Алфред Джоузеф Хичкок: Киното - това е животът без скучните моменти

Аз съм пълен със страхове и се освобождавам от тях по единствения възможен начин - като снимам филми за тях, признава Алфред Хичкок

На 9 август световните медии съобщиха, че на 93-годишна възраст е починала актрисата Патриша Хичкок, единствената дъщеря на Алфред Джоузеф Хичкок. На 13 август пък бяха отбелязани 122 години от неговото раждане. Тези два повода ни накараха да си припомним отделни моменти от живота на големия режисьор, създал едни от най-ярките и уникални трилъри и хоръри в историята на седмото изкуство. 

Франсоа Трюфо го нарича най-великия режисьор на всички времена. Човекът, чието второ име е съспенс. 

Тиранин, гений, почитател на блондинките и кръвта, визионер и новатор за времето си
- колос на седмото изкуство. Британецът със странно чувство за хумор и великолепно чувство за кино - сър Алфред Хичкок. До този момент не се е появил режисьор, който да има подобен на неговия новаторски нюх към разказването на страшни истории или на афинитета, който Хичкок носи по рождение към ужаса.

- Всичко е късмет. Моят голям късмет беше, че съм се родил страхлив и чувствителен към страха. Защото един супергерой не е в състояние да направи добър филм на ужасите. Аз съм пълен със страхове и се освобождавам от тях по единствения възможен начин - като снимам филми за тях - признава Алфред Хичкок, създал шедьоври в киното. 

Роден в лондонското предградие Лейтънстоун, той се описва като много самотен и затворен в детските си години, като това положение се утежнява от факта, че е доста дебел. Майка му и баба му по бащина линия са от ирландски произход и Алфред е възпитан като католик, като от деветата си година учи в йезуитския колеж “Свети Игнаций” в квартала Стамфърд Хил. 

С дъщеря си Патриша

Баща му продавал плодове, а по-късно имал магазин за риба и картофи в лондонския квартал Лаймхаус (Limehouse). 

Бил толкова строг, че веднъж изпраща 10-годишния си син в местния полицейски участък с бележка, искаща от служителите там да го затворят за десет минути като наказание за лошо поведение. Майка му често го карала да стои с часове край леглото й, особено ако се е държал лошо. Тези преживявания по-късно са използвани в представянето на Норман Бейтс във филма “Психо”. 

Като споменавам всичко това, си давам сметка, че във филмите на Хичкок измислицата не е чак толкова много, а е взета от живия живот. 

На 2 декември 1926 г. той се жени за Алма Ревил, която работи като асистент-режисьор по “Наемателят”. Съпругата му е най-близкият му партньор и в живота, и в работата. Усеща се тяхната привързаност, но няма как да не се забележи, че в спалнята спят на отделни легла. Двамата имат дете - Патриша, но биографите на Хичкок пишат, че всъщност съпрузите са били само веднъж интимно заедно. Интересен факт е, че Хичкок и съпругата му имат само ден разлика.

Той е роден на 13 август 1899 г., а Алма - на 14 август 1899 г. Въпреки неговата обсебеност от “ледените блондинки”, които избира за главни героини във филмите си - Грейс Кели, Вера Майлс, Ким Новак, Джанет Лий, Типи Хедрен, двамата съпрузи имат дълбока връзка. Той може да контролира всяка красавица на снимачната площадка, но се вслушва в наставленията на Алма и... ги изпълнява. 

Той обича черния хумор и неприятните шеги

Много от триковете, които прави, са безвредни и невинни: на една вечеря слага на столовете на гостите си възглавници, които издават познатия неприятен звук, и използва хранителна боя, за да оцвети супата, която ще им сервират, в синьо. Но шегите на Хичкок лесно може да предизвикат и дори да надхвърлят раздразнението. Веднъж той се хваща на бас с човек, който работи в екипа му, на 1 седмична надница, ако прекара нощта в затъмнено студио, докато е прикован към камера. Точно преди предизвикателството да започне, Хичкок му предлага бренди със слабително в него. На следващата сутрин унизеният мъж е намерен плачещ и изцапан.

Любопитно е, че преследван от множество фобии и страхове, вероятно най-странният му страх е от... яйца

Веднъж той каза в интервю: “Страхувам се от яйца, но те не ме плашат толкова, колкото ме ядосват и отблъскват... Виждали ли сте някога нещо по-отвратително от яйчен жълтък, който се пука и разлива жълтата си течност? Кръвта е весела, червена. Но жълтъкът е жълт, отвратителен. Никога не съм го опитвал”.

Една от най-известните негови фрази гласи, че... “Продължителността на един филм трябва да е правопропорционална на издръжливостта на пикочния мехур”.

В този ред на мисли, Хичкок има безброй крилати фрази, които заслужават внимание. В едно свое интервю той казва: “Идеята да убиеш човек никога не идва трудно, по-ужасно е, когато трябва да се отървеш от трупа и да разчистиш след себе си. Защото едно убийство никога не е лесно. Това се опитвам да покажа. Убийството е трудна, мръсна и неприятна задача”.

Сър Алфред притежава още една уникална способност, която нарича “Всевиждащото око”, т. е., че умее да види филма още преди да е заснет. Самият той споделя, че за него работата приключва след оформяне на режисьорската книга. Снимачният период и монтажът са “необходимата досада”.

Интересен факт, свързан с Хичкок, са и малките роли на статист в собствените му филми 

Тези и още редица други отличителни белези го правят толкова известно и задължително за гледане име в киното. Във филмите му зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа, за да демонстрира гледната точка на персонажите си. В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с красивите жени. Думите му са пропити със сарказъм. И е удоволствие да бъдат запомнени.

Друга от известните му фрази гласи: “Киното, това е животът без скучните моменти”. 
Хичкок режисира повече от 50 пълнометражни филма в рамките на кариера, продължила шест десетилетия. Често определян като най-великия британски режисьор, той е класиран пръв в анкета сред британски кинокритици, проведена през 2007 г.

По този повод вестник Daily Telegraph пише: “Безспорно най-великият кинорежисьор, появил се на тези острови, Хичкок прави повече от всеки друг за оформянето на съвременното кино, което би било напълно различно без него. Неговият усет беше към повествованието, безмилостно прикривайки ключова информация (от своите герои и от нас) и ангажирайки емоциите на публиката както никой друг”.

Хичкок никога не печели награда “Оскар” - въпреки че е номиниран за най-добър режисьор цели 5 пъти 

Така че, когато му е връчена награда за цялостно постижение през 1968 г., речта му е очаквана с нетърпение. Когато моментът идва, Алфред се приближава до микрофона на фона на любимата си музика и просто каза: “Благодаря”, след което добавя: “Много ви благодаря наистина”. След края на най-кратката реч в историята на наградите режисьорът просто слиза от сцената.

А когато 11 години по-късно, през 1979 г., приема наградата си за цялостно творчество, връчена му от Американския филмов институт, Хичкок казва пред приятелите си, че сега най-вероятно му предстои да умре. И на следващата година той умира на 80-годишна възраст.

И накрая е редно да препоръчам на всички, които се интересуват от този луд човек и неговото творчество, книгата “Хичкок&Трюфо”, както и филмa, направен по нея, със същото заглавие. 
 

Щрихи към портрета

Бащата на Хичкок умира, когато той е на 14 години. През същата година той се премества от колежа “Свети Игнаций” в общинско училище по инженерство и корабоплаване в квартала Поплар. След завършването му Хичкок става чертожник и дизайнер на реклами.

През този период Хичкок започва да се интересува от фотография и е нает като дизайнер на заглавни надписи във филм на лондонския клон на филмовата компания, превърнала се по-късно в “Парамаунт Пикчърс”. През 1920 г. получава постоянна работа в киностудиото Айлингтън, притежавано първоначално от американската компания “Феймъз Плейърт - Ласки”, а след това от британската “Гейнсбъроу Пикчърс”, където в продължение на няколко години изработва дизайна на титри за неми филми.

След успешна кариера в нямото кино и ранното озвучено кино в родината си той се премества в Холивуд и през 1956 г. става американски гражданин, оставайки британски поданик. 

Сред най-известните му филми са “Птиците”, “Марни”, “Прозорец към двора”, “Непознати във влака” и др. За цялостното си творчество той получава признание през 1979 г., а в началото на 1980 г. кралица Елизабет II го посвещава в рицарство.

Умира от бъбречна недостатъчност на 29 април 1980 г. в Бел Еър, САЩ.

Виктория ИВАЙЛОВА