AC/DC наелектризира "другата България" – енергиен център на Балканите
Всички знаем, че има повече от една България. Но понякога трябва да ни сложат на електрическия стол и да ни раздрусат с високо напрежение, както направиха AS/DC на 14 май 2010 г. София, за да го усетим, да го видим и да го признаем.
По стечение на обстоятелствата на този ден гравитирах около стадион “Левски” многократно. Станах свидетел как от сутринта се събираха почитателите на групата. Повечето от подранилите очевидно не бяха от София. Събираше се “желязна” група българи, привлечени от магнита AC/DC. Реката от поклонници на рока, “въоръжени” с бутилки бира, ставаше все по – пълноводна и привечер вече беше заляла подстъпите към заветната сцена. Критична маса хора, огромно струпване на десетки хиляди, наелектризирани от очакване зрители – щеше ли да има късо съединение?<br /> <br /> Не знам кога за последно националният стадион “Васил Левски” е бил изпълван от такова огромно множество. Ако са верни данните на организаторите за около 70 000 зрители, което звучи на ръба на фантастиката, стадионът е прелял отвъд възможностите си и то благодарение на това, че част от публиката е на терена. Ангели да бяха всички зрители, а мнозина бяха се накичили с рога, инцидентите изглеждаха “в кърпа вързани”.<br /> <br /> Чудото обаче се състоя: по данни на полицията няма данни за инциденти. Нито един изблик на агресия не е бил регистриран!<br /> <br /> Мъчи ме въпросът: защо на мачовете, които събират многократно по- малко хора по трибуните, агресията се е превърнала в задължителна част от “купона” ? Парадоксално, но музиката и шоуто на рок ветераните от Австралия съдържа всички атрибути на подстрекателство към бунт, но не породи нищо подобно. И обратното, спортът би трябвало да възпитава миролюбивия начин за изява на състезателния дух у човека, но всъщност вади от бутилката духа на вандализма. Не само в България…<br /> <br /> Преди, по време на и след концерта се видя “другата България”- тази, която е в състояние да покаже, че все пак сме част от цивилизования свят. Това е музика за душата на доста от нас, които отчаяно се мъчим да доловим в какафонията на всекидневието ориентирите на цивилизоваността сред самите нас.<br /> <br /> Човек може и да не харесва тежкия рок, но в този смисъл трябва да сме благодарни на високия му волтаж, че сбъдна химерата да бъдем енергиен център на Балканите в собствените си очи!<br /> <br /> <b>Иво Инджев, Ivo.bg</b><br /> <br type="_moz" />