демонстрира във Венеция на 25 август 1609 г. Смята се също, че той първи използва телескопа за астрономически наблюдения. През 1610 г. използва телескоп като съставен микроскоп, а в края на живота си прави някои подобрения в устройството на микроскопа.<br /> <br /> През последната година от живота си вече слепият Галилей работи върху механизма на часовник с махало, но първият действащ прототип е създаден от Христиан Хюйгенс през 50-те години. Галилей оставя и многобройни скици на различни неосъществени изобретения.<br /> <strong><br /> Математика</strong>. Макар че Галилей е сред първите, приложили системно математиката в експерименталната физика, неговите математически методи са обичайните за епохата. Той използва най-вече теорията за пропорциите на Евдокс от Книд, както е описана в петата книга на &bdquo;Елементи&ldquo; на Евклид. Тази теория става известна в Западна Европа едва един век по-рано благодарение на превода на Николо Тарталия. Към края на живота на Галилей тя е заменена от алгебричните методи на Рене Декарт, с които той, изглежда, не се запознава.<br /> <br /> Галилео Галилей е автор и на една оригинална идея в математиката - парадокса на Галилей, който показва, че има толкова точни квадрати, колкото са целите числа, като в същото време повечето цели числа не са точни квадрати. Заключението на Галилей е, че понятията за по-малко, равно и по-голямо могат да се прилагат само за крайни множества и нямат смисъл за безкрайните.<br /> <br /> <span style="font-size: larger;"><strong>Конфликт с Римокатолическата църква</strong></span><br /> <br /> Около петдесетата си година Галилей вече е известен в цяла Европа учен и заема добре платена длъжност в двора на херцога на Тоскана. В същото време той печели и много неприятели, които се опитват да представят теориите му като противоречащи на традициите и християнската доктрина. Те се позовават на библейски текстове, които говорят за &bdquo;твърдото&ldquo; и &bdquo;установено&ldquo; положение на Земята. Галилей защитава хелиоцентричната система, твърдейки, че тя не противоречи на тези откъси. Той привежда мнението на Августин, че текстовете на Писанията не трябва да се възприемат твърде буквално, особено когато става дума за книги с поезия и песни, а не с наставления или история.<br /> <br /> През 1616 г. нападките срещу Галилей се засилват и той отива в Рим, за да се опита да убеди църковните власти в каноничността на идеите си. В крайна сметка кардинал Роберто Белармино, по указание на Инквизицията, му връчва заповед да не &bdquo;поддържа и защитава&ldquo; идеята, че Земята се движи, а Слънцето стои неподвижно. Заповедта позволява хелиоцентричната система да се обсъжда хипотетично, но през следващите няколко години Галилей се въздържа от противоречиви публикации.<br /> <br /> След избора в 1623 г. на папа Урбан VIII, познат на Галилей и противопоставил се на осъждането му през 1616 г., Галилей се чувства по-уверен и решава да поднови работата си в тази област. През 1632 г. той публикува &bdquo;Диалог за двете главни световни системи&ldquo; с формалното разрешение на Инквизицията.<br /> <br /> Самият папа Урбан VIII изисква от Галилей да представи в книгата си аргументи &bdquo;за&rdquo; и &bdquo;против&rdquo; хелиоцентризма и да внимава да не защитава тази теория. Той иска също и неговите собствени възгледи да бъдат включени в книгата. Галилей изпълнява само последното желание. Неволно или не Симплициус - защитникът на аристотеловия геоцентричен модел в книгата, често се обърква от собствените си грешки, а понякога се излага като глупак. Заради това книгата е тълкувана и като защита на коперниковата теория. Утежнявайки още повече нещата, Галилей поставя в устата на Симплициус думите на самия папа Урбан VIII. Повечето изследователи смятат, че той не го прави нарочно и остава шокиран от реакциите на книгата си. Папата не приема с лека ръка публичното си осмиване, нито силния уклон към хелиоцентризма и Галилей е извикан в Рим, за да даде обяснения.<br /> <br /> През 1633 г. Галилей е изправен пред съда на Инквизицията по обвинение в ерес. Присъдата включва три основни части:<br /> &bull; Галилей трябва да се отрече от хелиоцентричните си идеи. Тезата, че Слънцето е неподвижно, е осъдена като &bdquo;формално еретична&ldquo;.<br /> &bull; Той е осъден на затвор, като по-късно присъдата е заменена с домашен арест.<br /> &bull; &bdquo;Диалогът&ldquo; е забранен. Според тайно решение на съда, което не е приложено в пълна сила, е забранено публикуването на негови дотогавашни и бъдещи произведения.<br /> <br /> Със съдействието на негови приятели, Галилей е изпратен да излежава присъдата си в двореца на Асканио Пиколомини, архиепископ на Сиена. По-късно той се премества в своята вила в Арчетри край Флоренция, където остава до края на живота си.<br /> <br /> Галилео Галилей е препогребан на осветена земя в църквата &quot;Санта Кроче&quot; във Флоренция през 1737 г. Той е официално реабилитиран от Римокатолическата църква през 1741 г., когато папа Бенедикт XIV разрешава публикуването на пълните му научни произведения (цензурирана версия е публикувана през 1718 г.).<br /> <br /> През 1758 г. общата забрана срещу хелиоцентризма е премахната от Индекса на забранените книги. На 31 октомври 1992 г. след изследване на Понтификалния съвет за култура, папа Йоан Павел II изразява съжаление за начина, по който Църквата провежда процеса срещу Галилей.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />