Големият комик Васил Попов е роден на 25 юни 1934 г. в София. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Кръстю Мирски. Играл е последователно в Учебния театър към ВИТИЗ, в театрите в Сливен и Видин. От 1960-а е в щатния състав на Сатирата. Известен е с ролята на готвача "чичо Пандишпан", която играе в детско телевизионно предаване "Магазинчето на приказките". Участвал е и в много филми, някои от които са влезли в златния фонд на родното кино - "Демонът на империята", "Момчето си отива", "Може би фрегата", “Опасен чар”, “Краят на една ваканция”... Той е сред участниците в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на БНТ по класическата пиеса на Добри Войников. В момента участва в сериала “Столичани в повече” в ролята на бай Милчо.
<br /> <strong><em><a href="https://www.blitz.bg/news/article/246479" target="_blank"><span style="color: rgb(0, 0, 255);">В миналия брой Васил Попов разкри пред &bdquo;ШОУ&rdquo;, че е стигнал до самоубийство след смъртта на съпругата си Беба, с която е живял 53 години. </span></a></em></strong><em><br /> <br /> Днес той продължава своята най-откровена изповед. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Ти си стигал до ада и си се върнал. Има ли нещо, което те кара да се чувстваш жив, да те прави щастлив? </strong><br /> - Това може да бъде и малка наглед случка. Миналата година ме вика директорът на Сатирата, Сърменов. Казва ми: &ldquo;Ела да гледаш едно наше представление, много искам да го видиш!&rdquo;. Викам: &ldquo;Добре, ще дойда&rdquo;. Беше 24 юни. Отивам аз, те ме настаняват на третия ред накрая. Свършва представлението. Ръкопляскания. Мисля си: &ldquo;Чакай да се измъквам аз, защото с този бастун само ще преча. Хайде, полекичка да се изнасям, докато хората не са тръгнали да излизат&rdquo;. Но... изведнъж се появява Калин <em>/Сърменов &ndash; б. а./ </em>на авансцената, обръща се към мен и вика: &ldquo;Ти там стой!&rdquo;. Мисля си: &ldquo;Бе, мама му стара, какво става?!&rdquo;. А той: &ldquo;Драги зрители, насочете вашите погледи към ваше дясно: Тук е актьорът Васил Попов, нека да го акламираме!&rdquo;. Дойдоха две от актрисите и ме поведоха към сцената! А Калин продължава: &ldquo;Васил Попов утре навършва 79 години!&rdquo;. Много ми стана особено, топло на сърцето, чудех се къде съм попаднал. А публиката седи на крака и ръкопляска! Скалъпих няколко думи да благодаря... Накрая ми подариха от състава една скара - да им приготвям пържоли и кебапчета, като ми дойдат на гости. Калин пък ми подари едно прекрасно златно слонче - за късмет и щастие, ето го там на телевизора! <br /> <br /> А аз, да ти кажа, две нощи преди това сънувам, че една група сме като на някакво сафари, с униформи цвят &ldquo;сахара&rdquo;, с тези шапки като шлемове! Един негър води групата. С пушки сме, с гамаши! Вървим ние, а по едно време в един храст нещо прошумоля. Показа се едно слонче, мънинко! То ни гледа, ние го гледаме! Симпатично, красиво! И си говорим: &ldquo;Добре, какво да го правим, бе?! Тук, ако го оставим, не се знае какво ще стане, майка му жива ли е, не е ли? А ако го вземем, къде ще го държим, с какво ще го храним?&rdquo;. И се събудих! И ето... Калин Сърменов ми подари слонче за рождения ден, достави ми такава радост!<br /> <br /> Аз много сънувам... Много! Не мога да се наспя от сънища! <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Много често сънувам съпругата си Беба. Почти всяка нощ</strong></span><br /> <br /> Някой път ми се кара, някой път я сънувам като сияние, като видение! Но знам, че е тя! <br /> <br /> И покойния ми приятел Димитър Манчев - и него го сънувам много често. Те ме питат някои на шега: &ldquo;Нещо Манчев да те е хванал под ръка и да те е повел нанякъде?!&rdquo;. Викам: &ldquo;Няма засега такова нещо!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Като заговорихме за къщата ти, и на теб ли Тодор Живков ти помогна навремето да си вземеш апартамент?</strong><br /> - Не, и това не ми е минавало през ума! Какво щяха да кажат майка ми и баща ми?! Да ходя да прося жилище? - Никога! Боже! Майка ми и баща ми са ме учили на това, че човек трябва да има някаква що-годе чест! Те едва получиха квартира, после аз им доплащах вноските. <br /> <br /> А аз може би съм имал късмета, че в началото станах &ldquo;заврян зет&rdquo;, долу на Канала живееше Беба. А после с хонорара от &ldquo;Демонът на империята&rdquo; си купих този апартамент от Софжилфонд за 8500 &ndash; 9000 лв.<br /> <br /> <strong>- Наскоро Латинка Петрова каза, че някои артисти са били потискани и подценявани в Сатиричния театър. Ти усещал ли си такова нещо?</strong><br /> - Да, усещал съм, но не съм му отдавал такова голямо значение! Постепенно си намерих мястото и не бих могъл да се оплача... Може би аз съм доста търпелив човек, а и, да ти кажа, не съм много амбициозен! Защото съм установил, че амбициите по някой път погубват доста способни хора! Особено когато талантът го има, но не се покрива изцяло с амбицията...<br /> <br /> <strong>- С Хиндо Касимов бяхте голям актьорски тандем!...</strong><br /> - С Хиндо много пътувахме. Публиката ни обичаше и ни чакаше.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>От тази преголяма любов понякога сме си патили! </strong></span><br /> <br /> Играем в провинцията някъде и се налага да преспим там. След представлението отиваме да вечеряме някъде. Като влезем в ресторанта, веднага се започва: &ldquo;О-о-о, артистите! Я елате да ни разсмеете!&rdquo;. Ние намерим някъде масичка, седнем двамата, пак възгласи: &ldquo;Елате при нас! Разкажете ни някой виц!&rdquo;. След малко започнат да идват бутилки на нашата маса, мезета някакви! Няма отърване! Как сме се измъквали, не знам!...<br /> <br /> И започнахме, като влезем в ресторанта, не отиваме директно в салона, а гледаме да седнем някъде близо до кухнята, говорим с управителя и той ни настанява настрана. Така се спасявахме... <br /> <br /> <strong>- Колко ти е сега пенсията?<br /> </strong>- 311 лв...<br /> <br /> <strong>- А за лекарства колко даваш?</strong><br /> - 110 -120. Пердето от едното око си го оперирах, ще оперирам и другото &ndash; като събера пари...<br /> <br /> <strong>- И какво правиш?</strong><br /> - Взема си първо аперитивчето... - докторът ми разреши до 40 г хубава ракийка или водка, качествени, така каза докторът, с мезенца &ndash; няколко, не на голо, в никакъв случай! Поне 3-4, аз си ги правя даже 4 мезенца! Едната племенница ми подари ренденце, много готино, като кутийка, и то ме накара да си играя малко! Рендосвам си едно парченце целина, половин морков, две скилидки чесън, рендосвам си или праз, или червен лук, и ренденцето почти се изпълни цялото! Слагам всичко в една голяма чиния, един домат без люспата го настъргвам с голямото ренде, прибавям една пълна лъжица с магданоз, малко оцет, зехтин... Сол не слагам! Това хубаво го разбърквам. Както казват в ресторантите, слагам и една &bdquo;плочка&rdquo; хубаво сиренце! Салатата става много вкусна и полезна! И усещам, че съм се нахранил с нея! Готвя си, супички си правя, комбинирам... <br /> <br /> <strong>- Ти прекалявал ли си през живота си с алкохол, с цигари?</strong><br /> - Прекалявал съм само с цигарите, пушил съм 53 години! Затова и сега така дишам! Спрях цигарите в болницата... След като рухнах със здравето след смъртта на съпругата ми...<br /> <br /> <strong>- Свикваш да живееш сам...</strong><br /> - Човек никога не може да свикне да живее със самотата! Лошо е, когато това е свързано с изчезването на най-близките ти хора, приятелите, колегите... Може дяволите в главата на човек да го накарат да стигне до нещо фатално, както с мен се случи! Затова човек трябва да се помъчи поне да я облекчава някак си... Има една мъдра поговорка &ndash; &ldquo;Залудо работи, залудо не стой!&rdquo;. Трябва да си намираш нещо да правиш, според възможностите. Да се опиташ да отидеш до магазина, да пиеш едно безкофеиново кафе, да побъбриш с някого макар и глупости! Да се събираш повече с по-млади от тебе, защото в квартала някой път като седна и като дойдат едни дъргели като мене и като почнем - кой колко пикал нощеска, добре ли се е изпикал, напикал ли се е, не дай си Боже, какви лекарства взима и става лошо!<br /> <br /> Има една жена тук, която е много окумуш, много приятна, слабичка и много енергична! Няма ден, в който да не ми звънне и да не ме попита: &ldquo;Какво искаш от магазина?&rdquo;. Ако изляза сам да пазарувам, <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> тя пък ме дебне, търчи след мен </strong></span><br /> <br /> да ми помогне, ако съм се натоварил, да ми качи багажа до горе! Носи ми нещо сготвенко, нещичко направено! Бях й казал да ми купи свински краченца, да си направя пача. Аз пък й дам нещо приготвено и тя ми вика: &ldquo;Твоите постни неща са нещо удивително!&rdquo;<br /> <br /> И... знаеш ли, спрягат ни за гаджета <em>/смях/</em>! Спрягат ме и за една друга: &ldquo;Щели сме да си гукаме като гугутки!&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- Мислил ли си за подобно нещо?</strong><br /> - Не! Ние с нея сме се разбрали, че свободата не си я даваме! Свободата не бих заменил и за самотата! <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br /> </strong>