Адв. Людмил Рангелов: Със закона срещу корупцията се подготвя разправа с политически и икономически неудобните

Какво кара един човек да стане престъпник? Това знаят най-добре хората, пред които обвинените се изповядват като пред свещеник - адвокатите. Какво говорят помежду си е тайна. Българинът през последните 2 години отново пропищя от бандити и започна все повече да си спомня времето на 90-те, когато беше страшно да замръкнеш на улицата.

Парламентите не могат да изкарат и по половин година, след това се разпадат, приели само спорни закони. Арестите по политически причини, каквито не бяхме виждали от десетилетия, започнаха да стават реалност. В интервю за "Труд" един от най-известните адвокати по наказателни дела - адвокат Людмил Рангелов споделя мнение за случващото се.

- Адвокат Рангелов, имате ли наблюдения как се промени престъпността през годините - от 90-те години насам?

- Изменението на формите на престъпността е свързано главно с промените в самата икономическа обстановка и приключване на първоначалното разпределяне на територии. Ако отначало имаше твърде много насилие - убийства, телесни повреди, докато непослушните станат послушни или се оттеглят от определена територия, претендирана от по-силните групировки, то сега всичко става основно чрез корупция. Кои са основните територии за добиване на незаконна печалба?

Това са неправомерното получаване на ДДС чрез различни измамни действия и получаване на обществени поръчки, които се изпълняват с ниско качество, за да може отгоре да остане голяма печалба за тези, които дават възможност да се получи поръчката и за самите тези, които я изпълняват. В момента това са основните корупционни сфери и голямата престъпност главно там вирее. Иначе другите неща си останаха - кражби на автомобили, наркотици. Вижда се, че съвременната цивилизация без наркотици не може да съществува.

- Защо в последно време има бум на тежката престъпност?

- Тежката престъпност се увеличи не поради някаква системна причина, в смисъл, че се стреми да се наложи. Тя се увеличи по простата причина, че изключително много спадна моралът, нравствеността, степента на образование, авторитетът на институциите и на закона. Затова се извършват такива немислимо жестоки престъпления в страната. Те не са организирани, просто има изключително примитивни хора.

Ще се съгласите, че само невероятно примитивни хора могат да убият двама души, да ги разчленят, да ги поставят в бидони и ги закарат някъде. При напълно решими битови конфликти се стига до убийства пак поради този нисък морал, това отчуждение и омраза между хората. Специално в тежката битова престъпност отидохме много далече през последните 1-2 години. Това се дължи на опростачаването на хората.

- Има ли някакво разрешение на този проблем?

- В краткосрочен план не се вижда решение. Само чрез въздигането на една нация в нравствено, в образователно, в имотно - ако щете, отношение, може да се очаква намаление на такава тежка престъпност. На тези престъпления организацията и действията на органите на МВР няма как да влияят.

Няма как те да предотвратят едно престъпление, което се извършва в семейството, между приятели на чашка. Вярно е, че сега се случват и користни престъпления. Може да се установи, че убийството в „Делта хил“ по някакъв начин е свързано с някакви финансови интереси. Лицето, което уби общинската съветничка във Велинград е признало, че става дума за невърнат дълг. Което пак говори за много нисък стандарт на себеконтрол, на себевзискателност, на сдържаност. И всичко това е защото в обществото вече няма граници, които всеки да знае, че не трябва да преминава.

- А защитени ли са защитените свидетели в България?

- Защитените свидетели в България са такива, само докато дадат полезните показания. Участвам в дела, в които те се страхуват да се явят дори в съда, за да повторят своите показания. Основната причина за това е, че органите на МВР злоупотребяват с подобни лица, които са притиснати от някакви собствени отговорности за извършени криминални престъпления. Поради това, те охотно се съгласяват да свидетелстват за факти, на които не са били свидетели, да дават показания на основата на слухове с необходимата за досъдебното производство и въобще за Наказателно-процесуалния кодекс категоричност.

И затова най-често има и за какво да се страхуват от лицата, срещу които свидетелстват, защото много често такова свидетелстване е недобросъвестно, само за да си реши защитеният свидетел собствените проблеми със закона. Затова често и съдът не гледа много сериозно на тези показания, разколебават се и самите лица, които дават показанията, а понякога и чрез други доказателства те се опровергават. Ако човек е сериозен, трудно се съгласява да приеме ролята на защитен свидетел. Тези лица са главно криминален контингент.

- Политическа поръчка ли беше арестът на Бойко Борисов?

- Категорично. Това беше едно много елементарно действие, трудно могат да се намерят думи от гледна точка на закона и на правото за извършването му. Самата идея да бъде разпитан министър-председателят по това време, за да даде показания, които да създават някаква предпоставка за задържането на Бойко Борисов, е една чудовищна злоупотреба и изкривяване на правото и на закона. Това беше шокиращо далече от каквато и да е законосъобразност.

Да, може да се очаква този човек да има извършени престъпления, има такива твърдения, но нямаше никакви доказателства. Прокуратурата там нямаше участие, това бяха изцяло действия на МВР. Те дори не разполагаха със законосъобразни снети показания от г-н Васил Божков, защото една от основните причини за задържането на тримата арестувани тогава беше именно твърдението му, че те са получавали подкупи. И това дори не беше оформено. Прокуратурата остана настрана, поне в този момент запази лице и авторитет.

- Не звучат ли много страшно думите политически арест, връщаме ли се към едни мракобесни времена, които сме позабравили?

- Много страшно звучи. Не съм симпатизант на лицата, които бяха задържани, но ако към този политически арест - произволен, незаконосъобразен, брутален, добавим онзи проект за български „Закон Магнитски“, който се появи и беше установено, че е произведен и обсъждан от изпълнителната власт, наистина е страшно. Този закон надминава сериозно в бруталността си, в нарушаването на човешките права „Закона за защита на нацията“ отпреди Девети септември, който безспорно между юристите и учените е определян като фашистки.

Значи тези хора, които сътвориха всичко това, са много, много далече от демокрацията, от спазване правата на човека, от уважението към върховенството на закона. Моите очаквания като гражданин обаче са, че няма да се създаде някакво стабилно мнозинство в парламента от досегашните управляващи, което да е водещо и да продължи да създава такива закони. Но всъщност няма и нищо да се прави, дълго време ще останем в безвремие, особено що се отнася до законодателството.

- Вие сте противник и на Закона за противодействие на корупцията, защо?

- Новият закон за борба против корупцията си е старият с някои изменения. Но да се дава такава тежест на председателя на Комисията за борба с корупцията, това означава, че отново се подготвя разправа с политически и икономически неудобните. Защото философията на този закон, чийто противник във всичките му варианти съм, е да бъде извършвана основната работа от териториалните дирекции на Комисията. И аз се учудвам защо толкова много се държи определено лице да заеме тази позиция.

Защото ако законът функционира като закон със спазване защитата на частната собственост, правата на човека, няма голямо значение кой ще е председател на Комисията, той просто би бил администратор на работата на териториалните дирекции. А те превърнаха личността на този, който ще оглави КПКОНПИ, в по-важно нещо от съдържанието на Закона, което абсолютно не върши работа и е далече от защита на правата, свободите, честта и достойнството на гражданите. Той създава недопустими презумпции, срещу които гражданинът, който е жертва на този закон, може да се защитава на един много късен етап, където по-голяма част от нещата са приключили. Правото му на защита е нарушено.

- Какво следва след решението на съда в Страсбург, че КТБ е била лишена от справедлив процес при отнемането на лиценза ѝ?

- Вероятно това е едно начало на преразглеждане на много досегашни действия на властите, но не съм компетентен в банковото право. За мене по-скоро беше ясно, че това са действия на тогавашната изпълнителната власт, не на Банковия надзор към БНБ и на финансисти, които разбират от тази материя. Тогава очевидно си беше поръчка за разправа с тази банка.

- Вие сте бил и следовател. Кое е по-сложно - да разкриваш престъпления или да защитаваш обвиняеми?

- По-сложното е да разследваш и ще ви кажа защо. Разследващият изгражда една конструкция и трябва да я направи здрава, за да може да устои през по-нататъшния път - прокуратура и съд. Защитаващият има за задача да компрометира и да разруши тази конструкция, нещо, което винаги е по-лесно. Затова смятам, че разследването е трудна работа. Тука има едно противоречие по отношение на компетентността и подготвеността на хората, които разследват и хората, които защитават.

За да бъдеш добър разследващ, трябва да си мотивиран от чувството си за справедливост, да си интелигентен и да си работлив. Когато си държавен служител рядко се получава съчетание на всички тези качества, защото така или иначе вземаш заплата и както и да извърши разследването, тя е една и съща.

Когато обаче защитаваш подсъдим или обвиняем, ти работиш в една много конкурентна среда, в която за да бъдеш уважаван, търсен, изслушван от съда, трябва да полагаш изключителни усилия, за да можеш да останеш на пазара на търсените адвокати. Затова често се получава едно превъзходство на подготвеността по отношение на един защитник спрямо един разследващ. Това виждам като причина за провала на част от разследванията. Другата причина вече е, когато разследването започва по някаква поръчка и то изначално не би трябвало да доведе до осъждането на обвиненото лице.

- Вие отказвали ли сте да се заемете с нечия защита?

- О, да. Първо не съм склонен да поемам защита по насилническите престъпления, където има брутално трошене, побои и т. н. Там не ми е комфортно, защото с хората, които ги извършват, трудно се комуникира, те си имат една съвсем различна представа за живота. И другата причина, по която понякога отказвам защита е, когато ми се стори, че клиентът смята, че много разбира от право и може да ми дава съвети какво да правя.

Една много разпространена грешка, която особено по-младите колеги правят е, че действат като сподвижници, съучастници на клиента, в смисъл, че са готови да приемат неговата теза безкритично, безусловно. А всъщност работата на защитника е внимателно да се запознае с всички доказателства и да има собствена стратегия, неповлияна от това какво му говори клиентът. Тоест - трябва да си запази напълно автономията в преценката на поведението и линията на защита.

Адвокатът трябва да знае истината и преди всичко тя трябва да му бъде съобщена от неговия клиент. Когато клиентът от първия разговор се опитва да те води за носа, да ти разказва неговата история, която не е вярна, тогава наистина веднага трябва да се откажеш. Адвокатът не може сам да тръгне да събира доказателства, но може да поиска да бъдат събрани, в този смисъл има големи възможности.

- Ваш клиент е бил например и сърбинът Сретен Йосич. Доколко е вярна информацията в публичното пространство, че е предлагал да плати външния дълг на България срещу свободата си?

- Това е история е отпреди 20 години. Всичко приключи през август 2002 г. с неговата екстрадиция. А що се отнася за външния дълг, това остана само като твърдение в докладните на лицата, които са го задържали. Там се споменаваше за такива негови предложения, но по-нататък в цялото екстрадиционно производство това не се повтори като някакъв факт, като някакво твърдение. Той действително е много богат човек и по онова време - много влиятелен в Сърбия. Не изключвам да е имало такава реплика, но съм я виждал само в докладната на групата за задържане.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук