Анализ: Как управляващите тласкат Гешев по пътя на Кьовеши

Покрай Гергьовден и честванията на Деня на антифашизма и Европа – 9 май, встрани от прожекторите остана внушителен форум на прокурори от над 30 държави в италианския град Палермо. На едно място в аула „Бункера" - съдебната зала, в която е водено делото "Палермо макси" срещу сицилианската мафия, се оказаха европейският прокурор Лаура Кьовеши и главният прокурор на България Иван Гешев и техни колеги от страните членки на ЕС, Великобритания, САЩ, Балканите, пише "Труд".

Медиите съобщиха, че в рамките на Европейската конференция на прокурорите е обсъждана независимостта на магистратите като главно условие за справедливо правосъдие и защита на правата на гражданите. Тук-там се спомена, че Лаура Кьовеши е говорила за личния си опит като магистрат в Румъния и за делото пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу отстраняването й като ръководител (главен прокурор) на Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния (DNA), което тя спечели преди две години. Но само толкова.

Казват, че историята често се забравя, а на Балканите и прекроява. Ако се обърнем към нея обаче, ще се окаже, че нещо, което вече е станало в Румъния и комшиите ни са опитали и от меда и от жилото му, сега е на път да се разиграе у нас.

Наистина ли сме в поредното дежа вю и ще има ли втора – по-лоша версия на румънската сага, но този път у нас? Отговорът е в делото „Кьовеши срещу Румъния“ и решението на Европейския съд от 5 май 2020 г. До него се стига, след като Кьовеши е отстранена от поста си в DNA в края на декември 2018 г. и подава жалба до съда в Страсбург.

Главният прокурор Иван Гешев и Лаура Кьовеши при едно от посещенията на Европейския главен прокурор в България

Кьовеши оглавява Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния през май 2013 г. – след 17 години служба като прокурор. На 7 април  2016 г. с указ на президента тя е назначена на поста за втори мандат (от 16 май 2016 г. до 16 май 2019 г.). Мотив за това е не само ефективната й работа, а и фактът, че усилията й са насочени към изпълнение на поетите от Румъния задължения в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия във връзка със съдебната реформа.

Кьовеши работи с размах. Под нейно ръководство прокуратурата повдига обвинения на бивши министри, депутати, сенатори, на един прокурор, на представители на местната власт, като само обвинените кметове са 237. В България тогава и политици, и общественици сочат за пример „румънския модел“ за борба с корупцията, но говореното за него рязко спря и той удобно бе забравен, когато специализираната прокуратурата у нас започна да води дела срещу недосегаеми през годините на Прехода бизнесмени, близки до властта, срещу политици, включително от управляващата по това време партия ГЕРБ.

Изведнъж се забрави лошата приватизация и разграбването на предприятия, банковите фалити, източените ресурси на държавата и прочие, и прокуратурата се оказа „проблемът на всички проблеми“.

Така е станало и в Румъния. В развитието на случая „Кьовеши“ могат да се намерят паралели със случващото се през последните две години в България, може да се прогнозира и какво би станало занапред.  

След парламентарните избори на 11 декември 2016 г. в Румъния е сформирано ново парламентарно мнозинство и управляващите се сменят. Правителството предлага с извънредна наредба законодателни промени (в НК и НПК), които предизвикват остра обществена реакция и протести.

Предлага се, например, да се декриминализира злоупотребата със служебно положение, извършена по повод одобряване или приемане на всички видове законодателство, когато щетите са по-ниски от 200 000 румънски леи (приблизително 44 000 евро).

На 23 август 2017 г. министърът на правосъдието обявява, че се планира цялостна реформа на съдебната система, която трябва да обхване три основни закона – за статута на съдиите и прокурорите, за организацията на съдебната власт и на Висшия съвет на съдебната власт в северната ни съседка. 

През февруари 2018 г. министърът на правосъдието на Румъния предлага Лаура Кьовеши да бъде отстранена от длъжност на основание решения на Конституционния съд (КС) за дейността на Националната дирекция за борба с корупцията и публични изявления на Кьовеши (включително прессъобщения на ръководената от нея DNA) за предлаганите от правителството промени в законодателството и евентуалните последствия от тях. 

Прокурорската колегия на Висшия съвет на съдебната власт в Румъния, който отговаря за управлението и за дисциплинарните въпроси в рамките на съдебната власт (подобно на ВСС в България) отказва да я освободи и отхвърля твърденията на министъра, че при управлението на Кьовеши е имало неизпълнени законови задължения или случаи на неадекватно или авторитарно управление.

През април 2018 г. президентът на страната отказва да подпише указ за освобождаването ѝ. Министърът на правосъдието обаче подава жалба до Конституционния съд и през май 2018 г. КС приема, че президентът може само да провери дали производството е редовно, но не и дали е полезно, и съответно трябва да подпише указа за предсрочното й освобождаване.

Така Кьовеши е отстранена от поста с президентски указ от 9 юли 2018 г. - осем месеца преди края на мандата си. Това става въпреки че тя получава подкрепа от прокурори и съдии и техните професионални сдружения и въпреки докладите и статистическите данни за работата на подчинените й в DNA.

В България също никой не обърна внимание на конкретните данни в докладите за работата на спецпрокуратурата, която бе ръководена от Гешев преди да стане зам.-главен, а после главен прокурор. А резултати има, нищо, че депутати от правната комисия в предния парламент дори си признаха, че не са отваряли годишния доклад на прокуратурата. Анализът на дейността на българската Специализирана прокуратура доказа, че е била един от най-ефективните органи в държавното обвинение.

Резултатите на спецправосъдието доведоха и до реални резултати – през 2019 г. Европейската комисия прекрати временно мониторинга на страната по Механизма за сътрудничество и проверка. За Румъния това не е направено.

През цялото време, докато е под натиск, Кьовеши защитава институцията, която ръководи, не бяга от отговорност и не се плаши да критикува законодателните реформи в Румъния, които според нея и колегите й са заплаха за независимостта на съдебната власт. Кьовеши дори е критикувана, че не се е явила пред специална комисия, създадена от парламента, като е уведомила депутатите, че „не знае за аспекти, които биха могли да послужат за въпросното парламентарно разследване“, става ясно от решението на съда в Страсбург.

Кьовеши подава жалба там след преждевременното прекратяване на мандата й. Европейският съд приема, че управляващите са погазили правото ѝ на справедлив процес и възможност да обжалва предсрочното й освобождаване, погазили са и свободата ѝ на изразяване. Сочи, че „висшите членове на съдебната власт трябва да се ползват – като другите граждани – от защита от произвол от страна на изпълнителната власт“. Според съда Кьовеши не е разполагала с вътрешно (в рамките на страната) правно средство да оспори причините за отстраняването ѝ от длъжност и то е имало „смразяващ ефект“, тъй като трябва да е обезкуражило не само нея, но и други прокурори и съдии.

Казусът „Кьовеши срещу Румъния“ навява много аналогии с българската действителност на полето на отношението политици-съдебната власт, но най-важната е, че атаките и срещу Кьовеши, и срещу Гешев започват след повдигането на серия обвинения на „големите риби“ – на хората с пари и власт или близките до тях.

Прочитът на решението на съда в Страсбург, което е от 66 страници, дори оставя впечатление, че някои от „стратезите“ на войната срещу сегашната фигура на главния прокурор, специализираните прокуратура и съд в България, се учат от съседите, но не от добрите им достижения. Натискът върху съдебната власт не е наш патент, но е игра с огъня, от която ще страдат най-вече жертвите на престъпления.

В решението на Европейския съд в Страсбург се цитират препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа и на Консултативния съвет на европейските прокурори, според които „трябва да се насърчава общата тенденция за повишаване на независимостта и ефективната автономия на прокуратурата“, че държавите трябва да предприемат мерки, които да гарантират на прокурорите възможност да изпълняват своите задължения и отговорности без тормоз и „без неоправдана намеса или неоправдано излагане на гражданска, наказателна и друга отговорност“, а също да „гарантират, че прокурорите имат ефективно право на свобода на изразяване, убеждения, сдружаване“, публично обсъждане на въпроси, свързани с правораздаването и др.

По време на Конференцията в Палермо Лаура Кьовеши, давайки пример с делото в Страсбург, е обърнала внимание на нуждата от осигуряване на баланс, при който отчетността не следва да бъде превръщана в средство за неправомерно влияние върху личното убеждение и независимостта на магистратите.

Ще стигнем ли румънците и в какво?

Всичко случило се с Кьовеши в Румъния се повтаря и с Гешев в България, колкото и да не се харесва на кукловодите на войната срещу държавното обвинение у нас. Видно е, че политическата власт не харесва независимите прокурори, които дръзват да се изправят срещу партийни велможи и влиятелни олигарси.

Въпросът вече не е, дали ако пожелае, Гешев може да осъди властта пред ЕСПЧ, както го е направила и Кьовеши заради натиска над независимостта й от страна на румънските политици.

Въпросът е кога управляващите ще осъзнаят, че ако искат страната да постигне реален напредък в борбата с корупцията, то трябва да се лишат от лукса да се опитват да овладеят прокуратурата и съда. Вместо това, правителството и крепящите го партии, по доста нескопосани начини търсят как да противопоставят националните прокурори на европейските им колеги, от което интерес имат единствено закононарушителите.

Желанието на властта да си осигури индулгенция от разследвания срещу самата себе си, вече трудно може да бъде прикривано зад кухите клишета, с които Надежда Йорданова, Бойко Рашков, Христо Иванов и Кирил Петков атакуват Гешев.

Затова не е изненадващо, че все повече стават онези българи, които свалят доверието си от управляващото мнозинство, осъзнавайки, че ръководената от Гешев българска прокуратура е една от малкото останали в държавата институции, която отстоява интересите на обществото през този на „белите якички“ от властта.

В крайна сметка, атакуваната в Румъния Кьовеши стана Европейски главен прокурор, у нас - Гешев да се готви да се запознае с поредния правосъден министър в неговия 7-годишен мандат.