Андрей Баташов вярвал, че е прероденият Яворов
Актьорът знаел, че ще си отиде рано от този свят
На 29 ноември преди шест години навръх имения си ден си отиде актьорът Андрей Баташов – едва на 45 години след тежко боледуване. Той бе онзи галантен почерк в театъра, който не само си спомняме добре, но и който продължава да живее като силно вдъхновение за мнозина. Един от героите му казваше: „Не можете да се отървете от мен - аз съм във въздуха, в земята и самите вас”. Ето така остана и самият Андрей - да витае около тези, които го обичаха.
Не само силната обич, но и тъгата си и до днес продължава да приютява един много специален човек в живота му – неговата майка Теодора Баташова. В началото тя запазваше мълчание, близо две години, но не защото не е имала какво да каже, а от обида. Не приемаше пошлия акцент, който някои медии поставяха върху личността на сина й. Изключение през годините е правела за народното издание. И винаги е била повече от откровена.
Всяка година на тази дата майката на актьора прави панихида в църквата „Свето Преображение Господне” в „Лозенец”. И е сигурна, че Андрей гледа отгоре. Връзката между двамата бе наистина много силна.
„Истината е, че имам чувството, че Андрей ми помага във всичко. Усещам закрилата му. Дори присъствието му, въпреки че не го виждам физически около себе си. Той ми помага даже да се движа, миличка, защото ми е много трудно. Горда съм, че поне с всички усилия, с помощта на много приятели, направихме това, което той заслужаваше”, споделя Теодора Баташова.
Никога нищо на всяка цена
Не само по думите на майката на актьора, но и според мнозина – Андрей никога не е правел нещо на всяка цена в живота си. И при все, че бе провъзгласен за рицар от Ордена на тамплиерите, актьорът така и не се изживяваше като войнстващ мъжкар. Беше аристократ по дух! А за благородството му може да се каже, че до голяма степен е и генетично. Андрей е наследник на една от знатните фамилии, произвеждали стомана още от времето на Петър Първи до епохата на Романови.
„Правили са всичко - от самовари до оръдия”, споменавал е приживе и самият актьор. Там някъде, назад в историята, корените на Баташови са се сплитали с тези на Пушкин. Всъщност и Андрей, подобно на Пушкин, се „сражаваше” със завистниците, бездарниците и наглеците. Не е бил от хората, които обичат да рушат – дуелираше се заради любовта си към свободата. И за разлика от мнозина – си проправяше път без протекции.
„Да, нямаше протекции! Всичко сам достигна. А за изкушенията – разбира се, че ги е имал - нали е расъл сред такива хора. Казваше ми: „Мамо, намери някой, когато тръгна да кандидатствам във ВИТИЗ...” и аз му казах: „Няма кого! Аз нямам никакви познати. Там, за да влезеш, трябва да бъдеш или наследствен актьор, или да имаш любовник...”. А аз нямам такива. Андрей успя сам! Със собствени усилия и талант – никой не му е подавал ръка, не му е помагал.”
“С глава в стената”
Миналата година 50-ата годишнина на Андрей Баташов бе почетена с биографичен филм. Лентата се казва „С глава в стената” и бе излъчена в навечерието на рождения ден на актьора – 10 септември.
„Андрей изигра този моноспектакъл „С глава в стената”, но той никога не си е биел главата в стена. Андрей много обичаше живота и професията си. Да, понякога ми е казвал: „Някои хора се правят, че не ме забелязват…”, но това го има във всяка една професия. Това е черта на българина. Като видят, че някой се изправя над другите, се стараят да го смачкат. Но той не се чувстваше смачкан!”, с неприкрита емоция тогава ни сподели Теодора Баташова. И добави още, че „въпреки всичко той хвърли страшни усилия, за да направи последния си моноспектакъл „Влез в час”. Помня как премиерата беше на 29 септември – изигра го няколко пъти. На 8 ноември трябваше да играе отново същото представление. А на 6 ноември вече го оставиха в болницата. И той все ми казваше: „Мамо, донеси ми маратонките, аз имам днес представление”. Така и не можа да го изиграе…”.
„Наистина се радвам, че този филм е вече факт, защото се борихме за него цели четири години. Аз два дни не можах да дойда на себе си от силната емоция. Беше пълно с хора, които станаха на крака”, това ни сподели Теодора Баташова през септември миналата година. Но и днес изпитва същата концентрирана и силна емоция, когато говори за своя непрежалим син:
„На мен дори още не ми се вярва, че го няма, въпреки че минават годините. Сякаш беше вчера и го изживявам всеки ден. Само аз си знам какво ми е. Знам, че Андрей е около мен, че ми помага, убедена съм в това, но той просто ми липсва безумно. Усещала съм подкрепата му неведнъж, но просто никога не съм споделяла тези свои усещания.”
Усещал злите очи
Не само майката на Андрей Баташов, но и близки да актьора неведнъж са споделяли, че той е бил човек с много завистници. И въпреки това не е отвръщал с лошо. Просто подминавал с достойнство ситуациите.
„Андрей просто чувстваше злите очи. Споделял ми е много пъти... Но и съзнаваше, че не може да избяга от злите очи, от своите завистници, а те са голямо зло”, с болка казва майка му Теодора.
Андрей Баташов е роден на 10 септември 1965 г. във Волгоград, Русия. Актьорът е наследник на известна руска фамилия, произвеждала и доставяла стомана на царския двор от времето на Петър Първи до края на династията Романови. Друг интересен факт от живота му е, че е рицар на Ордена на тамплиерите. Редом с артистичната си кариера за кратко той бе и политик.
Андрей Баташов има над 40 роли в театъра и киното и многобройни участия в различни български и чужди кинопродукции. Като режисьор е поставял постановките „Ритъм”, „360 градуса”, „SEXXX” и „Разбираш ли ме правилно”. През 2007 г. поставя 500-ия юбилеен спектакъл на постановката „Секс, наркотици и рокендрол”, която бе на сцената повече от 15 години. В края на септември 2010 г. на сцената на Театър 199 се състоя премиерата на четвъртия му моноспектакъл по текст на Ерик Богосян – „Влез в час!”. Месец по-късно - на 6 ноември 2010 г., актьорът бе приет в кома в столична болница, където за кратко се подобри, но след това отново се влоши. На 22 ноември бе преместен за лечение във ВМА, но седмица по-късно умира от полиорганна недостатъчност, получена вследствие на цироза и сепсис.
Вера Кочовска го предупреждава за края му
Вера Кочовска предупредила Андрей Баташов за ранната му смърт, това потвърждава майка му Теодора в интервю за народното издание:„В разговор преди години Вера Кочовска беше казала на Андрей: „Ние с теб ще си отидем един след друг”. И то така стана - първо си отиде Андрей, а малко след това - и Вера. Другото, което му беше казала, е, че той е прероденият Яворов. А Андрей вярваше на всяка една дума, чута от Вера Кочовска. Беше потресен от чутото, но вярваше в него до последно. Като връщам спомените си към тази среща, се сещам, че той беше наистина много разстроен. Не посмя да ми каже първоначално всичко – най-вече частта, че ще си отиде рано от този свят. Беше го споделил само на съпругата си.”
Подготви Анелия ПОПОВА