Пълен абсурд по български се оказва животът на 23-годишния Иван Любомиров Тончев от Долна Оряховица. Младият мъж е заложник на сложна семейна история, заради която няма българско гражданство.
Въпреки че е роден в столицата на Чечня &ndash; Грозни, която по това време е в границата на Русия, Иван няма и руско гражданство, а на документа му за самоличност &ndash; разрешение за пребиваване - пише неизвестно гражданство. Младежът пази ревностно акт за раждане с дата 15 юли 1991 г., който е най-ценният, но очевидно безполезен да реши казуса му документ.<br /> <br /> &bdquo;Аз съм никой, нямам избирателни права, не мога да отида и в чужбина, за да работя. Не мога да гласувам, никога не съм получавал детски, сега не получавам и социална помощ за това, че съм сирак. Просто съм извън закона, а по рождение съм три четвърти българин&rdquo;, обяснява Иван. И показва цялата си скромна биография, събрана в найлонова торбичка, в която държи оскъдните си документите &ndash; акт за раждане, удостоверение, че е завършил основно и средно образование, професионална квалификация.<br /> <br /> Заради това, че няма българско гражданство, Иван не може да си изкара дори шофьорска книжка, въпреки че умее да кара лек автомобил. С много трудности успял да се дипломира от Механотехникума в Горна Оряховица, където без малко да не го пуснат на матура. <br /> Понеже не се води българин, Иван дори е трябвало да заплати такса, за да се яви на зрелостни изпити. Обаче социалните му помогнали и в крайна сметка момчето завършило машиностроене, както и курс за заварчик, може да работи на струг, фрези и т.н.<br /> <br /> Иван не познава баща си, никога не го е виждал, не знае дори жив ли е и ако да, къде живее. За родителя си само казва, че просто не го е признал.<br /> <br /> Майка му пък го оставила едва на годинка и оттогава от нея нито вест, нито кост. Иван разказва за нея без всякакви емоции, сякаш тя е чужда и напълно непозната жена. Единствено по лицето му пробягват чувства, заговаряйки за дядо си и прабаба си от Долна Оряховица, които са го отгледали и възпитали. Наскоро полицаи го викали да разпознае по снимка жената, която го е родила, понеже приживе дядо му и неин баща я дава за международно издирване чрез Интерпол. Това според Иван се е случило през 2005 г. По информация от близки хора майка му, която сега е на 42 години, живее и работи някъде в Германия.<br /> <br /> &bdquo;Показаха ми снимка, обаче аз не знам дали това е моята майка, понеже не съм я виждал от бебе, нямам спомен как изглежда, не помня гласа й, за тези години тя едно писмо не ми е написала&rdquo;, разказва младият мъж.<br /> <br /> Това, което знае за родителите си, е, че те всъщност са имали забранена и очевидно кратка любов. Майка му забременява едва 19-годишна и страхувайки се от своя баща, заминава за Чечня при роднини по майчина линия, където ражда Иван. В Грозни майка и син живеят едва една година, след което младата по онова време жена се връща при баща си в Долна Оряховица и там оставя невръстния си син.<br /> Въпреки че целият си съзнателен живот Иван прекарва в България, въпреки че има адресна регистрация в Долна Оряховица, той все още чака някой да му помогне да се сдобие с гражданство, независимо че е навършил пълнолетие преди пет години. <br /> <br /> Когато станал на 18 години, властите му издават документ за пребиваване, който се подновява всяка година. Това обаче струва на младия мъж такса от около 50 лв. плюс още 10 лв. пътни разходи до София и обратно, което е сериозен разход за самотно живеещия Иван, след като дядото миналата година починал от цироза. Сега младежът живее сам в дядовата си къща, сам се пере, сам си готви и сам се грижи за себе си. Откакто е завършил училище, работи в цех за вафли в Лясковец и казва, че не е останал гладен, някак си се оправя. Дори гледа зеленчуци и овошки в дядовата си градина, а ако има повече продукция, я продава на пазара, за да си докара някой и друг лев отгоре.<br /> <br /> Младият мъж е леко объркан, когато заговаря за административните процедури, през които е минал, но все пак си спомня, че преди години близка до семейството счетоводителка от Долна Оряховица писала до вицепрезидентската институция. Отговор и досега обаче няма, твърди Иван. Според него още преди пет години, когато станал пълнолетен и подал заявление за лична карта, някой някъде по горнооряховските служби го объркал, понеже част от документите били без подпис, а други &ndash; без печат. <br /> <br /> Дали е така, обаче няма как да се докаже. В кметството в Долна Оряховица са наясно с абсурдния казус на Иван и въпреки че декларират желание да му помогнат, на практика нямат съответните правомощия./БЛИЦ<br /> <br />