Актьорът Васил Банов на 72 г.: Съжалявам, че през есента няма как да се върна в „Откраднат живот”

Един от най-обичаните наши актьори - Васил Банов, който стана тази година носител на специалната награда на кинофестивала “Златната липа” за цялостен принос в киното, чукна 72 г. Той е роден през 1946 г. в Карлово на 20 юли. Както се знае, той откри и своя звезда с името си и посади свое дръвче в Алеята на липите в Стара Загора. Васил Банов се е снимал в над 75 роли в киното - освен в български продукции е участвал и в американски, италиански, канадски и френски филми.

Въпреки че в последните години Банов се снима в много телевизионни сериали, той призовава често кинотворците да не залитат към похватите на телевизията, когато създават кино. Всеки режисьор, който е работил с Васил Банов, след това е повтарял и пак го е канил, защото с него се работи и лесно, и трудно, поне така казва режисьорът на комедията “Летовници” Ивайло Пенчев, в която Васил Банов играе един от основните персонажи. Трудно е, защото има чепат, мъжки характер, но пък това се харесва и до днес на дамите. Факт. Васил Банов е баща на три деца.

- Вече май сме позабравили, затова те питам вярно ли е, че си стартирал своята филмова кариера в “На всеки километър”? 
- Да, точно. Първият сериал, в който се снимах, наистина беше “На всеки километър”. Бях още студент, когато режисьорът Неделчо Чернев ме извика и ми възложи ролята на шофьор, който кара камион. Возех майор Деянов - самият Стефан Данаилов. Не беше лошо.

- Няма спор, че ти е провървяло, кариерата ти е успешна. Затова ли обичаш толкова много българското кино?
- Иска ли питане. Най-много обичам да работя с нашите си кинорежисьори и изпитвам най-голямо удовлетворение от това. За филма комедия “Летовници” говорили ли сме - нямам спомен. Бях много щастлив. Особено когато бяхме в Рим за фестивала на българското кино, беше прекрасно. Бяхме и в Чехия, и в Англия, пак с разни наши филми, останах с усещането, че зрителите искат комедия. Искат да бъде едно такова, по-лекичко, да се забавляват, да не се натоварват. А пък специалистите по всички фестивали искат драматичното, и то да бъде извадено най-лошото в нашето общество, българското. А това нормално ли е? Аз не знам някой мъж, чиято жена непрестанно да му изневерява и той да тръби за това, нали. Няма такъв. Той ще го скрие. Затова ми е непонятно защо наши творци и политици разказват за черното в нашия живот, изтъкват го. Удоволствие им прави. Защо, бе? А те биха могли да направят по една крачка към по-светлото, нали затова са примерно в парламента. Ама, не! Казвам това, защото ми е прясно, нали бях неотдавна в Рим, където представяхме нашите, българските филми. И все си мисля, че не е толкова черен нашият живот, че са малки заплатите и пенсиите, да, че има корупция, че полицията не си върши работата, че има престъпления и т.н., има, обаче все пак живи сме, нали! Живи, а някои са и напълно здрави!... Шарено е и всичко зависи от времето. От времето! През 2000 г. е едно, през 2020-а ще бъде друго! Ето сега младите си правят татуировки и на мен не ми харесва, ама какво от това. Самият белег на остаряването е, че ти правят впечатление такива дребни неща. Но пък любопитството е живо, има хубави момичета, с хубави крака и дрехи. И както казваше Гришата Вачков - “много са ги напускали”. Ей!


Актьорът със сина си

- Тази година където се появиш, все имаш успех... Кажи още нещо за “Златната липа”?
- Не заради наградата, но там в Стара Загора правят фестивал, който стои много добре. Вече мисля за 6-и или 7-и път. Посадих дърво. Показах, че мога да копам. Служа си добре с лопата, аз съм си селянин не само по душа. Е, мога и да не копам. Беше много приятно и сега следя дали ми поливат дървото. Инак ще играе лопатата. Защото тук вече цъфтят липите на Мария Статулова, Джанкарло Джанини, Татяна Лолова, Васил Михайлов и Гинка Станчева, носители на специалната награда през изминалите фестивални години.

- Имаш вече над 75 роли и продължаваш, докога бе, джанъм!
- Аз не съм ги смятал. Не е работа да ги броиш. Ще играя, докато ме канят.

- Като казах на мои приятели, че ще се срещна с теб, и те ме помолиха да те питам как се чувстваш, когато героят ти умре. Както стана в “Откраднат живот”, пък и в повечето филми, в които участваш?
- Всъщност така ми тръгна, да му се не види. В сериала “Петко войвода” моят герой трябваше да се самоубие, даже вече беше заснето качването му върху една скала, но писателят Николай Хайтов категорично отказа това да се пуска. Там бях Осман ага и в кауша дефакто умрях, но не се разбира точно какво става. Да не разстройваме зрителя, един вид. Ето в “Столичани в повече” пък умирам, след като изяждам два-три локума, в “Дървото на живота” пък там ни убиват, една група сме, и т.н. Според мен не е хубаво в сериалите да те убиват, а да си доразвиваш образите, но други имат думата, нали! А “Откраднат живот” според мен се движи успешно по ръба - крачка наляво или надясно, и можеш да паднеш в пропастта. Има баланс. И на мене ми беше любопитен. Много съжалявам, че през есента започва новият му сезон, но аз няма как да се върна. Нали хвърлих топа, жалко. Харесваше ми. И ще издам, че в най-новия сериал - “Дяволското гърло”, пак по Нова телевизия, участвам, макар че съм в ролята на прокурор, но забележи, този път изчезвам чак в последната, 12-а серия. 

- Други твои нови изпълнения какви се задават?
- Има, има. Потрайте, мили читатели и зрители! Аз всъщност съм на сцената от далечната 1970 г. Затова през това лято отдавам и внимание на моята ваканция. Ще бъде по стар мой обичай в Гърция, макар че много си обичам нашето Черноморие. Ще бъда на едно много читаво място. Там няма джетове, под носа ми няма да кръжат сърфове, няма и дискотеки - тихо, спокойно. Аз съм стар човек вече. Имам си навици. А за предстоящите снимки не мога много да издавам, но има - режисьорът Гочев ме е поканил за участие в нов сериал. Не знам повече, на моята възраст не мога да бъда придирчив, отивам където ме искат.



- Е, не можеш да се оплачеш от липса на работа, не позабогатя ли в последните две-три години, освен актьор си и зам.-директор на театър ”Зад канала” все пак?
- А, да. Аз съм винаги зам.-директор. Фасулска работа е за мене. Зависи кой какво отношение има към богатството и парите. Аз например не мога да хвърлям храна, ако се е развалила окончателно, да де, но инак не. Дядо ми навремето обираше трохичките от масата в ръка и си ги гълташе, да не отиват зян. Горе-долу и аз съм така. Имам много добро отношение към банкнотите, подреждам ги в портфейла си по един и същи начин, защото винаги съм ги изкарвал с много труд. Има и в изкуството големи “мечоци”, които печелят твърде добре. Аз печеля скромно, но имам за бензин, да си сменя нещо по автомобила, да отида на почивка. Не се оплаквам. Здраве да е, защото знаеш, преживях две операции, с много болки.

- А глезиш ли съпругата си, знам, че е 22 години по-млада от теб?
- Да, ама доколкото мога. И не защото е доста по-млада от мен. Има баланс при нас. Ако не беше тя, аз може би още преди 10 години да съм умрял. Имах трудни дни, но сега пак съм във форма и ми се работи. А и обичаш ли някого или нещо си, няма нужда това да се манифестира, мое разбиране, макар че понякога съм раздвоен. Особено когато видя родители как мило целуват и прегръщат децата си. Преди месеци човекът, когото много уважавам, казва се Евтим Милошев, продуцентът, преди да почне “Откраднат живот”, ми каза - абе, ти си малко остър, за “Дяволското гърло” същият Евтим ми каза - тук трябва да си много твърд, бетон, железен човек. Сега създава и детски сериал, аз участвам - тук пък по-меко го давай. Мисълта ми е, че в нашата работа, и в киното, и в театъра, трябва да се превъплъщаваме. И трябва да си всеки път леко различен. При все че публиката си иска калъпа. Ето от Асен Блатечки иска да играе мачо, а може ли всеки път! И трябва ли? Дано направиш връзката между това, което ти казвам. 

- Ясно, ясно. С голям опит си, колко сили хвърляш да подготвиш дадена роля?
- Ето и сега го правя, както виждаш, аз съм си в кабинета на зам.-директор, чета си даден текст, правя си го с големи букви на компютъра, опитвам се да си създам представа за образа - и моя, и на автора, който е писал текста, а после пък идва режисьорът. В процеса на работа не мисля за публиката. Важното е да работиш по детайлите. Не казвам, че го правя добре. Когато отидеш на терен подготвен, когато си вътре в проблема, някак, няма да имаш проблем с режисьора. Поне при мен е така. Над 95 процента се разбирам с режисьорите, щом продължават да ме канят, значи е така. 

- Освен че си актьор, администратор, добър шофьор и монтьор, ти си и много спортен човек. Какво ти е мнението за световния футбол?
- Следях мачовете редовно. Но футболът, очевидно е, стана много груб, все едно гледам хокей на лед. От участниците в Световното първенство в Русия симпатизирах най-много на германския отбор. От години съм фен на германците. За съжаление, отпаднаха. Останах с най-големи симпатии към хърватите. Добре се представиха.

Елена КОЦЕВА