Албена Михова: Мога да ви разплача, но хората имат нужда да се усмихват

Неотдавна претърпя операция, от която все още се възстановява. Наложи се да й сменят тазобедрена става след тежко прекаран Ковид и лечение с кортикостероиди. Албена бързо захвърлила патериците и не само - любителите на Мелпомена могат да я видят вече на сцена. 

Забавната актриса бе гост в подкаста “Не съм такъв човек”, където говори открито с Красимир Красимиров за личния и професионалния си живот. Ето какво сподели тя пред камерата на “Блиц”. 

- Има ли момент в твоя живот, в който усмивката ти я няма?

- Да, има, когато съм много уморена вечер, като се прибера, лягам да си почина. И да, може да се каже, че ако съм преуморена, не се усмихвам, докато спя.

- Наскоро претърпя тежка операция. Как се възстановяваш?

- Смених става. Трудно се взима решението за такава операция, но страшно няма. Вече съм добре, ходя си съвсем нормално и много се радвам, че направих тази крачка. Възстанових се много бързо. Може би духът ми ми помага... Но тук е моментът да кажа, че лекарят, доктор Димов, е златен. 

- Чувстваш ли се оценена в професията си?

- Да, чувствам се уважавана и обичана. Много благодаря на своите колеги и почитатели за отношението им към мен. Това ми дава криле, кара ме да работя още по-добре. Директорът на Сатирата е прекрасен, лесно се работи с него. В момента готвим, буквално заедно, една пиеса - “Луди за връзване”, голям смях пада. Смятай колко е весело, ще бъде страшно забавно. Надявам се, че постановката ще се радва на успех. 

- Успя да си изградиш имидж на комедийна актриса, но това ли е твоето поприще?

- Вече не знам, защото само това ми предлагат да играя. Може би ако ми предложат сериозна роля, ще стане ясно дали мога и друго. Мога, разбира се! Мога да ви разплача, но мисля, че хората имат нужда да се усмихват, а не ние да ги тревожим с тежки теми. Знаеш, животът не е лек - скъпотия, деца, разводи, проблеми...

Тези теми ги има и в битието, и в достатъчно много пиеси.

- Не ти ли се иска да играеш в киното?

- Ами бих могла, но явно не съм любимка, а може и да не е това, просто не съм в полезрението на режисьорите, които правят филми. Виждам, че едни и същи актьорски състави участват от един в друг филм. Явно са си колективи, в които си разчитат един на друг.

Има нещо друго, аз например, като гледам един актьор в определена роля, започвам да го възприемам по определен начин. Същият актьор в друга продукция не променя коренно образа си. От това според мен страда нашето кино. Едни и същи актьори, с едни и същи сценаристи и режисьори... Мога да дам пример с Хари Потър, за мен той винаги ще си остане Хари Потър.

- Да, но с холивудските актьори сякаш не е така. Ето, вземи например Анжелина Джоли - има най-различни превъплъщения!

- Така е, но тях ги търсят за различни роли. Мога да ви кажа нещо много важно - комедийните актьори могат да бъдат блестящи в драматични роли. Те могат така рязко да си оберат усмивката, че да ви шашнат.

Мен никой не ме е търсил, аз нося много драма, но никой не я е използвал.

- Каква е твоята мечтана роля? 

- О, Жулиета, представяш ли си - смее се Албена и допълва, но сериозно - мога да изиграя дойката... Нямам любима роля, във всяко превъплъщение влагам чувства и се надявам да съм различна.

- Вероятно много комични случки съпътстват представленията ви?

- Така е, гафове и майтапи има доста. Забавата си тече...

- Има ли приятелство във вашата професия? 

- Има, разбира се. С “Криворазбраната цивилизация” пътувахме много, групата се спои. Ние сме българи и тази постановка много ни върви, голяма забава е. Мога да кажа, че сме страхотен колектив и да, ние вече не сме просто колеги, а и приятели. 

Понякога има и напрежение. Например, ако някой го няма, а трябва да бъде заместен.

- Публиката те познава от шоу програмите на Халваджиян и Слави Трифонов. Защо не се появяваш вече в такива продукции?

- Човек трябва да върви напред. И самите телевизионни формати имат нужда от нови персонажи. 

След участието ми при Слави в “Бай Брадър”, където научих много, за мен се отвориха много врати. Благодарна съм за това. Театърът ми липсваше.

Е, сега най-сетне съм в мечтания Сатиричен театър

Не казвам, че в “Зад канала” ми е било зле, колегите ми са страхотни, но Сатирата за мен бе блян.

- Как стоят нещата при теб в любовта?

- Нищо не ми липсва, но нямам половинка. Обичам си сина, снахата, кучето, къщата... 

Ако се появи някой, който ме обича, ако аз реша, няма да се дърпам. Но в момента имам адски много работа и не се оглеждам за любов. В нашата професия, ако си с колега, сякаш връзките имат състезателен характер - кой е по-добър. Трудно се постига унисон. Е, разбира се, че има и двойки, които оцеляват, но те са малко.

- Имала ли си усещането, че някои хора са близо до теб заради твоята известност?

- Да, за съжаление, но човек не се усеща веднага. Аз мисля, че тази конкуренция е неминуема при хора с една и съща професия.

Така че за себе си знам - няма да откажа на банкер, смее се Албена. - Аптекар - не, или пък може, че напоследък толкова лекарства изпих...

- Парите или щастието - кое за теб е по-важно?

- Парите и щастието могат да съпътстват моя живот и поотделно. Аз знам две и двеста. Двеста лева имам предвид, не двеста хиляди (смее се).

Парите не са всичко, аз имам приятели. Те са важни за мен. А щастието е да си жив и да си здрав. Работата е много важно нещо, особено за човек като мен, който е сам, за да има и пари, с които да живее. 

- Останала си без родители в ранна възраст, как оцеля?

- Бях 13-годишна, когато останах сама. Настойници ми станаха комшиите от шестия етаж в нашия блок. Те се грижеха за мен. Научиха ме на много неща и аз съм им много благодарна. Мога да кажа, че техните деца за мен станаха брат и сестра. Сестра ми е страхотна, брат ми е мил и грижовен. Да израснеш като сирак те учи на много... Имаше много хора, които ми помагаха, спортувах, учех и ето ме сега.

Нищо не ми липсва, аз съм една щастлива Албена. 

- Как преодоляваш трудните моменти?

- А колкото до трудните моменти, преживявам ги със самоирония. 

Аз не съм от хората, които изпадат в депресия. Нямам и време за губене

Наревавам се, тръшкам се, но не повече от ден, и после продължавам напред. Не товаря психиката и сърцето си с тъга. 

- Как върви школата за таланти. Има ли ученици, които ще са новите големи имена на българския театър и кино?

- Голяма част от тях вече заминаха и сега остават другите таланти да се доказват. Има - всяка година кандидатстват много хора. Синът ми също завърши НАТФИЗ, без никакви връзки, да подчертая. Неговата приятелка също е от моята школа. Много от моите деца в момента учат в НАТФИЗ, други в Кукления театър и всички работят. И само като ги знам, че се занимават с тази професия, виждам, че съм оставила по нещо добро в тях. Новите са много смешни. С всяка нова група се започва отначало и е много трудно. Всичко да им разкажеш - от А до Я. Малките са ми най-сладки, защото са като буболечки. Много са ентусиазирани, а аз им се радвам за всичко. Правя пиеси, които да са им интересни, тийнейджърите са ми малко по-трудни. 

Бях съвсем сама в тази школа, но сега и синът ми ми помага и приятелката му Мадлен също. 

Имаме и школа за възрастни. Аз го правя с мерак и желание. Не е само за пари. Сама съм купила декори, боядисвала съм, позлатявала съм. Аз съм и сценограф, шия и костюми, купуваме костюми и като цяло всичко сами си правим, което според мен е страхотно. Така че работа има много и тя ми доставя удоволствие.