Алпинистът Дойчин Василев на 75 г.: Изкачване, което завършва със смърт, е нищо!

Дойчин Василев е един от най-известните ни алпинисти. Инженер-полиграфист. Завършил полиграфия в Лайпциг. Единственият алпинист, участвал във всички национални хималайски експедиции - Лхотце`81, Еверест`84, Анапурна`89. Изкачил е 5 върха в Хималаите над 8 хил. м.: Даулагири (1995), Еверест (1997), Макалу (1998), Шиша Пангма и Чо Ою (1999). Участва и документира със снимки и видео националните експедиции на Лхотце (1981) и на Еверест (1984). Заснел е 8 филма за високата планина. Бил е съветник на бившия външен министър Соломон Паси.

Дойчин е роден в с. Кумарица и има две дъщери... Както е известно, на 19 ноември 2019 г. българските алпинисти ще отпразнуват своя достоен 90-годишен юбилей. Ще се отбележат най-важните събития, белязали развитието на алпинизма у нас. Развитие, което на 20 април 1984 г. бележи своя връх, развявайки родния трибагреник на световния първенец Еверест (8848 м).

- Всяко изкачване на връх е трудно, но къде ти е било особено тежко?
- Може би когато изкачвах Елбрус, въпреки че е само 5642 м. А във филма “Бели мечти”, който заснех под Лхотце, наистина оставих част от сърцето си. Герой във филма е Петер Хабелер, с когото сме добри приятели, партньорът, изкачил Еверест без кислород с Райнхолд Меснер, с който пък сме просто добри познати. Знае се, че Меснер е изкачил всички осемхилядници.

- А как си се чувствал на Покрива на света?
 - И друг път съм го казвал. Изпитвал съм огромно облекчение. Последните метри до върха са най-изтощителни, а трябва да мислиш и за връщане. Това не бива да се забравя. Повечето от труповете в основата на пирамидата на Еверест са от слизащи. При слизането ми директно щях да настъпя руснак, обявен за изчезнал преди седмица. Но пък после радостта е голяма.

- Нека те върна към 20 май 1997-а? Тази велика дата...
- Тибетците наричат Покрива на света Джомолунгма, което в превод означава Богинята майка на земята. Денят, в който аз се изкачих на Еверест, е незабравим. Аз мога да разкажа за него минута по минута. Изобщо тази дата - 20 май, е сакрална за мен, защото на следващата година на същата дата изкачих петия връх в света - връх Макалу. И съм благодарен, че боговете ми позволиха да стъпя на тези две високи коти на земната кора, да си изпълня една от мечтите ми в живота. Еверест си е мечта за всеки алпинист. 



- За теб лично какво още е Еверест? 
- О, Еверест... Ще кажа какво ми даде - огромна гордост. Имах щастието да го видя в хубаво време. Да развея българското знаме и да видя Земята от тази космическа височина и да сляза долу, за да мога да разкажа на моите приятели, познати, на всички българи за това незабравимо предизвикателство.

- Вие, ветераните алпинисти, имате ли днес контакти помежду си? 
- С Методи Савов се чуваме чат-пат, все си обещаваме да се срещнем и толкова, с Иван Вълчев се видяхме няколко пъти, имаме някакви връзки, но нямаме повод да се съберем. Никой не ни организира, нямаме клуб, от федерацията не се интересуват. А Сандьо Бешев си живее в Пловдив, той е живата статистика на алпинизма, пише книги, да, продължава.

- Какво мислиш за младите сега, за вашите наследници, така да се каже, в спорта?
- И Дойчин Боянов, и Атанас Скатов, пък и другите са силни хора. Скатов стана и първият веган в света, изкачил връх над 8000 м. Радвам се за тях. Ето, Скатов е на 41 години, като освен височинен алпинист е и мотивационен лектор, продуцент на филми и автор на книги, свързани с неговите експедиции. А по професия е агроном по растителна защита. Забележително. Всеки си е поел по своя път, аз няма какво толкова да ги мисля. Всеки според квалификацията, според интелекта си, имат добри постижения, но както виждаме, имат и... загуби. Не е желателно, но е почти неизбежно. Като погледнем в историята на нашия алпинизъм, още в началото е имало трагедии, жертви. Имаме емблематични случаи на инциденти. След въпиещо груба грешка загиват 11 души на Мальовица. Нещастията са повече в резултат на субективни грешки. 

- Добре, а гибелта на Боян Петров субективна грешка ли беше, научи ли нещо, което не се знае?
- Разбира се, че си отиде след субективна грешка. Винаги ще си го мисля. Учудвам се, че в някои медии бе лансирана версията за самоубийство. Теоретично не е изключено, обаче аз не мога да повярвам и до днес. 

- А за Иван Томов какво мислиш, и той плати с живота си? Изкачи Лхотце без кислороден апарат, а на връщане загина...
- Това момче да тръгне болно за върха?! И аз бях тръгнал към този връх през 2000 г., но усетих, че ме задушава, и се отказах. Трябва трезва преценка. 

- Но ти пък направи филма “Бели мечти” тогава, нали?
- Да, да. И моят филм е стопроцентова илюстрация на това, което е трябвало да направи Иван Томов. Не го стори и плати скъпо. Изкачване, което завършва със смърт, не струва нищо. 

- А смяташ ли, че Скатов е и малко самонадеян?
- Той натрупа опит при изкачване на осемхилядници, но дано не го сполети подобно развитие. Наистина има някакво пренебрежение към планината и това не ми харесва. Хубаво ще бъде, ако той поеме щафетата и изкачи 14-те осемхилядници. Аз съм изкачил пет. Макар че около Шиша Пангма имаше разни приказки. Разгоря се дискусия. Но аз и Карина Сълова изкачихме централния връх. Сега се опитват да ми го задраскат. Но както и да е. Ето, кажете ми един българин, който е бил на връх Ленин. А аз съм бил три пъти. Всички се снимат пред бюста на чичко Ленин, а той е поставен на 50 метра от най-високата точка. Разликата е много малка, но трябва да се отиде до там и тогава да се правят снимки. Има го и това, какво да се прави. Завист ли е, що ли. Ето и на Черни връх, който се изкачи, отива да пие чай, не ходи, не се качва по скалите. И му се брои, нали! 

- Какво не успя да постигнеш?
- Няма. По принцип винаги си поставям цели и си ги гоня. Това е. Аз съм реалист. Вярвам в това, което изисква труд, воля и т.н., все неща, които зависят само и лично от мен. А, да - мечта ми беше да се занимавам с кино. Още като студент правех опити да уча режисура в ГДР. Но след няколко неуспеха разбрах, че само “другарите” се уреждат. Но въпреки това като тръгнах по планините, винаги бях с камера. Имам купища филми, които съм правил, постепенно се учех, напредвах. И когато се върнах от Еверест през 1997 г., казах на твой колега, че за мен изкачването на Еверест е половината част, а другата е да мога да покажа филма, който съм направил. Но ето и досега никой не проявява интерес към него. 

- Колко филма имаш?
- Общо са 8. Чат-пат гледам, че ме титулуват и като кинодокументалист. През 1997 г. ме бяха номинирали за “Мъж на годината” и писателят Александър Томов изтъкваше, че е много силно респектиран от това, че не само съм изкачил върха, но съм го и заснел. А аз тогава загубих около три часа при изкачването на върха заради този филм, което можеше да ми струва главата. Говоря за филма “Чомолунгма”. Но най-успешният ми филм е “Бели мечти”, който е точно 53 минути и с него участвах на фестивала в Тренто, Италия. Имаше успех.

- За 90-годишнината на българския алпинизъм какво ще предложиш?
- Планирам голяма фотоизложба.

- Какво спечели от алпинизма?
- Спечелих дълбоко удовлетворение от това, че съм действал правилно, използвал съм пълноценно времето и съм постигнал резултати, които ме задоволяват и правят щастлив. Плюс богатата реколта от фотоматериали, които ме изпълват с радост почти всеки ден. Това едва ли се разбира от повечето хора. От 2012 г. не съм ходил до базовия лагер на Еверест, а три години водих дотам туристи. И направих един много хубав филм, който се казва “Пътеката на хилядите крака”. Ще напиша и няколко книги. В подготовка съм. 

Елена КОЦЕВА 
/вестник "Над 55"/