Анастас: Фалшификатори правят ментета на платната ми

Анастас Константинов е роден на 29 март 1956 година и вече над 30 години е на артсцената у нас и в чужбина. През 1986 година в Пловдив прави първата за България концептуална изложба „Двери на светлината”, която предизвиква огромен скандал, затворена е и обявена за идеологическа диверсия, а Свободна Европа излъчва интервюта с Анастас. Работи в САЩ, а в Европа е представен от авторитетния френски критик и куратор Кристиан Ноорбенген. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска и повечето градски галерии у нас. Собственост са на акционери на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и значими колекции по света. Снощи Анастас Константинов откри новата си предколедна изложба от 15 платна, представени в обща композиция „Танц”, в която център е шедьовърът му „Планетарен прах”, пише "Марица".

- „Планетарен прах”, „Квантово причастие”. Това не са заглавия от нашето измерение. Кое те кара да кръщаваш така картините си? 

- Не знам. Така чувствам нещата. Нямам предварителна нагласа, като започна да рисувам, и образите идват сами. Рисувам, за да правя изкуство. Нещо подобно ми казаха и двама артмениджъри от САЩ, които ми гостуваха преди дни.

Единият, който ми е приятел, но няма да му казвам името, че веднага започват да го налазват разни натрапници, като видя „Планетарен прах”, вика: Рядко напоследък се правят такива неща - изкуство заради самото изкуство. За повечето творци днес това е непосилно. Било заради липса на талант, било заради съобразяване с пазарната среда.

Защото едно е да правиш картини, друго е да създаваш изкуство. Това е като в литературата - графомани много, но поет не всеки става. 

- Какво казваш с тазгодишната си коледна изложба? 

- Тези 15 платна са нещо абсолютно ново за българското изкуство. Ясно се вижда, че контекстът е отношението между мъжкото и женското, двете начала на живота танцуват в различно състояние. Фигурите са импровизация, рисувах, докато слушам джаз, както чувам звуците от музиката, така ги изписвах на платното.

Според един млад артмениджър, Георги Кръстев, цветното горе са мислите и чувствата, а фигурите са хвърлени в хиперболизирано бяло, което осветлява човека до най-фината му същност. В същото време картините облъчват с енергия и страсти. Това обаче не го обяснявам аз, а артмениджърът го казва. 

- Ти не се целиш в пазара, но пък той те търси. Дочух, че има интерес за твои творби от големи музеи в САЩ. Това някаква легенда ли е, доколко е 
вярно? 

- Не искам да говоря на тази тема, защото ще предизвикам излишни коментари. Но е факт, че имам много колекционери в САЩ, притежатели на мои творби са ценители от почти всички държави в Европа, Япония, Катар, Дубай…

Преди две седмици имах работно посещение от американски артдилър, който за 4-дневния си престой пет пъти гледа мои творби. За да отговоря на въпроса - все пак има такава идея. 

- Какво представлява „Планетарен прах”, какви са посланията? 

- Творбата е плод на въображение, провокирано от подсъзнанието. Тук няма рационално обяснение,  все едно да разтълкуваш съновидение. Мислите летят в различни посоки. Това е квантова физика - океан от енергия, която възниква, изчезва, появява се пак, но в друго измерение.

Няколко критици вече видяха творбата и всеки забелязва различно в нея - отломки от човешка цивилизация, паралелно квантово пространство, виолетовия воал на Богородица. Друг пък смята, че това е Архангел Михаил. Ръцете на централната фигура не са нито на мъж, нито на жена, уж са анатомични, но не са съвсем.

В същото време е и Сътворение, едни мъжки образи потъват в бездната, а вероятно и изплуват. Това е патриархат, който се разпада, за да се появи в нова форма.  

- Защо няма образ, а очите са в крилете? 

- Чак като ги нарисувах, видях, че са в крилете. Не съм виждал другаде очи в криле, дори аз се изненадах. Всеки нов поглед към картината дава още нещо. Небето уж е като земното, но е на три нива, а горните облаци са обърнати надолу. 

Почвата под краката пък е от някаква друга планета - космическо пространство, бездна. Ако някой описва тази картина, може дисертация да направи. Аз не мога напълно да я обясня, аз я чувствам. Соцреализмът например лесно се обяснява с едно изречение: да хвалиш властта на достъпен за нея език.

Но „Планетарен прах” не попада в територията на марксическата естетика. Не е нито неокласицизъм, нито сюрреализъм. Смятам, че работата на художниците е да творят, а критиците да обясняват. 

- За теб има и лоши критики, някои не те разбират. Как отвръщаш? 

- Всеки има право да пише каквото си иска. Но преди 1989 г. имам поне три случая, свързани с поръчкови статии срещу моето изкуство. Впоследствие ми се извиниха. Механизмът беше такъв - или ги поръчваха от държавна сигурност, или от върхушката на будни партийни съвести, които зорко бдяха за идеологическата чистота на догмата. 

- Но в същото време още тогава имаш много продажби навън, най-вече на Запад?

- Да, от външнотърговската организация „Хемус” имаха единствени право да търгуват с произведения на изкуството. Успяваха обаче само с качествени автори, тъй като трябваше да изпълняват валутни планове. Срещам веднъж един офицер от ДС, вече не е между живите, Бог да го прости, и ми казва: Знаеш ли защо те купуват на Запад?

Защото Западът иска да дискредитира социализма, като показват какво упадъчно изкуство правиш. Те и там не ги обичат такива като тебе.  Както си вървяхме, минаваме през корекома, аз влизам, купих уиски и му го подарих. Отговорих му, че ако изкуството ми е ренегатско, то парите, които получавам за него, са истински. Оказа се, че и другарите си падат по упадъчно шотландско.

По онова време, хората помнят, чакаше се по десетина години да им излезе редът, за да си купят кола или апартамент, а аз с изкараните пари от чужбина успях сутринта да внеса чека и по обяд отидох да взема ключовете на новата лада. 

- Как се справяш с фалшификаторите? Преди години аукционна къща в Германия продаде картина под твоето име. Сега назрява нов скандал. 

- В Германия стана скандал, защото къщата Allgäuer Auktionshaus е продала „моя картина“, кръстена „Композиция”- компилация от 2-3 сюжета от мои картини. Аз не знаех, а екипът на моя мениджър откри това. Тогава бях в Америка. Докато обясня, че това е фалшификат, големи главоболия.

Аз пратих писмо на немски до въпросната аукционна къща, предупредих ги, че ще ги съдя. Веднага свалиха картината от сайта, но и до днес крият откъде са се сдобили с нея и кой е купувачът.  Всъщност големият проблем е за купувача, защото се е сдобил с менте. Тя е явен фалшификат, рисувана на фазер.

Преди няколко седмици пак ме сюрпризираха неприятно, че някаква жена се опитвала да продаде шест уж мои платна. Поискала от софийски експерт да направи оценки. Доста добри фалшификати. Особено „Жертвоприношение”. По наши данни, тя е собственост на колекционер от Цюрих, Швейцария.

Продадена е още по социалистическо време. При сравнение обаче разликите веднага се виждат. Тепърва ще изясняваме откъде тази жена се е сдобила с картините, доколкото знам, са над 30. Освен моите, има и на Свилен Блажев, Милко Божков, Греди Асса, Николай Янакиев.

На мен ми се обади Николай, за да ме информира, после се свързах с оценителя, той ми прати снимки по интернет. Едната не е подписана. За разлика от германското менте, тези са копия на истински картини, продадени в чужбина още от „Хемус”, платени са ми отпреди 30 години.

Една трябва да е у колекционер в Холандия, друга - във Финладния.  Имам снимки на оригиналите и веднага открих разликите. 

- Богат ли си, добре ли се живее само от изкуство у нас? 

- Не се оплаквам, но признавам, че винаги е било трудно, не само у нас, навсякъде по света. Най-лесното е да отвориш брезента на един тир, натоварен с пеперуди, и те да излетят. Творецът, за да оцелее, в един момент се превръща в гладиатор, хвърлят го на арената, ако е силен, се изправя и се хвърля в битката.

Слабия го убиват. В Америка примерно има живи художници, чиито картини се продават за по $10-20 милиона. Често обаче самият автор не знае, че негова творба е на такава цена. Понякога тези сделки са тайна, а логиката е позната на малцина посветени.

Не знам кой е казал на американците, примерно, да изкупуват импресионисти, кубисти. Пикасо, сега най-евтината негова картина, която съм виждал по търговете, е за 15-20 млн. долара.  Те първо гледат качеството, после започват да работят за цената.

Аз съм много горд, че един американски ценител купи моя скулптура, после ми изпрати снимки, че я поставил в частната си колекция между Анди Уорхол и Жан-Мишел Баския.