Попълнете търсена ключова дума или фраза

Адвокат Хари Харалампиев: Синът на Кадафи не заслужава разстрел

https://blitz.bg/obshtestvo/advokat-khari-kharalampiev-sint-na-kadafi-ne-zasluzhava-razstrel_news355200.html Blitz.bg

За разлика от сестра си Айша, Сейф ал Ислам искал да помогне на българките, осъдени на смърт

София, България 16 Авг. 2015, 19:48 4619 прочита 0 коментара
Новината, че синът на либийския диктатор Муамар Кадафи, Сейф ал Ислам, е осъден на смърт , не изненада много познавачите на днешната политическа обстановка в страната. Либия е обхваната от хаос и правосъдието няма как да не е повлияно от него. Принцът трябва да отговаря пред трибунала за ролята си в кървавото смазване на народния бунт от 2011 година. В момента високопоставеният наследник се намира в град Зинтан. От 2011 той е пленник на бившите бунтовническите милиции , които не признават днешното либийско правителство и категорично отказват да го върнат на нелегитимните според тях власти. Дали това пък засега не е по-добре за него...
<br /> <em>В защита на Сейф ал Ислам се обяви съпругата на холивудската звезда Джордж Клуни- Амал. Адвокатката определи процеса в Либия като пародия на правосъдието и призова ООН да отмени изпълнението на присъдата. Тя поиска още делото да се гледа в Международния съд в Хага, където няма смъртно наказание. Какво мисли обаче един друг неин колега - защитникът на българските медици в СПИН процеса в Триполи Хари Харалампиев:</em><br /> <br /> &bdquo;Ако трябва да бъда откровен ще кажа ,че очаквах подобно развитие, казва юристът. Просто защото Сейф ал Ислам е син на Муамар Кадафи. В случая няма значение, че той е най-талантливия му наследник, доказал, че е човек с висока култура и интелектуална мощ. Връщайки се назад във времето, днешният председател на Общинския съвет в Пазарджик добре си спомня всичко вълнуващо и страшно, което е преживял в Триполи. Той определя процеса срещу българките <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>като кървящата рана върху снагата на либийското правосъдие<br /> </strong></span><br /> която вече осем години не може да се излекува. Сейф ал Ислам създаде една фондация, която открито се афишираше в помощ на нашите медици-разказва Хари Харалампиев. Когато отивахме на свиждане в затвора &quot;Джудейда&quot;, ние българските адвокати Пламен Ялнъзов, Георги Гатев и аз, обикновено по няколко часа чакахме пред вратите на затворническата бастилия. Винаги ни приемаше началникът на зандана, който се казваше Мазлойти. Провеждаше се почти един и същ разговор, гениално режисиран от либийските власти. Поглеждаше ни учтиво и започваше:<br /> <br /> <strong>- Добър ден господа, кои сте вие?</strong><br /> - Ние сме българи.<br /> <br /> <strong>- За какво сте тук?</strong><br /> - Идваме на свиждане.<br /> <br /> <strong>-При кого?</strong><br /> - При нашите сънародници. Ние сме защитници на медицинските сестри.<br /> <br /> <strong>- А, да... Днес не може. Нямам указания. Букра аншалах. Което ще рече: Ако е рекъл Аллах.<br /> </strong><br /> Чакайте обаждане в единадесет часа. Когато чуеш думата &quot;букра&quot; /утре/ е ясно, че ситуацията не подлежи на коментар. Нищо не може да накара либиеца да промени своето мнение, след като веднъж вече е казал: &bdquo;Утре, ако е рекъл Аллах&rdquo;. <br /> <br /> Защитникът продължава разказа си: Излизаме навън. След кратко колебание, Пламен Ялнъзов и дипломатът Румен Попов тръгваха към фондацията на Сейф ал Ислам. Трябваха само пет-десет минути и свижданията се уреждаха. И това се повтаряше по един и същи начин колкото пъти отидем в затвора на свиждане. <br /> <br /> Аз лично твърдя, че Сейф ал Ислам не трябваше да бъде осъден на смърт. Той нямаше прояви, които да мотивират революционният съд да постанови най-тежката присъда, твърди адвокатът. Имам и усещането, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>тя няма да бъде изпълнена.</strong></span><br /> <br /> И дай, Боже да е така. Още нещо. В противовес на фондацията на Сейф ал Ислам красавицата Айша, която е негова сестра, също създаде фондация - контрапункт на тази на брат си. Нейната обаче яростно атакуваше българските медицински сестри и искаше единствено смърт, спомня си Хари Харалампиев, който явно не може да избяга от амплоато си на адвокат и дори в този разговор успешно защитава принца. Според него в Либия днес цари истинско безвремие. &bdquo;Не знам какво става с тази добра за живеене държава, чуди се юристът. - Оставих великолепни приятели, за които не зная днес живи ли са, на коя страна са, какво е станало. След като рухне един режим, винаги се случва точно така, заключава той и допълва: &bdquo;Сейф ал Ислам беше една многопластова личност. В никакъв случай посредствен, английски възпитаник, с добри маниери. Естествено той има свои привърженици има и свои противници. Нали все пак носи греха на баща си, но все пак не може да се отрече приносът на неговата фондация за спасяването на медиците ни. Чрез нея ние осъществявахме безметежно контакти с тях. Очевидно че този човек, тайно или не е работил за българската кауза. Това не може да се отрече&rdquo;, твърди защитникът. <br /> <br /> Минаха вече точно осем години от онзи паметен 24 юли на 2007, когато в 06,29 часа френският президент Никола Саркози официално обяви, че представителите на Франция и Европейския съюз са се споразумели с либийското правителство шестимата затворници да бъдат екстрадирани. След малко повече от три часа на борда на френски правителствен самолет, осъдените доскоро на смърт чрез разстрел, кацат в София. С тях е жената, на която се приписва основна роля за спасяването им - Сесилия Саркози. В 10:35 часа се оповестява указът, с който президентът Георги Първанов помилва българските медици. Те вече са свободни.<br /> <br /> &bdquo;Непрекъснато в съзнанието ми изплуват мигове от онова време&rdquo;, казва Хари Харалампиев. &bdquo;Странен беше дори и начинът, по който разбрах, че съм включен в групата защитници по това дело. Чух новината по телевизията&rdquo;. Пазарджиклията и до днес не може да си обясни, как при толкова мастити столични корифеи, жребият е се паднал на него- неизвестния провинциален адвокат. Още при първия разговор с тогавашния министър на правосъдието Антон Станков избраните казали: Приемаме при едно условие: Без адвокатски хонорар. Шефът им отговорил: И да искате , няма кой да ви го даде. Ще получите нещо друго. Ще ви дадем слава. Така и става.<br /> Юристът си спомня, че на път за съда е знаел пледоарията си наизуст. Малко преди да достигнат до сградата му обаче тълпа мъже, жени и деца ги пресрещала с викове: &bdquo;Вожде, вожде, смажи българките така, както смаза опозицията&rdquo;. Тогава той за миг забравя защитната си реч. Мислите му се блъскат в главата, не може да свърже едно логично изречение и това продължава до мига, в който чува името си, произнесено от председателя на съдебния състав. Тогава дълго обмисляните изречения се завръщат в съзнанието му. <br /> <br /> Харалампиев нито отрича, нито потвърждава слуховете, че либийският адвокат Бизанти, който получил хонорар от сто хиляди долара, всъщност е работил за службите на либийската Джамахирия. &bdquo;Дали е така, не мога да кажа&rdquo;, казва юристът, но мисля, че той бе едно сполучливо попадение. След като излязохме от сградата на Върховния съд, тълпата се нахвърли срещу него: &bdquo;Бизанти, ти си куче, ти си жалък предател&rdquo;. Той се държа изключително коректно, беше великолепен адвокат, заключва българският му колега. Процесът в Либия, докъдето за няколко години лети над седемдесет пъти, е съдбовен подарък за юриста. &bdquo;Изпълни се мечтата ми да пледирам пред Върховен съд на друга държава. Българските адвокати, които са го правили, се броят на пръстите на едната ръка&rdquo;, доволен е Хари Харалампиев.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Изключен от университета заради доносник <br /> <hr /> </strong></span><strong>- Спира да пие заради тъща си - Приятелство с италианец преобръща живота му - Клеветникът има наглостта да му отиде на гости</strong><br /> <br /> Хари Харалампиев е загуба за Перник и печалба за Пазарджик. Той навярно е единственият адвокат света, който през 21-ви век който няма мобилен телефон, компютър и часовник и компютър. Оправданието му е, че е зодия Рак и има силно развито чувство за време, така че никога не закъснява. Автор на няколко книги, почитател и познавач на живописта, философ и мъдрец пазарджиклията е може би и единственият мъж в света спрял алкохола заради тъща си. Кръчмата ми взе много, но ми даде повече, такава е равносметката на бившия пияч. Чрез нея той е научил нещата от живота, защото там духовни евнуси не виреят.<br /> <br /> Хари Харалампиев признава, че е бил изключително колоритен пияч. Спира да пие след поредния си тежък и мъчителен махмурлук. Щом го видяла стенещ от главобол, тъщата се приближила до него и му казала: &bdquo;Зетко, недей да пиеш, боледуваш.&rdquo; Тонът бил кротък, смирен, неназидателен. Достолепната родственица не кряснала: &bdquo;Спри! Как не ти е удобно! Какъв пример даваш на сина си? Как те търпи дъщеря ми.&rdquo; Нищо такова. Старицата просто му изкарала душата с памук. И чула отговора: &bdquo;Заклевам се пред Бога и пред теб, че никога повече няма да посегна към чашата&rdquo;. Тогава кариерата на адвоката тръгва стремглаво нагоре. <br /> <br /> А Перник е загубил, защото е допуснал роденият там бъдещ юрист да си тръгне. Син на миньор, за когото 33 години, рудниците били като роден дом. Бил на четиринадест, когато бащата казал: &bdquo;Синко не мога да те накарам да учиш и да станеш отличник, но утре тръгваш с мен из рудничните галерии. Да видиш къде работи твоят баща&rdquo;. <br /> <br /> В такъв случай се става много рано, което не е най-приятно за едно момче. Преди да влязат Хари, е окичен с карбамидна лампа, облечен е по миньорски, слага каска. Осем часа е в забоя и вижда как пред него наживо се разиграват сцени от романа &bdquo;Жерминал&rdquo; на Емил Зола. Плъховете са с размери на котки. Никой не ги убива, защото те първи съобщават за евентуално бедствие. В момента, в който излиза над земята, момчето твърдо решава никога повече да не слиза под нея. <br /> <br /> Съдебната зала става неговата кърмилница. Там той е артистът, писателят, философът и най-вече адвокатът. Често се пита: Защо моите клиенти убиха, изнасилиха, ограбиха, въпреки че нерядко са възпитани и интелигентни хора. Може би във всеки човек покрай добрата страна има демони, които се появяват в определен момент, разсъждава. Понякога излиза смазан от процеса. Единадесет пъти негови клиенти са осъждани на смърт. Като насън чува присъдата: Смърт чрез разстрел. Това трудно се преживява. Обречените реагират различно: Едни са смазани от отчаяние, други с непомръкнала надежда, трети мълчат, но сякаш казват: Вярвах в теб, а ти не можа да ме защитиш. Един само от всичките тези нещастници отърва куршума. По съвет на адвоката той брилянтно изиграва ролята на невменяем. <br /> <br /> Но независимо колко е достоен, почтен и благочестив, над Хари Харалампиев все виси <br /> <br /> <strong>гилотината на съдбата</strong><br /> <br /> Върху главата на миньорския син от Перник тя се стоварила преди близо петдесет години. Той става жертва на братската българо-италианска дружба. В днешно време нито Бойко Борисов, нито Силвио Берлускони ще проумеят как е възможно онова, което се е случило с него. Пожълтели документи и писма ни връщат към безкрайно драматичните събития от живота на един от най-известните български адвокати.<br /> <br /> На 18 ноември 1964 година деканът на Юридическия факултет на Софийския университет &quot;Свети Климент Охридски&quot; професор Борис Спасов казва на семестриално завършилият студент Хари Харалампиев: &quot;Стоенето ти във факултета е не само нежелателно, но и опасно. Изключваме те, защото си злословил по адрес на родината, юридическия факултет и неговия декан&quot;. Младежът отрича, поне обвинението, че е клеветил декана. Борис Спасов е любимия му професор, учителят му по красноречие. &quot;Вие не ме изключвате. Изключва ме Държавна сигурност&quot;, изстрелва. Вече на улицата се пита &quot;А сега накъде?&quot;. После започва да преобръща с главата надолу съзнанието си, търсейки причините за сполетялото го нещастие. Стига да прочутия ресторант &bdquo;Паризиана&rdquo;, където докато учи, работи като сервитьор. Там среща Оресте Бонавентура, неаполитанец, който следва &quot;Славянска филология&quot;. Стават неразделни. Говорят за литература, изкуство... Италианецът е влюбен в България, прелива от чувство за хумор. Дипломира се и веднага е назначен за културен аташе в посолството на Италия в София. На следващия ден приятелят вече не е пътникът от трамвая , а се вози в автомобил с дипломатически номер. <br /> <br /> Една сутрин Хари и двамата му съквартиранти са привикани в районното управление на МВР на улица &bdquo;Бъкстон&rdquo;. Питат ги за Оресте Бонавентура, дали са критикували Тодор Живков и защо са изразявали несъгласие с режима. Логично всеки търси предателя в другите двама. Може би неволно милиционерът сам разкрива доносника, споменавайки четвъртият приятел. Станчо е русенец, следва за инженер и явно е <br /> <br /> <strong>човек на Държавна сигурност<br /> </strong><br /> Той е информирал където трябва за връзките на своите приятели. Хари продължава да е сервитьор. Поредната молба за възстановяването на студентските му права остава без последствия. В кръчмата обаче щедри клиенти пълнят джобовете му с пари. Късен следобед е, когато на една от масите сяда проф. Костадин Кочев: &bdquo;От днес ти си студент&rdquo; , казва.- Деканският съвет стигна до извода, че с теб са постъпили много недостойно и незаслужено са те изключили. Ответните думи обаче навярно са потресли професора: &quot;Много благодаря, но вече съм свършил с правото. Имам друг път в живота. Ще бъда сервитьор по Черноморието&quot;. Показва писмото, в което пише, че е одобрен и трябва за работата, да си намери черен панталон, обувки, бяла риза и тъмна вратовръзка. Кочев си тръгва ядосан, а на път за вкъщи развенчаният студент си дава сметка що за глупост е сторил. Говори си на глас: &quot; Какво искаш бе, Хари? Идва при теб мастит професор, носи ти радостна вест, а ти се правиш на велик сервитьор&quot;. <br /> <br /> Следва яко учене. Много скоро Хари Харалампиев е дипломиран юрист, следовател в Дупница, а след това адвокат в Пазарджик. Това е историята. Тя продължава с едно писмо, пристигнало от Неапол. Написано е на чудесен български език с красив почерк: &quot;Скъпи Хари, от двадесет дни съм в Италия и още чувствам голяма носталгия по хубавата България. Всеки ден, всеки час мисля за моите симпатични приятели в София и ме мъчи мисълта, че съм принуден да живея далеч от тях. Знам, брате мой, че между мен и твоята страна съществува силна връзка. София ми липсва! Както и всичките ми приятели, с които споделям моите хубави дни, прекарани в твоята красива родина&quot;. Оресте Бонавентура. <br /> <br /> С италианеца се срещат отново в Пазарджик, където му идва на гости преди тридесетина години. От тогава не са се виждали, но Хари твърдо е решил отново да го търси. Другият съквартирант Марин Маринов също е изключен. <br /> <br /> <strong>Решават да бягат на Запад</strong><br /> <br /> В последния момент Хари се отказва. Жена му е бременна в деветия месец. Ще съсипе живота и на нея, и на бъдещето си дете. Приятелят му стига до Америка. Установява се в Лос Анжелис. Жени се за Лучия. Има две деца. Специализира данъчно право. Дава на американците акъл, как да не плащат данъци. След 1989 година в София двамата приятели са прегръщат след толкова дълга раздяла.<br /> <br /> Неотдавна, най-неочаквано в Пазарджик идва Станчо - човекът на ДС. Хари го посреща като скъп гост. Мълчи за това, което знае. Омразата изпепелява душата. Тя и завистта са най-отвратителните човешки изяви. Такава е философията му. Ако беше тръшнал вратата пред предателя, после щеше да се вини, че е проявил слабост. Предпочете да бъде великодушен. Станчо до днес не подозира, че доносническата му мисия е осветена. Но това е вече минало. Истината е като въглен. Не може да се загъне в хартия, смята известният адвокат Хари Харалампиев.<br /> <br /> <br /> <strong>Исак ГОЗЕС</strong><br /> <br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам