Афганистанец от Подбалкана: Чувствам се българин, но роднините ми живеят в ужас от талибаните

Д-р Назар Мунавар е е завършил медицина в Пловдив и се грижи за здравето на жителите от село Васил Левски, има кабинет и в Карлово и е личен лекар на стотици хора от града

Откакто талибаните взеха официално властта и контролират цялата територия на Афганистан, във всяко семейство, във всяко село и всеки град царят хаос, страх и разруха. След трагичния 15 август пред хората няма никаква перспектива нито за настоящето, нито за бъдещето. Те си казват: „По-добре да умра бързо, изведнъж, отколкото да преживявам бавно и мъчително този ужас“. Това разказва пред "Марица" д-р Назар Мунавар, афганистанец, който повече от 25 години живее и работи в Подбалкана.

Той е завършил медицина в Пловдив и се грижи за здравето на жителите от село Васил Левски, има кабинет и в Карлово и е личен лекар на стотици хора от града. Назар Мунавар следи с тревога какво се случва в родината му, как живеят близките и приятелите му. И както останалите осем милиона афганистанци, имигрирали по света, се старае да  помага и да  подкрепя своите близки в родината си.



От 15 август в Афганистан са замразени всички държавни учреждения, разказва лекарят. Банките не работят. Съвсем доскоро училищата бяха в принудителна ваканция. Учителите са без заплати. 2850 болници са затворени, защото нямат лекарства и консумативи, а те нямат и персонал.

Защото голяма част от работещите в тях са жени, а талибаните забраниха на жените да работят - става въпрос за медицински сестри, лекари, служители в администрацията. Хората живеят на някаква магия - нямат работа, нямат заплати, нямат перспектива.

Мой племенник, който учи в Музикалната академия, е съкрушен - той е видял как талибаните влизат и разрушават всичко там, където той се учи. Стрелят по музикалните инструменти - по китарите и акордеоните, по пианата. Там е била и неговата китара. Сестра ми казва, че племенникът ми плаче денонощно и не може да се успокои. И това, че китарата му е съсипана, е най-малкото, разказва Мунавар.

Без работа и без перспектива останали и други близки на лекаря. Семейство с три деца е в безпътица  - мъжът бил служител на висока позиция в полицията, съпругата - учителка. Семейството иска да осигури храна, училище, бъдеще за децата си, а това сега е невъзможно.

След като талибаните взели властта, животът им се затворил.  Дори и да излезеш на улицата, ти си в клетка, защото пред теб е пустош - всичко е затворено, променено, съсипано. Границите също са затворени.

Разбити са милиони съдби, обобщава д-р Мунавар. Афганистан е 35 милиона души, талибаните с техните семейства и техните съмишленици общо не са повече от 5 милиона. Но те победиха и властват над повече от 30 милиона души, които в момента не знаят какво да правят. Там, където няма усмивка, няма перспектива, не можеш да планираш живота си, където всичко ти се диктува.

Това е истински ад. Ти нямаш право да пееш, да танцуваш, да сложиш дреха, която обичаш. С когото и да разговарям, ми казва: „И храна, и вода да имаме, не ми се живее!“. А те нямат дори храна и вода, разказва Мунавар.

Изминалите 20 години, през които в Афганистан бе 150-хилядна армия на международна коалиция, в която участваха 47 държави, положението не се оценява еднозначно от местното население. През това време действат институциите на демократичната държава, които упражняват законодателна, изпълнителна и съдебна власт.

Икономиката е либерална, без сериозна намеса от страна на държавата. Има равноправие между мъжете и жените, установено още в 70-те години на миналия век - първият и най-важен признак на демократичното общество. Развиват се и корупционни практики, действат политически номади.

„Вносът“ на демокрация и  ликвидирането на Ал Кайда  е само претекст, за да бъдат подпомагани талибаните. През това време от родина на розата Афганистан се превърна  в рай за маковите плантации, от които  се осигуряват 90 процента от  опиума в света.

И до ден днешен, докато взеха властта, талибаните си живееха съвсем необезпокоявани, подпомогнати от пакистанската държава, от Саудитска Арабия и не без благословията на САЩ, смята д-р Мунавар.

Сега народът е в безизходица. Границите са затворени. Но съм сигурен, че народът няма да се предаде. Много е вероятно да пламне гражданска война, смята д-р Назар Мунавар.

Аз дойдох в България по време на демократичното управление на Афганистан, спомня си той.  Моят край прилича на Пловдивския - слънчев, зелен, с плодородни полета и с много вода. Муджахидините, талибаните, маковите полета, бурките съм ги виждал само по телевизията. В моето детство и в младежките ми години тези неща ги нямаше.

През 2013-а, когато за последен път бях в родината си, парламентът, министерствата, съдилищата работеха с пълна пара. Момчетата и момичетата ходеха на училище. Имаше талибани, но те бяха на отдалечени места и нямаха тази сила, която придобиха сега.

Живея в България повече от 30 години и се чувствам българин. Но като човек, който знае какво се случва и на други места по света, оценявам много положително  мира, правата на човека и демокрацията в България. Нека българите също ги ценят и пазят, призовава лекарят.

Втори опит

През последните 20 години бе вторият опит да се създаде афганистанска армия. Тя наброяваше 300 000, в страната бе 150-хилядната армия на коалиционните сили под командването на НАТО. Тази армия се изтегли набързо и остави цялото си въоръжение в ръцете на талибаните.

През тези години афганистанската армия и коалиционните сили, въоръжени с танкове, самолети, с най-модерно оръжие се биеха срещу 50-хилядната армия на талибаните, които стреляха с калашници, придвижваха се с мотоциклети. И за 20 години талибаните не бяха ликвидирани, накрая те победиха и взеха властта, коментира Мунавар. 

Молла в сянка

Афганистан се управлява от временно правителство, но зад него стои една личност, която талибаните наричат „този, който е владетел на всички вярващи“. Всички канони и закони се пишат под негова диктовка. Той е най-силният, той определя права, той назначава правителството. Него не го показват телевизиите. Той не излиза пред хората. Казва се молла Хайбатолах, припомня лекарят от Подбалкана. 

Преди 40 години СССР остави половинмилионна армия, но САЩ я ликвидира

Атаките на ислямските фундаменталисти  към Афганистан започват през 1956-а, след създаването на Ислямска република Пакистан. Но се засилват след установяването на режима на Демократичната партия на Афганистан.
 

Съветският съюз не нахлу в Афганистан, припомня д-р Мунавар. Той бе поканен неколкократно от тогавашното правителство - на власт бе просъветската Демократична партия на Афганистан. Тогава наистина чувствахме, че държавата има устои. За пръв път бе обявено равноправие между двата пола.

По това време, преди 40 години,  министър на образованието бе жена - д-р Анахита Ратибзад. А днес на жените е забранено да работят,  на момичетата да посещават училищата, а на мъжете да се бръснат.

Преди 40 години тогава започнаха мащабни реформи, които укрепваха страната. Това обаче не се хареса на нашите съседи - Ислямска република Пакистан и Ислямска република Иран. Те се притесняваха, че това, което става в Афганистан като светска държава,  може да тръгне към тях и да разклати вековната власт на ислямистите.

Тогава някои ислямистки лидери избягаха от Афганистан в съседните държави. Там започнаха да ги обучават в специално създадени лагери. Казваха, че  са  ученици, но там всъщност се обучаваха терористи, които да изпращат в Афганистан, където да взривяват мостове, училища, болници.

Как преди 33 години Афганистан изпрати космонавт в орбита

И тогава, разказва д-р Мунавар, Афганистан се обръща към световната общност: „Помогнете!“. Но никой не реагира на този зов за помощ. И законното правителство се обръща към Политбюро на Съветския съюз. С аргумент, че не може да се меси в работите на чужда държава, Съюзът три пъти отказва.

Лично Брежнев е казвал, че не може да отговори на това искане, но може да се изпращат храна, лекарства, оръжие, твърди Мунавар. Руснаците обаче виждат опасност и за тяхната територия, защото ислямизмът си пробива път в съветските републики, с които Афганистан граничи - Туркменистан, Таджикистан, Узбекистан. И тогава се намесва с военна сила.

След изтеглянето на съветските войски Афганистан имаше близо половинмилионна армия - образована и добре обучена - да отбранява страната си, да защитава нацията. Много набързо Америка я ликвидира с помощта на Пакистан.