Иван Груйкин е адвокат, водещ съдружник в консултантска фирма за чуждестранни ивнестиции, съветник на омбудсмана на България, член на организацията за защита правата на човека “Български хелзинкски комитет”. Говорител на авторитетни форуми, посветени на проблемите на религиозните общности и състоянието на съдебната система в България. Представлявал е и представлява заинтересованите страни по редица дела пред Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург. На последните избори за държавен глава ДСБ го лансира за свой кандидат за президент, а на по-късен етап партията издигна Неделчо Беронов. Иван Груйкин е женен, баща на три дъщери.
- Г-н Груйкин, заедно с колегите си Лъчезар Петров и Димитър Гочев, вие сте адвокат на т.нар. алтернативен синод на Инокентий, който наскоро спечели делото, заведено срещу България в съда в Страсбург. Много хора обаче са изненадани защо вашите гласове се чуват рядко и слабо в медиите, а се дава думата главно на представители на официалния Синод на Патриарх Максим, които изразяват несъгласието си с решението на съда в Страсбург и дори го подлагат на яростна критика.

- Констатацията ви е абсолютно вярна. На практика медиите в този случай се превръщат в съюзници на държавата, на институциите. Боя се, че в този случай това е в ущърб на обществения интерес, включително и на т.нар. алтернативен синод и неговите поддръжници, в противоречие с интересите на гражданското общество, в противоречие с върховенството на закона и физиономията, която обществените медии в България би трябвало да имат в началото на XXI в.

- Не смятате ли, че позицията на Инокентий също би трябвало да стане публично достояние, особено след като в пресата се появиха намеци, че бил склонен да се покае и да се върне при Максим, че неговият духовен старец – Старозагорският митрополит Галактион, бил официално определен да му въздейства в тази посока. За съжаление Инокентий не е дал нито едно интервю не само напоследък, но от доста години насам. Каква е според вас причината така упорито да страни от медийното внимание?

- Наистина, въпросите, които ми зададохте, витаят в общественото пространство. Голяма част от тях по моя преценка са  целенасочен опит за всяване на разединение в редиците на т.нар. алтернативен синод  и за осуетяване на изпълнението на последиците на решението на Европейския съд. Всички действия, които в момента се извършват от т.нар. алтернативен синод, и изявленията, които се правят от главния секретар на синода епископ Гервасий или от отец Камен Бараков, са със съгласието, изричното упълномощаване и благословията на Софийския митрополит Инокентий.
Неговата липса от някои от мероприятията или от самите преговори е реализация на правото му на определена медийна стратегия, а и отзвук на огромния натиск, който се стовари персонално върху него абсолютно незаконно не само през последните 4 години и половина, а и преди това. Бяха образувани многобройни дела срещу митрополит Инокентий, като всички те, без изключение, не доведоха до какъвто и да е негативен за него резултат. Негативно е общото въздействие на тези дела, които явно имаха за цел да окажат необходимия  психологически натиск върху него. Разбира се, това не се увенча с успех и митрополит Инокентий е оправдан по делата, които бяха заведени срещу него. Някои от тях са прекратени.
Но пак казвам – нито едно от тях не се увенча с успех, което поставя много сериозно въпроса за ролята, която изпълняваше българското правосъдие през изминалите години /и все още изпълнява/ по някои дела като един репресивен орган, а не като орган, който въплъщава върховенството на закона.
Ще посоча и още една причина, която за мен е логична, за отсъствието на Инокентий от преговорите с контактната група. Тя е следствие от нивото, което той има. Всъщност той персонифицира една от спорещите страни, а другата е българската държава, която в случая се представлява от главата на изпълнителната власт. Но Сергей Станишев също не участва в тези преговори, той е упълномощил министъра на правосъдието, а митрополит Инокентий, равнопоставената страна в този спор, е упълномощил епископ Гервасий. Така че персоналното му отсъствие е обяснимо.
Но е много важно да се знае, че дори и хипотетично да предположим, че митрополит Инокентий в един момент не е част от този синод по различни причини, това по никакъв начин не би променило хода на преговорите и резултата от действията на контактната група. По никакъв начин не би променило и последиците от решението на съда в Страсбург, тъй като страна по делото не е персонално Инокентий, а един колективен субект – оглавяваният от него синод, който може да има и друг представител.

- В хода на делото имахте ли възможност да се запознаете с финансовата документация на Синода? И наистина ли БПЦ е толкова богата, колкото я представят някои журналисти и богослови?

- Не, защото в този процес синодът на митрополит Инокентий няма каквото и да е правоотношение с другия синод, така че няма как да имам такава информация.

- Опитимист или песимист сте относно посочената дата за приключване на преговорите – 22 април?

- Те, така или иначе, трябва да приключат. Както вече споменах, имаме сериозно основание да смятаме, че в момента  държавата, грубо казано, отбива номера.
Създава се илюзорното впечатление, че държавата в лицето на оторизираната комисия начело с министъра на правосъдието има намерение да постигне справедливо споразумение, каквото е изискването на конвенцията. Но моето мнение, а и на цялата контактна група, е, че все повече и повече сме изправени пред бутафорен процес на преговори, при който едни лица служебно са натоварени формално с тях, а лица, които реално имат повече власт и биха могли да въздействат върху властовите центрове, от които в края на краищата зависи поведението на държавата, нямат желание да постигнат някакъв резултат. Самото изявление на проф. Герджиков, което перифразирано гласи –  “С разколниците преговори не може да има”,  противоречи директно на последиците на решението на съда. И ако не се стигне до резултат от преговорите, тогава съдът наказва съответната страна с постановяването на имуществена санкция.

- Факт е, че представители на т.нар. алтернативен синод не крият, че за тях Максим си остава нелигитимен като глава на БПЦ.

- Изборът на патриарх Максим е признат за незаконен с установения от закона ред, действащ по времето на коментираните от мен правни актове още от 1992 г. Това е решение на Дирекция по вероизповеданията, която по това време е имала такива правомощия. Констатациите на дирекцията са оспорени от патриарх Максим. По това време нямаше Върховен административен съд, но административното отделение на Върховния съд отхвърли тази претенция или жалба на патриарх Максим, така че на едно декларативно или констативно ниво  изборът на патриарх Максим е признат за незаконен. Пак казвам: няма правен акт, който да прави задължителен извода, че изборът на патриарх Максим е бил законен. Напротив – единствените правни факти и актове, които съществуват, са в противоположната посока – че изборът е бил незаконен. /БЛИЦ

Едно интервю на Добринка Корчева