„Ако Христо Иванов тегли, аз ще бутам“: Как бившият съдия Методи Лалов изгради кариера върху лъжа

“Възприемете тази листа като автомобил 4 х 4. Ако Христо Иванов, като водач, е първите две гуми, то аз съм последните две –  той ще дърпа, аз ще бутам, но по средата има хора, които ще се борят за доверието на гражданите. Те трябва да разберат, че тази държава е необходимо да се управлява от амбициозни и честни хора, какъвто съм и аз”. Думите са на бившия председател на Софийския районен съд (СРС) Методи Лалов, който преди около 2 години се опита да си изработи уволнение от съдебната система, за да бъде героизиран като „отхвърления“ и „мачкания“, но в крайна сметка сам напусна системата, за да се влее в редиците на „Демократична България“.

За съжаления явно усилията му за политическа кариера засега не се увенчават с успех, тъй като в настоящата листа на коалицията, той е поставен на напълно неизбираемото последно място, пише "Правен свят".

Как обаче Методи Лалов изгради и съдийската, а сега и политическата си кариера, основавайки се на лъжи и манипулации, историята помни добре.

В интервю за популярната журналистка Люба Кулезич във вече закритата телевизия BiT през април 2017 година, малко след като напусна поста на председател на СРС, Методи Лалов е поканен да коментира процесите в съдебната система и работата на тогавашния Висш съдебен съвет (ВСС). Тогава Лалов неприкрито показва своята неприязън към цялата структура на съдебната власт, хвърли в публичното пространство няколко клевети, без доказателства, и заяви, че ще се кандидатира за член на следващия състав на кадровия орган. И тези му усилия не успяха, но важен елемент от цялото му представяне пред Кулезич бе изпусната реплика на въпрос как бе избран за председател на СРС и получавал ли е СМС-и от представители на другите власти. На последното Лалов отговаря „бях избран напълно случайно“.

Вижте как Лалов твърди, че е избран за председател на СРС "съвсем случайно" и не е имал контакти с хора от изпълнителната и закондоателната власт ТУК:

Точно 2 години по-късно, когато вече бившият съдия е решил да напуска системата и да се влее в редиците на „Демократична България“ и да гради политическа, а не магистратска кариера, по време на маргиналната конференция, организирана от грантово зависимото НПО "Правосъдие за всеки" и финансираното от Цветан Василев сдружение "Боец", Лалов „хвърля бомбата“, че изборът му е реализиран не чак толкова „случайно“, а бил плод на среща с тогавашния председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, организирана от бившата съдийка Владимира Янева.

На този разговор обаче се е появил и самият бивш депутат Делян Пеевски, с когото Колев споделил кой е Лалов и какъв е поводът за срещата им.  „Попита – какво става тук? Те му обясниха – ами тук сме се видяли, за да обясни това момче, каза Георги Колев, за своята концепция и евентуално да получи подкрепа и от мен. Аз знаех, че избор без подкрепа от лошите, няма да има, невъзможно е. В този момент този корпулентен политик, твърде известен, знаете, каза – ама да не стане така, и сега цитирам – да се отметне тоя човек“, твърди Лалов 2 години след като в телевизионно интервю вече е уверил, че изборът му за председател на СРС е станал „напълно случайно“.

Тук идва и най-важният въпрос – кое от двете е вярното? Това, което казва пред Люба Кулезич, докато се опитва да печели симпатиите на колегите си магистрати да го подкрепят за член на ВСС, или другото – изречено буквално няколко месеца преди напускането на съдебната система, за да се пробва да става политик и да печели симпатиите на коалицията „Демократична България“ и единия от лидерите й Христо Иванов, за когото и днес се изказва повече от ласкателно, макар и факта, че последният му е отредил невпечатляващото последно място в листата за идните предсрочни избори.

Лъжите на новия политик Методи Лалов обаче не спират дотук. Още като председател на СРС, проверка на Инспектората на ВСС го улавя в многократни нарушения на правилата за случайно разпределение на дела. Последното е може би стълбът на доверието на гражданите в съдебната система и е най-важният елемент от законосъобразното провеждане на дела в държавата. По-късно Лалов става и обект на дисциплинарно производство във връзка с констатираните от ИВСС порочни практики от страна на бившия председател на СРС, че е нарушавал многократно задължението си да разпределя делата чрез компютърна системата за случайно разпределение.

Оказва се, че със свои заповеди Лалов е взимал определени дела от един съдия и ги е давал на друг съдия по нерегламентирани причини и дори без посочени мотиви. Нещо повече, разпределял е делата без правила, каквито закона изисква всеки съд да има. Констатациите от ИВСС сочат, че като председател на СРС Лалов е натоварвал със 130% едни свои колеги, а други, които са му били по-близки - с 40%.  На практика това означава да заробиш едни съдии, а на други да направиш живота песен и то при условие, че заплатите са еднакви.

Съгласно  чл. 9 ал.1 ЗСВ, разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. През 2013г. менторът на Лалов Христо Иванов също заема позиция по въпроса със случайното разпределение в Доклад за заключения от проверка на приложението на изискването за определяне на съдебния състав на случаен принцип, изготвен от Български институт за правни инициативи. 

Тогава Иванов, който сега Лалов декларира, че ще „бута отзад, за да се слеят като колелата на автомобил 4х4“, заявява: „Прогласеният в чл.9 ал.1 ЗСВ принцип е ключова антикорупционна гаранция, която осигурява важно условие за безпристрастността на съда. При наличие на устойчиви и ясни правила може да се открои всяко отклонение от регламентирания ред и от обичайната практика … В този смисъл публичността и изчерпателността на правилата за организация на разпределението не дава възможност за двузначно тълкуване на определено административно действие… 

Дори само възприятията за възможно неслучайно разпределяне на дела ерозират независимостта на съда като подхранват общественото недоверие в съдебната власт, както и недоверието у самите съдии в обективното и справедливо администриране на съдебната система… Застрашените ценности- доверие, престиж на съдебната власт и тяхното накърняване не подлежат на доказване, а са същевременно от изключително значение за функционирането на обществото. Затова породеното съмнение на основата на конкретни факти за неясно разпределение или нетипично отклонение при разпределението е достатъчна причина според ЕСЧП, която налага вземане на мерки за възстановяване на доверието в съда“.

Интересно е да се разбере какво е мнението на Иванов относно констатираните нарушения от страна на Методи Лалов на принципа за случайно разпределение на дела и с каква съвест е прибрал в партията си бивш съдия, който извършва практики, които „ерозират доверието на гражданите в съдебната система“. Важно е да се научи и защо се прилага двоен аршин и с каква съвест сега Методи Лалов излиза публично по студия и на импровизирани протести пред сградите на съдебна власт, за да твърди, че ще прави съдебна реформа.

Може би целта е в крайна сметка някога да получи ръководен пост, бил той в съдебната система или в някоя от другите две власти. Въпросът обаче, който Христо Иванов, когото Лалов сега така смело идеологизира, трябва да си зададе е: „Да не се отметне това момче“. Защото то влезе в политиката и стана част от „Демократична България“ с доста лъжи и отмятане, едва ли точно сега нещо ще се промени.