„Хората от селата в района на Северна Гърция си развалиха трапезата с евтините и некачествени храни, които си купуват у нас, преминавайки „Маказа“. А ние идваме тук, на Пазара в Комотини, за качествена храна, макар и да е малко по-скъпо от България“, това обяснява Милен, един от многото кърджалийци, които срещаме на традиционния съботен пазар в Комотини.

Бърз преглед на висящите на сергиите табели и забити върху купчините дрехи, плодове или зеленчуци ни разкриват друга картина - че цените тук са по-ниски от тържищата в Кърджалийско и Смолянско. Другата констатация е, че на този огромен пазар големите обороти въртят онези търговци, които са заложили на ниските цени.



„Всъщност, зеленчуците и плодовете са хем по-истински, хем по-евтини от България, но аз идвам най-вече за прясна риба, сирене, маслини и халва. Те са с по-високи цени, но у нас не можеш да ги намериш такова качество“, допълва Милен.

Разделяме се с нашия човек, който се връща до паркинга да остави за втори път пълни торби, за да се върне за последната поръчка: мандарини по 1 евро килото, домати по 75 цента и грозде по 1 евро.



Ние тръгваме по единия от двата „коридора“ - десния. От двете ни страни са наредени сергии. Идеята е да стигнем до края на тържището и да се върнем обратно по левия, но по средата установяваме, че има разклонения.

Приемаме, че поне около час ни е необходим за обход на целия пазар и то без да се спираме. Ако ще се пазарим или опитваме маслините на различните щандове, за да „открием“ най-качествените от тях, отписваме още поне 20-30 минути време.

Пазаруването в събота в Комотини е увлекателно. За местните жители и дошлите от близките села видимо е удовлетворяване на желания, натрупани през седмицата.

Възрастни жени се движат на групички и сякаш са в някакъв ритуал на добрия избор, отмятат по списък – чорапи, елеци, поли, тенджери, чаши…

И млади, и стари се тълпят най-много пред най-шумните сергии. Мъж и жена се надвикват, за да привлекат повече погледи към стоката им: „Всичко е по 3 евро!“. Иде реч за фанели, блузи и друг вид трикотаж за есенно-зимния сезон.

На пазара в Комотини алъш-веришът върви основно на гръцки и турски, но все по-често се чуват и български думи.

„Ористе! Буюрунуз!“, крещи мургав търговец на дрехи, който зървайки ни, добавя: „Заповядайте!“. Явно ни личи, че сме минали тази сутрин „Маказа“. Комшията му по сергия пък ни се усмихва с „Пожалуйста!“ и видимо е доволен, че владее още един полезен за икономиката на Комотини чужд език.

При обиколката срещаме още много нашенци, които по-късно засичаме и на шопинг тур в местния мол.


Идващите от България вече харчат пари в Комотини, а не минават транзитно през града на път за плажовете. Все повече наши пари остават тук, и то целогодишно. И не само в Комотини е така, а на всички пазари в Северна Гърция.

С тази констатация можем да успокоим местните власти и особено сдруженията на бизнесмените, които от години бият тревога, че от отварянето на ГКПП „Маказа-Нимфея“ ползата е само за търговците в Кирково и Кърджали, а магазини, ресторанти и бензиностанции в района на Комотини фалирали заради разликата в цените.

Уви, май цените се изравняват!

Източник: 24rodopi.com