Ален Делон и изборът му да си отиде от този свят - за или против
Попитахме няколко известни българи какво мислят за евтаназията и решението на френската звезда
Трудно е да се изброят всички филми, в които се е снимал. Те са голяма част от историята на европейското кино. Следите, които Ален Делон остави в изкуството, са незаличими. Поколения наред живяха с неговото ярко присъствие на екрана.
Сигурна съм, че всеки от вас има любими негови роли. Малко са онези, които не го харесват и като мъж. Чувала съм да казват, че красотата му била сладникава, но в такива случаи се сещам за баснята за лисицата и зеленото грозде. Преди 2 години у нас беше направено любопитно изследване, според което повечето от българите определят Ален Делон като най-красив сред мъжете.
И това е сега, а спомняте ли си някога, преди години, когато той беше истинска икона? Мъжете искаха да приличат на него, дори имитираха прическата му, а жените мечтаеха да имат партньор като Ален Делон. Актьорите пък завиждаха на таланта му, дори оприличаваха родната звезда в киното Стефан Данаилов с френския актьор.
И изведнъж световните медии гръмнаха - на 86 години Ален Делон е решил да си отиде от този свят чрез евтаназия. Нещо, което е позволено в Швейцария - страната, в която актьорът живее днес. Той дори вече направил завещание, а синът му в телевизионно интервю обещава да е до него в сетния му час. За всичко това и в. “Над 55” писа в предишния брой.
Вероятно много от нашите читатели са си задали въпросите - защо, как, възможно ли е Делон да е взел такова решение? Любопитно е да разберем и какво мислят някои от известните у нас личности за евтаназията и за решението на френската звезда да отиде в Ада тихичко, без болници, както сам казва.
Мисля, че е необяснимо личност като него, с неговото минало, ако щеш, с неговите материални възможности да реши да си сложи принудително край на живота. Аз не мога да го разбера като човек, изпитвал огромни трудности в живота си. Никога не съм имал нито неговата известност, нито неговите пари, нищо. Не бих постъпил така, въпреки че съм на години, на които може би човек трябва да мисли как ще завърши животът му.
Прокрадва се обаче и едно друго мислене у мен - дявал да го вземе, мога ли нещо повече да направя? За детето си, за близките си...? Какво повече мога да измисля в живописта си, да речем. Да нарисувам още 1000 картини за няколко години? Знаеш ли, може би оптимизмът, с който зареждаха моето поколение десетки години, претърпя крах. Светлото бъдеще се оказа, че не проработи. И дори преди 30 години, когато уж махнахме тези илюзии, не се появи нито “Бийтълс”, нито Пикасо, за да кажеш - ние не сме били свободни, затова не сме си проявили гениалността.
Може би илюзията има способността да се уморява. Човек цял живот се опитва да си отговори на въпроса какво е щастие, радост, успех... Най-лесно е да кажеш - когато стана богат, това вече е успех. За един творец това не е достатъчно. Аз гледах репортаж, в който Ален Делон заявява, че иска да сложи край на живота си след два инсулта, показваха го в болницата в много тежко състояние. И се усмихваше...
Поне засега не мисля, че бих могъл да взема подобно решение. Първо, трябва да стана на неговите 86 г., тогава може би нещата ще се променят. После, трябва да имам имение в Швейцария, защото у нас евтаназията не е възможна... Така че има много препятствия да я направя, ако поискам...
И още нещо. Понеже вече 25 години работя с деца, те имат способност да те зареждат с илюзии. Ако има нещо, което ме зарежда, това са илюзиите на децата.
Ще завърша с един спомен за моя учител в Академията - големият Дечко Узунов. Той обичаше да се шегува - ако ти падне картината от статива и се размаже, не бързай да я поправяш. Може да се получи шедьовър. Така че, ако рестартираш живота си, може пък продължението да е по-хубаво от преди.
Какво да ти кажа, аз имам едно кученце, един мопс, който напоследък закъса здравословно. Парализира му се единият крак и трагедията е страхотна.
И си мислим дали така поне няма да го избавим от мъките му. Защото колкото и да се грижим за него, да го разнасяме на ръце от стая в стая, от леглото на земята, то си се мъчи.
И ние покрай него се мъчим. Това е още по-страшно. Болният страда, но още по-голямата тежест от това страдание е за близките му. Така че аз съм по принцип “за”.
В крайна сметка всеки сам прави своя избор, но мисля, че на този свят друг решава кой кога трябва да си тръгне.
Безспорно Ален Делон е световен стожер в киното и изкуството.
Той винаги е бил различен от другите и сега е решил да бъде така.
Но има и нещо друго - животът, който водим на тази земя, в момента не е от най-приятните. Явно на човека му е писнало.
Това, което мисля, е свързано с нашия божествен произход. Най-страшната карма, която може да си докара човек, е самоубийството. Всички средноинтелигентни хора знаят това. Никой не би искал да си оформи подобна участ. Преражданията на този, който посегне на живота си, ще се увеличат. Ще се връща безброй пъти, за да стане добър човек един ден. Това, което е смисълът на нашето прераждане тук, на земята. Чувал съм, че душата на човек, който иска да се самоубие, се връща столетия назад. Душите ни са сключили договор с нашия създател - Бог. А той, Ален Делон, нарушава този договор. Звучи малко шаблонно, но е истина.
И това е най-големият грях, който можеш да сториш. Аз вярвам в тази истина. Човек трябва да си изкара живота докрай, колкото и да е мизерен и болезнен. Когато сме се раждали, никой не ни е обещавал безоблачен път, без проблеми, без уроци. Такова нещо няма. Тоест всеки е длъжен да спазва своя договор със Създателя.
Аз съм твърдо против евтаназията. Отделен въпрос е дали Ален Делон ще го направи, или просто иска да се шуми около него. Той е публична личност и е свикнал цял живот да получава внимание. Много голяма звезда е, не е от нашия ранг. Всеки човек отговаря сам за себе си. Никой няма право да дава съвети на друг.
Аз изключително много уважавам Ален Делон, той е световна киноикона. Особен артист с много голямо мъжество - и той, и Белмондо. Но животът е най-висшият дар от Бога. Един е и мисля, че трябва да го живеем по най-достойния, честен и талантлив начин.
Чувствам се страшно тъжен от това желание на Ален Делон. Но следейки го през последните години, си мисля, че неговото възприятие за света е от средата на миналия век. И неговата философия за смисъла, за нравствеността, за морала и прочее е абсолютно различна. Виждам как той не може да се адаптира към днешния ден. Разбира се, това е супер субективно мое усещане.
Казвам го с океан тъга, защото безкрайно харесвам филмите на Ален Делон. Само като си спомня за “Самурай” и кой ли още не...
Ние, творците, сме под лупа, няма как. Изключително сложен, динамичен и драматичен е личният му живот. И това, разбира се, има своята негативна реакция. С две думи, много ми се иска да се размине тази трагедия, която сам ще си причини.
Оф, прави се на интересен на стари години, защото е встрани от прожекторите.
Просто когато си център на вниманието толкова дълго, това винаги храни, това е биоенергия, която те зарежда. Не, няма да направи евтаназия.
Не мога да дам съвет на Ален Делон, той е твърде велик, за да му давам аз съвети.
Каквото си реши, изборът си е негов. Лично решение е. Колкото до това, дали аз бих направил подобно нещо... (Бурен смях.)
Е, да стана на неговите години, пък тогава пак ме попитай...
Аз винаги съм бил за живота, той е за живите. Само при отделни случаи, когато мъките са непоносими при някакво заболяване, там вече самият пациент има право на избор. Иначе, ако няма подобаваща причина, човек посяга на Божественото право да сме на тази земя, докато свише бъдат прибрани нашите души.
Сигурен съм, че отвори ли се тази кутия на Пандора, разреши ли се евтаназията, веднага ще се появи комерсиална нотка, ще се злоупотреби, ще се създадат безкрайни фирми, които ще манипулират хората и ще пострадат и такива, които в момента са умствено незащитени. Ще бъдат присвоени техните жилища и всичко, което притежават
Аз съм сигурен в това на 100 процента. Знаем какви манипулации може да извърши днешното общество и ще се получат парадокси - напълно здрав човек, който не подозира, може да бъде подложен на евтаназия. Ще дойдат хора с бели престилки, с подписи и документи напълно “законни” и “изрядни”. Дори и близки, алчни за имоти и наследство, ще използват тази вратичка за лично облагодетелстване. Неминуемо е. Може да има много нечисти помисли в тази посока.
Колкото до Ален Делон - мъжкар и изключителна личност, възможно е да е отвратен от отношенията между хората. Не само той, и други известни личности си отидоха напълно омерзени и разочаровани от този свят. Аз съм на мнение това решение да се остави на Господ.
И понеже ме намираш на храма на леля Ванга на Рупите, ще ти кажа нещо. Тя навремето, когато някой имаше помисли да вземе живота на друг, казваше - само този, който ни е дал живот, а това е Великият Творец, той има право да го отнеме.
Когато реши. Човек не бива да взима живот на друг човек, който е божие създание. Това според мен важи и за своя живот. Пак казвам, само при изключителни случаи, когато човек изпитва непоносими болки и страдание, най-близките около него могат да вземат подобно решение. А чудеса стават. Изведнъж може да оздравее и животът да има продължение.
Чета и си казвам - не знам какво му е здравословното състояние, нямам представа, но това е шум.
Разбира се, че може да е отчаян по много причини и все пак - това е шум около една известна личност.
Валентина ИВАНОВА