Актьорът Теодор Елмазов: Газих бос в снега на минус 15 градуса

Толкова много истории - и смешни, и тъжни, всичко ще опиша в книгата си, казва актьорът

Миналото лято популярният актьор Теодор Елмазов навърши 61 г. Роден и израснал във Варна, влиза във ВИТИЗ на четвъртия път, когато вече се е отчаял от трите неуспешни опита. Дипломира се през 1987 г. в класа на доцент Богдан Сърчаджиев. Работи в театрите в Габрово, Димитровград и Сливен. 

През 1994 г. започва да играе в Народния театър “Иван Вазов”. Сред по-известните му роли там са Диди във “Вълшебна нощ”, Свирката в “Сън в лятна нощ”, Тринкуло в “Бурята”, Кривата гуша в “На дъното” и други. От юли 2019-а е в трупата на Държавния сатиричен театър. Снима се в киното и телевизията. 

Режисьорите го канят в най-популярните съвременни сериали - “Седем часа разлика”, “Столичани в повече”, “Разбойници коледари”, “Гугулиада”

Участва в Клуб НЛО, в тв поредицата “Огледалната стая”, известно време води туристическото предаване “Особености на националния туризъм” по БНТ. Едва ли ще бъде забравен и като рекламно лице на бира “Ариана”. Има два брака и два развода със съпруги музикантки, двама сина и една внучка.

- Тео, честита Нова година! 

- Дано имаме една прекрасна 2022 година, през която да забравим за пандемията и за всички проблеми, които ни сполетяха през последните 2 години! Всички да сме здрави и много да се обичаме. 

- Радваш ли се, че на политическата криза май й се видя краят?

- Най-после имаме правителство, видяхме колко трудно се създава, но независимо от правителството, животът в театъра продължава да си тече и да се създават произведения на изкуството - някои от които твърде сполучливи. И в столицата, и в провинцията. Пътувам и имам наблюдения. 

- Къде у нас се прави добър театър?

- Може да се случи навсякъде! Нужни са много неща - добър текст, сръчни актьори, добър режисьор, талантлив екип! Но когато си плътно в програмата на столичен театър, е трудно да пътуваш, за да гледаш. Пътуваш, за да играеш. По-миналата година направихме едно представление в Търговище - “Животът, макар и кратък” по Станислав Стратиев с режисьор Денислав Янев.

С него пътувахме. За съжаление, вирусът затрудни пътуването със спорадичните локдауни, налагани от Министерството на здравеопазването за благото на населението. Последният трус беше, когато изведнъж се сетиха, че трябва да наложат зеления сертификат. Много зрители нямат такъв, а знаем как върви у нас ваксинацията. През октомври имаше една десетдневка, когато в Сатирата и в останалите столични театри нямаше никакви представления. Моноспектакълът ми “Тиха нощ” също страда от тези “паузи”, а е сполучлив проект! Видя бял свят благодарение на Калин Сърменов и Богдана Костуркова. Валентин Ганев ми е режисьор. 

В новогодишната програма на БНТ

​​​​​​​- Разкажи за “Тиха нощ”!

- Моят герой Хари е бивш актьор и си представя как ще празнува Коледа, а всъщност отново е сам. Чака гости, чака поздравителни картички, но никой не идва и картички няма. Както става и в живота - нашето съсловие няма празници, ние работим най-много именно по празниците. Това е един великолепен текст на Стивън Бъркоф, известен с отрицателните си роли в киното. За последно го видях в шестия сезон на “Викинги”, играеше един шведски крал. Напълнял и остарял. 

За съжаление, всички остаряваме

Изключително прецизен актьор, учил пантомима при Марсел Марсо с над 200 отрицателни роли в киното, много, много известен. В “Тиха нощ” има едно интересно раздвоение на личността - актьорът Хари е сам и говори със себе си. Ту се критикува, ту се радва на някои стари спомени. Сценографът на нашето представление, Краси Вълканов, подхвърли, че е хубаво да има една кукла, която да прилича на мен. Режисьорът го прие. Направихме кукла с моето лице, специално ходих да ми свалят лицева маска.

Та куклата Лари ми е събеседник, приятел, колега, ту я упреквам, ту я наказвам, ту я включвам в етюдите. Става интересен спектакъл, защото в него има и куклен театър, и естрада, и трагедия, и се пеят парчета, има и мултимедия.

Снимахме клипче на Витоша в снега при минус петнадесет градуса, а аз бос! Така ми премръзнаха краката, както на морето, когато изгориш от силното слънце!

В рамките на час и 15 минути се изреждат всички жанрове. Изговаря се прекрасен, но доста сложен текст. Първите репетиции бяха много трудни. Сега всичко е наред. Получи се забавен спектакъл със сериозни моменти, които разчувстват публиката.

​​​​​​​- Какво друго би препоръчал да гледат зрителите в Сатирата?

- Едно от най-новите представления е от Флориан Зелер - “Само час спокойствие”. В главната роля е Кръстьо Лафазанов. С него не бяхме се срещали на сцената от 20 години, от представленията в Народния театър. В тази пиеса играя любовника на жена му. Моят герой се появява точно когато той научава, че жена му му изневерява с най-добрия му приятел. Комедийно представление, в което режисьорът Антон Угринов държеше да играем сериозно. И то наистина има по-голям ефект. 

​​​​​​​- Новият министър на културата, Атанас Атанасов, е с театрално образование. Какво ще му пожелаеш?

- На културния министър желая успех. Лично не го познавам. Бях впечатлен и аз като новия премиер от това, което е направил с читалището в Татарево, от където са неговите баба и дядо. Това е похвално. Но културата е нещо много по-обхватно, по-сериозно. Дано си избере добри съветници! В тази крехка възраст - още не е стигнал годините на Христос, сили ще му трябват. В основата на всички проблеми стои културата. Пренебрегвана е толкова дълго, затова е такава ситуацията във всички сфери.

Нещата са обвързани, взаимосвързани, не може едното без другото. Даже ваксинацията и тя е свързана с културата на обществото. Когато тя не е на нужното ниво, се получават сривове и спадове, умират даже хора от глупост. Предишният президент на Америка ги беше накарал да пият белина, за да се излекуват от вируса, и някои го бяха направили, за съжаление, с трагичен край. 
​​​​​​​
В пиесата “Само час спокойствие“​​​​​​​

​​​​​​​- Ти ваксиниран ли си?

- Аз съм ваксиниран още от април. Ще изчакам за бустерна! В момента ги подобряват тези ваксини, та и новият вариант “Омикрон” да влезе в обхвата им. В Сатирата сме здрави, слава Богу, е, от време на време някой изгърмява, но после се връща. 

​​​​​​​- Играеш, на сцената си. С какво друго се занимаваш? 

- Покрай пандемията и спорадичните локдауни започнах да описвам смешни случки, които съм преживял в творческия си път, в театъра, в телевизията, в киното. Имам около десетина. Като разкажа всичко, което си спомня, с хубави снимки от представленията, и ето ти книга! Случки зад кулисите. Случки от кухнята на театъра и на телевизията. Има и от “Столичаните”. В театъра се случват много смешни истории. Сещам се, когато бях в Сливен през 1990 г. Изведнъж се отвори възможност да играем в Париж с една група от кукления театър в Ямбол. Ние с един колега бяхме клоуни - в началото и края се появявахме.

Групата беше много пъстра, в нея имаше десетина разновидности на бай Ганьо, които пътуваха с нас. Случваха се абсурдни глупости. Имахме един шофьор на автобуса ни от соцмарката “Чавдар”. Като даде газ, излиза черен дим. Минаваме, а хората ни гледат смаяно. Шофьорът караше бос, носеше потник. Не знаеше никакви езици. Не четеше надписи. Караше бързо. Двама човека стоим до него и му четем - тук наляво, там, след 10 километра, надясно. А там всяка грешка се плаща - излезеш ли от магистралата, за да влезеш, трябва пак да платиш. На италианската граница влиза митничарят и пита “А Пари?”. Което ще рече: “За Париж ли отивате?”. И шофьорът ни отговаря: “А, кви пари бе, братче? Кьорава стотинка нямам”. 

На френската граница идва проверяващият митничар да иска паспортите, удря го миризмата на чесън и въобще не ги докосва, пуска ни да минем. Имаше с нас едни бизнесмени от Садово. Произвеждаха пържени фъстъци в пликчета. Спираме да почиваме в един парк. Групата се пръсва. Бизнесменът отишъл в един магазин и си купил салам. Идва и се хвали: “Страхотен салам, пък и евтин, и качествен!”. Аз чета на опаковката щемпела - салам за кучета!
Толкова много истории - и смешни, и тъжни, всичко ще опиша!
​​​​​​​
Мариана СТЕФАНОВА