Актьорът от “Столичани в повече” Любомир Петкашев: Голямото ми богатство са моите деца и внуци

Една от най-колоритните роли на Любомир Петкашев е политикът Праматаров в хитовия сериал “Столичани в повече”, където се изявява блестящо като шеф на парламентарната група на партия “Елит”. В сагата той блести със собствена светлина редом с Любомир Нейков, Силвия Лулчева, Кръстьо Лафазанов, Мина Иванова, Албена Павлова, Христо Гърбов, Руслан Мъйнов, Васил Драганов, Ева Тепавичарова, Ненчо Илчев. Сагата е много актуална, особено за настоящия политически момент, затова поканихме актьора за това интервю пред читателите на “Над 55”.

- Г-н Петкашев, гледате ли в момента “Столичаните”? 

- Да, разбира се, гледам го и го харесвам. Смятам, че е много актуален за политическия момент. Спомням си как работихме, как на всички ни беше приятно и забавно. Споменавам и колегите, които вече ги няма - със Стоянка Мутафова и Васил Попов аз нямах сцени, но много ги ценях и уважавах. Отиде си и Симон Шварц, този великолепен актьор, който играеше Узунов, министърът на селското стопанство в кабинета на премиера Чеканов.

От време на време се виждаме с Любо Нейков и Христо Гърбов. С Ева Тепавичарова и Васил Драганов също - те са в трупата на Народния театър, на една сцена играем. 

Всички се забавлявахме много по време на снимките на “Столичаните”. 

Близо десет години минаха от тогава, а нашите герои са си живи, от плът и кръв Има ги и днес!

- Сериалът се върти за пореден път на тв екрана, вие имате атрактивна роля - шеф на парламентарна група!

- Любомир Нейков и Евтим Милошев ме поканиха да се снимам. Притеснявах се дали ще се справя. Ни депутати, ни други политици имам в рода си, родителите ми са обикновени хора, тютюноработници. Обаче ролята ме грабна, усетих я! Като гледам сега филма, още повече започвам да я обичам. 

- С кои актьори ви беше лесно, с кои - по-трудно? 

- Проблеми с колегите не сме имали. Всяка сцена се снима по няколко пъти, отведнъж в киното нещата не стават. То е за всеки случай - показал се някакъв микрофон в ъгълчето, ако не го е забелязал режисьорът на място, ще го види при монтажа. Затова е нужен втори и трети дубъл. Може и някакъв лапсус да се получи, актьор да сбърка думичка. Робърт де Ниро е правил понякога до 85 дубъла, докато му се получи сцената. 

- Любопитно е къде се намира депутатският блок, заснет в “Столичаните“?

- На булевард “България”. Там бяха наети няколко апартамента под наем. А парламентарните сцени са снимани в Народната библиотека. 

- Вероятно този филм ви е направил по-разпознаваем сред публиката?

- Случвало се е да ме спират по улицата. Хубаво е, че сериалът продължава да бъде харесван. Сценарият е написан майсторски, диалогът е много естествен. Главният сценарист Емил Марков съумя да извади сюжета от тесните граници на село Извор и да го пренесе на жълтите павета. 

- Близки ли сте с Любомир Нейков?

- Той реално е благ и добър човек, но понякога се прави на строг. Голям актьор е. Допаднахме си по време на снимачния период. С удоволствие бих работил пак с него. 

- Личи си, че сте пристрастен към “Столичаните”?

- В първия сезон играех секретар на кметството в Извор по време на кметуването на Чеканов. Оттогава се познаваме добре с Любо Нейков. Между кмета и секретаря на общината се създадоха някакви отношения. Естествено, след като Чеканов падна от власт, и секретарят на кметството си отиде, но съвсем не се отказа от политическите си мераци. 

Аз възкръснах в “Столичаните” с ново самочувствие, с нови амбиции! 

- Г-н Петкашев, случвало ли се е да отказвате роля?

- Скарах се с известна режисьорка, защото отидох в Алжир да снимам с Анри Кулев филма “Бащата на яйцето”. Точно когато падна Тодор Живков, ние с екипа бяхме там, в Африка. Там ловят френска телевизия, която съобщи, че Тато е паднал. Е, почерпихме се здраво по тоя случай. Та въпросната режисьорка ме низвергна за известно време в театъра. Обаче няма да й кажа името. 

- Вашата съпруга Антонина Желязкова е далече от актьорската професия, нали?

- Да, тя е историчка, специалист по етнически проблеми. Работеше при президента Желю Желев. Били сме заедно, гостували сме си. Покрай жена ми и аз станах човек, толерантен към различните. 

Независимо от цвета на кожата, от вярата, всички хора сме еднакви

С Антонина имаме двама сина, Любчо и Ради. Любчо има две момиченца, моите внучки, а Ради има син. Големият ми син е екскурзовод, завърши история в Алма матер. Развежда туристи из страната. Говори английски. Ради, малкият, е журналист в БГНЕС. Най-голямата ми внучка е Антонина, кръстена на баба си. Второто момиченце на Любчо е Лиана, а момченцето на Ради е Даниел. 

Голямото ми богатство са моите деца и внуци. Обичам да сме заедно на морето, да сядаме на обща маса. Имам нужда да бъда по-често с близките си хора.

- И накрая, нека ви върна назад във времето, спомняте ли си с какъв материал влязохте във ВИТИЗ?

- Разбира се. Влязох с един разказ на големия наш писател Николай Хайтов - “Дервишово семе”. Направих го така, че слушателят оставаше с впечатлението, че става дума за лична история. Комисията зяпна, като го чу. Благодариха ми, разбрах, че съм минал на втория тур. Явявам се и се готвя да си кажа стихотворението и баснята, а ми поискаха пак “Дервишово семе”. Същото се случи и на третия тур. 

На изпитите трябваше да се явя задължително и с песен, и с танц. Като пея, за концерт не става, ама за маса е добре. Изпях си народната песен. При танца обърках работата - пианистът свири чарлстон, аз го префасонирах на ръченица. Точно това се хареса на комисията и ме приеха. 

Щрихи към портрета

Любомир Петкашев е сред най-разпознаваемите лица в театралната и кино гилдията. Роден е през 1954 г. в село на 11 километра от Благоевград. Завършва техникум за студена обработка на метали. Във ВИТИЗ влиза през 1978-а в класа на професор Надежда Сейкова, дипломира се през 1982 г. 12 години твори в Драматичния театър във Враца, после - в Държавния пътуващ театър. 

На най-авторитетната ни сцена - Народният театър “Иван Вазов”, пресъздава галерия от ярки образи. Публиката го помни в “Полет над кукувиче гнездо” по Кен Киси с режисьор Александър Морфов, “Работно време” от Камен Донев, “Животът е прекрасен” по Николай Ердман, “Веселите уиндзорки” от Уилям Шекспир, поставена от Ръсел Болъм, “Херкулес и Авгиевите обори” от Фридрих Дюренмат на режисьора Ивайло Христов. 

Камерата обича Любомир Петкашев. Той е Парашутистът в “Бащата на яйцето” на Анри Кулев, Есперантото от сериала “Гори, гори, огънче” - лента, която предизвика много спорове в началото на 90-те. Във френската продукция “Последният господар на Балканите” е председател на ТКЗС. 

Мария СТЕФАНОВА