Акад. Георги Марков: Ще станем независими, когато скъсаме със сателитния синдром

Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Пловдивчанин. Баща му е военен инженер от Военновъздушните сили, дядо му е загинал през 1916 г. по фронтовете на Първата световна война. Акад. Марков е директор на Института по история към БАН от 1993 до 2013 г. Автор на десетки трудове и книги, сред които  „Българското крушение 1913“,  „Парола Сабя. Заговорите и превратите на Военния съюз 1919-1936", „Голямата война и българският меч над Балканския възел 1914-1919". 

Против българската независимост се обявяват трите велики сили на Антантата - Русия, Великобритания и Франция. Независимостта има и своята финансова цена, но благодарение на Ленин спестяваме 80 млн. златни франка от дълга към Русия, твърди акад. Георги Марков пред Марица.
......
  
- 113 г. по-късно намери ли българският Ден на независимостта адекватна оценка?
- Да, вече имаме адекватна оценка. Празникът се отбелязва от 1909 г. с големи тържества на Царевец във Велико Търново. Естествено, след 9 септември 1944 г. го обявяват за царски и е забранен. Възстановен е през 1998 г.
За 100-годишнината през 2008 г., която отбелязахме достойно, издадох монография. 

Все още обаче някои хора се питат каква е тази независимост, след като сме били освободени през 1878 г. Не, не сме били независима държава, а васално княжество на султана сюзерен и е трябвало да плащаме годишно около 2 млн. златни лева. България не е била свободна в международните отношения. Договорът за мир със Сърбия през 1885 г. например е бил подписан първо от представител на Високата порта, а едва след това от  Иван Евстратиев Гешов.

България не е можела да определя митата с Великите сили. Имало е и други ограничения, които отпадат, когато е призната независимостта на Царство България.
 
- Защо този ден остава някак си в сянката на Съединението?
- В международните отношения някак е прието, че една малка държава не може да бъде независима. Да, но Швейцария не е голяма държава, но е независима. Мечтата на възрожденците като Любен Каравелов е била България да стане Швейцария на Балканите. Така че може да сме независими, зависи от това колко е гъвкава външната ни политика и доколко може да се провре между противоречията на Великите сили.

Или ако се откажем от сателитния синдром, който присъства у нас от Освобождението до ден днешен. Свързваме се с една велика сила, обречена да загине - ​Царска Русия, Кайзерова Германия, СССР, Третия Райх. Сега да видим докога ще удържи Чичо Сам. Сателитният синдром, за съжаление, продължава да действа и губим, като заложим на една велика сила и се оказва, че тя не е вечна.

Единствената вечна империя, която винаги възкръсва, е Китай -  цивилизация на 5000 години. Другите велики сили не са вечни.

- Получаваме независимостта срещу заем от Русия, който не изплащаме докрай. Как става това?
- За учудваме на аудиторията, пак ще кажа, че болшевиките освен злини са свършили една голяма добрина. В първото десетилетие на 20. век Русия е в трудно международно положение и не желае военен конфликт на Балканите. Така че ни предоставя много изгоден заем с лихва, по-малко от 5 процента.

Но избухва Първата световна война, после болшевиките идват на власт. Вождът Владимир Ленин вижда, че Царска Русия дължи милиарди франкове на френски и английски банки, и обявява, че няма да плаща заемите на царизма, но няма да търси и дълговете към царизма. Така плащаме само  около 2 милиона златни франка до Първата световна война, а след това ни се опрощават 80 милиона  - благодарение на болшевиките.

- Не само Съединението, а и в Деня на независимостта има пловдивска връзка. Каква е тя?
- Премиерът на България по време на Съединението Александър Малинов преди това е бил съдия, прокурор и адвокат в Пловдив.

Важна роля има и видният държавник с пловдивски корен Иван Евстратиев Гешов, който е бил премиер, депутат, главен редактор на  авторитетния в. "Марица", наричан българския "Таймс".  Гешов пръв след Младотурската революция от 10 юли 1908 г. като дипломатически агент в Истанбул предлага да обявим независимост. 

На 30 август 1908 г. с Гешов не е поканен на тържествения прием по случай рождения ден на султан Абдул Хамид Втори с обяснението, че представлява васално княжество, а не суверенна държава. Гешов пише на ген. Стефан Паприков, външен министър в правителството на Малинов: Сега е моментът да обявим независимост!  

Дълги години марксистко-ленински историографи твърдяха, че княз Фердинанд направил независимостта, за да стане цар. Истината е, че правителството на Малинов е водещо, царят се е колебаел.

Изчаквал първо Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина в нарушение на решенията на Берлинския конгрес и да ядоса другите велики сили, докато правителството бърза и дори заплашва с оставка.

Фердинанд е имал чувство за историзъм и предлага независимостта да бъде обявена във Велико Търново в черквата на Иван Асен Втори, за да има връзка между Второто и Третото царство.

Фердинанд пристига от Виена в Русе и във влака към Велико Търново премиерът Александър Малинов написва Манифеста, който се чете и в черквата „Св. 40 мъченици“, и на Царевец.

Против независимостта се обявяват трите сили на Антантата - Русия, Великобритания и Франция. Високата порта иска 650 млн. златни франка. Малинов отказва - няма да жертваме националната чест. Андрей Ляпчев, известен майстор на дългите преговори, успява да намали сумата на 82 млн. златни франка.

Помага и решителността на ген. Стефан Паприков, който заплашва да мобилизира цялата армия, да вдигне въстание в Македония и да се стигне до война на Балканите. Тогава Русия, която не желае военен конфликт на Балканите, оказва натиск върху Високата порта  и ни дава 82 млн. нисколихвен заем.

Всъщност признаването на независимостта става официално чак на 6 април 1909 г.

Тогава Андрей Ляпчев и Мехмед Рифат паша, външен министър на Османската империя, подписват в Цариград протокол за признаването в присъствието на посланиците на Великите сили.

И обявяването на независимостта, както Съединението, улучва своята благоприятна международна обстановка. Гневът на другите велики сили се стоварва върху Австро-Унгария, която първа нарушава Берлинския договор. На 20 септември Франц Йосиф изпраща послание до другите държавни глави за анексирането от Австро-Унгария на Босна и Херцеговина, дотогава официално част от Османската империя.

Ние обявяваме независимостта на 22 септември, като нашата дипломация ловко използва балканската криза. Приложен е и натиск със заплахата за мобилизация и война. Така Великите сили признават независимостта на България.

Денят на независимостта връща самочувствието на българите. Дори сънародниците ни в Македония тогава се поздравяват с "Честито ни царство!"

- Какъв урок ни дава този празник?
- Урок по успешна дипломация и политика. И повод да си спомним делото на Александър Малинов - изключителен държавник, управлявал в най-трудните времена,  три пъти премиер, съратник на Петко Каравелов.

Малинов е имал кураж да отстоява позиции пред монарха. Казва на Фердинанд: Ако не дойдете на 22 септември, подавам оставка на правителството! 
   
За съжаление, малко наши политици в следващите години имат подобен здрав гръбнак.

- Грешка ли е, че не "Денят на независимостта е избран за наш национален празник, каквато е традицията в много държави?
- Имаше спорове, в които неведнъж съм се намесвал, коя е най-подходящата дата за националния ни празник - 24 май, 6 септември, 22 септември. Но без 3 март, Деня на освобождението, нямаше да има нито какво да съединяваме, нито на какво да обявим независимост.

Историята не бива да се политизира, а хубавите български празници трябва да се тачат. И макар и като мечта, днес е моментът да кажем, че и България може да бъде независима. 

- Доколко обаче можем да сме независими в днешния глобален свят?
- Е, дори Великобритания е зависима от Щатите, от англосаксонските сили. Нека обаче погледнем примера на братята маджари - каква независима политика води Виктор Орбан. Държаха се смело и срещу СССР през 1956 г., и сега не скланят глава в ЕС. Горд народ! Доказателство, че достойнството на един народ не зависи от площта на държавата.

Но за съжаление, нашите политици смятат, че сателитният синдром е неизбежен.

Много сме страдали от тия фил-ства и фоб-ства.

Преди рецитирахме „Кат Русия няма втора тъй могъща на света“, сега пък Чичо Сам гони Дядо Иван от политика, икономика, култура. Не може обаче да го изгони от историята. И няма как да приспособяваме историята към днешния ден.

Ето, сега американците ни натискат  да отстъпим за еврочленството на Северна Македония. И вече чувам гласове да поотстъпим малко.  Не  можем да загърбим историята уж заради общото европейско бъдеще. Ако отстъпим по македонския въпрос, жертваме паметта на толкова хора, загивали за свободата на Македония. Нека политиците ни да са наясно къде са червените линии, които не могат да се престъпват.