Алберт Айнщайн: Безвкусно е да се удължава животът изкуствено

Геният бил лишен от всякакви морални задръжки в отношенията си с жените

Алберт Айнщайн е признат за един от най-големите умове на планетата. Определението гений не звучи пресилено по отношение на него. В същото време, по сведения на съвременниците му от по-близкото му обкръжение, ученият бил непоносим за домашните си. Отличавал се с тежък и труден характер и да се съжителства с него не било никак лесно. И на двете му съпруги им се наложило да търпят неговата взискателност, непостоянство и направо казано - неморалното му отношение към брака. 

На 14 март 1879 г. в германския град Улм се ражда един от най-брилянтните умове на човешкия род - Алберт Айнщайн, в семейството на Херман и Полин Кох Айнщайн. Баща му е инженер по професия, а майка му домакиня. Айнщайн има и сестра на име Мая, с две години по-малка от него.

Детството му минава в Мюнхен. По време на своето обучение Алберт има затруднения в областта на говора. Докато учи, той развива страстта си към класическата музика и свири на цигулка. В края на 80-те години семеен приятел започва да преподава частни уроци на Айнщайн и разпалва страстта му към светлината, като по-късно това увлечение се превръща в първия му значим труд.

В средата на 90-те години цялото семейство се премества в Милано, Италия, след като баща му загубва бизнеса си. Единствено малкият Алберт остава в Мюнхен, където живее в пансион. Застрашен от задължителна служба в армията, Айнщайн напуска училище с фалшива медицинска бележка, според която има проблеми с нервите.

Така той се събира със семейството си в Милано. От Италия кандидатства в Политехническия университет в Цюрих, където го приемат поради необичайно високите му резултати по математика и физика, въпреки че се е провалил по останалите предмети. 

Малко по-късно Айнщайн се отрича от германското си жителство и става гражданин на Швейцария

След като завършва Политехническия университет, се мъчи да си намери работа в сферата на науката. Кандидатства на много места, но не го приемат никъде. 

С първата си съпруга Айнщайн се запознал като ученик в Цюрих. Милева Марич била на 23 години, а той на 17. Връзката се задълбочила, макар че семейството му не я одобрява, понеже била сръбкиня. Въпреки това той продължава да се среща с нея и да й пише писма, в които й споделя повечето от научните си идеи. Родителите на Айнщайн били категорично срещу този брак.

Аз загубих разсъдъка си. Умирам от любовен плам и страст. Възглавницата, върху която спиш, е стократно по-щастлива от моето сърце

Ти идваш при мен нощем, но за съжаление, само в съня ми!..., пише влюбеният Айнщайн в писмо до бъдещата си съпруга Милева Марич през 1901 г.

Айнщайн с първата си съпруга Милева Марич

Тези признания обаче не траяли дълго. Милева му родила дъщеря преди официалната им сватба и Айнщайн без всякакво угризение й предложил да дадат детето за осиновяване. 

Същата година Айнщайн най-накрая успял да си намери работа в патентното бюро на Швейцария. Малко по-късно бащата на Алберт починал и това позволило на него и Милева да се оженят на 6 януари 1903 г. Чудно, че след такава чудовищна жертва от страна на Милева Марич - да се прости с първородната си рожба заради Айнщайн, родителите й не й забранили да се омъжи за него?... На всичкото отгоре, вместо да се чувства виновен, кандидат-младоженецът поставил предбрачни условия на бъдещата си съпруга.

Ако искаш брак, ти трябва да се съгласиш на условията ми, заявил геният на бъдещата си първа жена

Първо, трябва да се грижиш за облеклото ми и леглото ми и три пъти на ден ще ми носиш храна в кабинета. Ще се откажеш от всички лични контакти с мен, с изключение на онези, които изисква приличието в обществото. Винаги когато те помоля за това, ще напускаш спалнята и кабинета ми. И ти ще вършиш всичко това, без дума на протест и без да очакваш от мен каквато и да е проява на чувства!”. Колкото и да е чудно, Милева Марич приела безпрекословно предбрачните условия на Айнщайн и ги спазвала до края на брака им. 

Фактът, че Айнщайн има дъщеря, родена през 1902 г., става известен едва през 1997 г., т.е. близо век по-късно, от негови писма, попаднали за продажба в аукцион. Двойката има 2-ма сина - Ханс и Едуард, който страдал от шизофрения и завършва живота си в психиатрична клиника. Бракът им обаче не бил щастлив. Връзката им била по-платонична, отколкото романтична.

1921 г. Айнщайн с Елза пристигат в Ню Йорк

И двамата имали силни, независими характери, а Алберт обичал да се изолира, докато работел по теориите си. Никой не знаел със сигурност колко съпругата му му помагала в работата. Някои твърдят, че Милева имала незначително влияние, а други твърдят, че има голям принос в Теорията на относителността.

1905 г. била чудотворната година за Айнщайн - тогава той публикува четири труда в най-елитното издание по физика за онова време. Те били за фотоелектричния ефект, Теорията на относителността, Брауновото движение и връзката между материя и енергия.

Точно от 4-тия му труд е най-известното уравнение на всички времена - енергията е равна на масата по скоростта на светлината на квадрат, което в общи линии ни казва, че много малко материя може да се превърне в огромно количество енергия, откъдето се родила идеята за ядрените оръжия.

Известният квантов теоретик Макс Планк подкрепя труда на Айнщайн и по този начин Алберт печели много внимание и става известен. Теорията на относителността завършил напълно през ноември 1915 г., като мнозина, включително и той самият, смятат именно нея за кулминацията на научната му кариера.

Айнщайн и Милева се развеждат през 1919 г., като той се съгласява да й даде паричната премия, ако евентуално спечели Нобеловата награда

И за чест на Айнщайн, след време той изпълнява екстравагантното си обещание - когато става Нобелов лауреат, дава на бившата си съпруга Милева Марич 32 000 долара.

Марич преживяла тежко развода си с Айнщайн. Изпаднала в депресия от раздялата им, докато самият той само три месеца след развода им се оженил отново - за своята братовчедка Елза Льовентал, с която започнал да се среща още преди развода с Милева. 

В първите години на втория брак на Айнщайн в семейството царяла истинска идилия, поддържана от отстъпчивата Елза. Самият Чарли Чаплин, който им гостувал, я описва така:

“От тази жена с квадратна фигура лъха такава жизнена сила! Тя откровено се наслаждава на величието на съпруга си и дори не прикрива ентусиазма си да го хвали!”.

Традиционните семейни устои обаче били чужди на характера на великия учен. Неговата природа била като разрушителна сила, която не търпи хармонията. Айнщайн бил силно любвеобилен и в своите многочислени увлечения не знаел никакви морални ограничения. Той постоянно имал някакви връзки с жени. Сдобил се с любовница още на първата седмица след сватбата си с Елза. Някои от любовниците си нагло водел на гости в дома им. Въпреки това бракът му с Елза просъществувал до смъртта й през 1936 г.

През 1921 г. Айнщайн печели Нобеловата награда по физика. Понеже обаче Теорията на относителността не била все още доказана, много физици твърдели, че тя не била правилна. През 1933 г. той заминава за Щатите. Става преподавател в университета Принстън. Там започва да работи върху универсална теория, която да обедини всички физични закони.

Януари 1931 г. С Чарли Чаплин на премиерата на "Светлините на града"

През 1939 г. Айнщайн пише писмо лично до Рузвелт, като го предупреждава, че нацистите може да са разработили ядрено оръжие, съветвайки президента и американците да създадат такова оръжие. По-късно Айнщайн казва, че съжалява за известното уравнение и че му се иска никога да не го е създавал, след като вижда какви са пораженията в Хирошима през 1945 г. След тази трагична бомбардировка започва да работи по регулирането и контролирането на ядрените оръжия в световен план.

На 17 април 1955 г., докато пишел речта си за 7-ата годишнина на Израел, получил аневризъм на аортата. Веднага е откаран в медицинския център на Принстън, но отказал да бъде опериран. Казва: “Искам да си отида, когато аз искам” и “Безвкусно е да се удължава животът изкуствено. Свършил съм си работата, време е да си отида. Ще го направя елегантно”. Умира на следващата сутрин - 18 април 1955 г., на 76-годишна възраст. Последните му думи си отишли заедно с него, защото медицинската му сестра не знаела немски език. 

В болницата се случва и още нещо интересно. По време на аутопсията хирургът, Томас Харви, открадва мозъка на Айнщайн. Взима го и го скрива без знанието на семейството на Айнщайн. След това физикът е кремиран и погребан на неизвестно място по негово желание.

Прозренията на гения

“Въображението е по-важно от знанието”.

“Интелектът е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище. Информацията не е знание - единственият източник на знание е опитът”.

♦ “Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати”.

“Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали”.

“Страхът или глупостта винаги са били в основата на повечето човешки действия”.

♦ “Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти”.

Подготви Поли БОЯНОВА

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук