9 август: Преди 40 г. Джералд Форд става президент на САЩ без никакви избори

София, България 09 Авг. 2014, 07:07 6246 прочита 0 коментара

Джералд Форд е левичар, но само в писането, в мисленето е консервативен републиканец

На 9 август 1974 г. Джералд Рудолф Форд става първият президент в историята на САЩ, който не е избиран от нацията нито за вицепрезидент, нито за президент.

Ранни години Форд е роден на 14 юли 1913 г. в Омаха, Небраска, но израства в Гранд Рапидс, Мичиган. В училище има изключителни успехи в американски футбол. В университета изкарва пари като мие чинии в студентското общежитие. След завършването му отказа да се присъедини към Националната футболна лига. Учи в Правния факултет на Йейл и става един от инициаторите на движение, целещо САЩ да не вземат участие във Втората световна война. През 1942 г. Форд постъпва в морския резерв на САЩ. През 1943 г. започва служба на самолетоносач, като корабът му взема участие във всички големи бойни действия в Южния Пасифик. Уволнява се от армията като лейтенант. Камара на представителите: Лидер на малцинството Форд е член на Камарата на представителите в продължение на 24 години – от 1949 до 1973 г. и става лидер на малцинството от Републиканската партия. Той е изключително популярен сред избирателите в своя окръг, като винаги е преизбиран с разлика от 60%. Завинаги остава в близка връзка с хората, по време на първата си кампания посещава фермите и обещава, че ако бъде избран, ще работи на нивата и ще дои кравите, обещание, което изпълнява. По време на своя мандат е избран за член на Комисията Уорън, която разследва обстоятелствата около убийството на Джон Ф. Кенеди. За осем години (1965–73) е лидер на малцинството и става известен със своята честност и ненатрапваща се личност. Често атакува президента Джонсън и неговата програма &bdquo;Велико общество” като ненужна и безсмислена. Той атакува и провежданата от Джонсън политика спрямо Виетнамската война. Заедно със сенатор Дъркинс обикалят страната и предлагат алтернативен план на Републиканската партия за воденето на военните действия. Вицепрезидент След като вицепрезидентът Спиро Агню подава оставка по време на мандата на Никсън на 10 октомври 1973 г., президентът номинира Форд да заеме мястото на Агню по силата на 25–та поправка, като тя се прилага за първи път в историята на САЩ. Сената гласува за него с мнозинство 92 на 3 гласа на 27 ноември 1973 г., а Камарата на представителите го одобрява на 6 декември с 387 срещу 35 гласа. Форд дълги години е един от най-страстните защитници на Никсън. Той пътува много като вицепрезидент и изнася множество речи в защита на изпитващия затруднения президент - изтъква множеството постижения на Никсън и твърди, че аферата Уотъргейт е само медийно събитие и трагична случка. Президентство Когато Никсън подава оставка на 9 август 1974 г. в навечерието на сигурния му импийчмънт, Форд встъпва в президентството (отново по силата на 25–та поправка) с думите &bdquo;нашият дълъг национален кошмар свърши”. На 20 август Форд номинира бившия губернатор на Ню Йорк Нелсън Рокфелер да запълни вицепрезидентското място, което той освобождава, като прилага 25–та поправка за пореден път. Амнистията на Никсън На 8 септември 1974 г. Форд дава на Никсън пълна и безусловна амнистия за всички престъпления, които може би е изпълнил по време на президентския си мандат или за нещо друго, което е сторил. Форд обяснява, че тази амнистия е най–доброто, което може да се случи на страната. По онова време амнистията е приета противоречиво. Критиците на Никсън осмиват амнистията и твърдят, че тя е резултат на корупционна сделка, сключена между двамата мъже. Тези критици смятат, че амнистията е разменена срещу оставката на Никсън, която издига Форд на президентската позиция. Няма обаче никакви доказателства, че подобна размяна на услуги се е случила. Съмненията около амнистията утихват и днес решението на Форд се цени, защото се смята, че с него той възстановява доверието на американците в публичния живот и политическата система. Наследникът на Форд Джими Картър започва речта си по встъпване в длъжност през 1977 г. с положителни думи за отиващия си президент &bdquo;От мое име и за от името на нашата нация, бих искал да благодаря на моя предшественик за всичко, което стори, за да излекува нашата страна.” Президентството на Форд се свързва с окончателното оттегляне на американските войски от Виетнам. На 29 април и сутринта на 30 април 1975 г. американското посолство в Сайгон е евакуирано и светът вижда хаотичните сцени от мястото на събитието. Опити за покушения На 5 септември 1975 г., докато е в Сакраменто, Калифорния, последователка на Чарлз Менсън насочва Колт .45 калибър в корема на Форд, докато той се здрависва с почитатели. Тя дърпа спусъка, но пистолетът засича. От Сикрет сървиз я обезвреждат преди да успее да направи нещо друго. Седемнадесет дни по-късно друга жена – Сара Джейн Мур, също се опитва да убие Форд в Сан Франциско, но опитът ѝ за стрелба е предотвратен от присъстващия Оливър Сипъл, който удря ръката ѝ и отклонява изстрела. Изборите от 1976 г. Широко е разпространено мнението, че амнистията, която Форд дава на Никсън, а и продължаващите икономически трудности, му костват изборите през 1976 г. Допълнителна пречка е може би и силната конкуренция за номинацията на Републиканската партия от страна на Роналд Рейгън. Освен това Форд прави значителен гаф по време на втория президентски дебат, когато настоява, че Източна Европа не е под доминацията на Съветския Съюз. Картър отговаря, че ще му е интересно Форд да убеди американците от чешки и полски произход, че техните страни не живеят под сянката на СССР. На 30 октомври 1975 г. неговият отказ да отпусне федерална помощ на Ню Йорк кара вестник &bdquo; Ню Йорк Дейли Нюз” де перифразира поведението на Форд в следното заглавие &bdquo; Форд към града: Умри веднага!” Годините след президентството Форд остава сравнително активен бивш президент и в годините след президентството участва в мероприятия от историческо и церемониално значение. През 1981 г. отваря Музея Джералд Форд и Библиотеката Джералд Форд. Форд остава голям фен на отбора по американски футбол на Мичиган. Той остава ангажиран по много от въпросите, които вълнуват американската нация. Заема центристко–консервативни позиции по време на своята кампания за президент през 1976 г. и става водещият поддръжник на правото на аборт в Републиканската партия. Освен това е поддръжник на гражданските съюзи между гей двойки и призовава републиканците да не подкрепят импийчмънта на Бил Клинтън. Форд остава умерен републиканец и известен противник на религиозната десница в Републиканската партия. След смъртта на Роналд Рейгън на 5 юни 2004 г., Форд става най–дълго живелият президент на САЩ, като е един от двамата, стигнали до 93 годишна възраст. Джералд Форд умира на 26 декември 2006 г. на 93 години и 165 дни. /По материали в интернет/