Англичанин живее втори живот благодарение на български донор

Англичанин от Оксфорд живее втори живот благодарение на български донор на стволови клетки от периферна кръв. В момента има още едно искане за наш донор, тече процес на изследване за потвърждаване,  разкрива проф. Елисавета Наумова, началник на Клиниката по клинична имунология и ръководител на Националната публична донорска банка за стволови клетки и костен мозък, съобщава "Трафик".

В българския регистър, който е част от световния, има около 2500 донора. Всеки от тях може да спаси живот някъде по света.

В Националната тъканна банка се пазят стволови клетки от пъпна връв, дарени от родителите.

Покрай скандалите с фалита на „Крио сейв”, който принуди хиляди български семейства да търсят дадените за съхранение стволови клетки от  бебетата си из цяла Европа, та чак до Дубай, се чуха мнения, че обществената криобанка в софийската Александровска болница не била достатъчно популярна.

Родителите, които решат да дарят генетичен материал от пъпна връв на обществената банка, не плащат нищо за съхранението, за разлика от изискванията на частните, където таксата е между 4000 и 6500 лева.

Пробите обаче не са собственост на семействата. Те са на разположение да бъдат предоставени за алогенна трансплантация на подходящия  пациент навсякъде по света. Включително и на дарителите, ако те имат нужда.

 Има и изключение – по искане на лекар-хематолог, банката съхранява индивидуални проби от пъпна връв за семейства с болно дете, което би могло да се излекува със стволовите клетки на своите брат или сестра.

Само тук се прави тест за съвместимост и цялата услуга е напълно безплатна, обясни проф. Анастасия Михайлова, отговарящ за Националната публична донорна банка за стволови клетки от пъпна връв, която работи от 2010 г. .

Ако родилка иска да дари клетки, то тя трябва да заяви това в Националната банка за стволови клетки и в АГ клиниката, където се извършва раждането. Там се прави процедурата, като наборите за вземането на материала се предоставят от Националната банка, а пробите после се транспортират в специални чанти по куриер.

До 48 часа се извършва обработката на кръвта от пъпна връв със сепарираща машина, която отделя стволовите клетки от еритроцитната маса и плазмата.

Годните проби се замразяват, но стоят под карантина най-малко две седмици. След получаване на резултатите от допълнителните микробиологични и вирусологични  изследвания,  които да показват, че всичко е наред, се извършва  генетично HLA типизиране, необходимo за определяне на тъканна съвместимост.

Данните за единиците кръв от пъпна връв се включват в международния регистър. Там има данни за около 800 000 единици само от пъпна връв, които се съхраняват в 54 публични банки от 35 страни. 

Освен клетки от пъпната връв, за алогенна трансплантация се използва костен мозък от здрави хора, както и периферни стволови клетки. Те могат да се вземат във всеки един момент от живота на човек.

Желаещите да станат донори у нас се включват в българския регистър. Изискването е да са между 18 и 50 г. и да нямат хронични заболявания. На тези хора се правят НLА тестове за тъканна съвместимост и изследване за CΠИH, cифилиc, xeпaтити и дpyги бaĸтepиaлни и виpycни инфeĸции. Въвеждат се анонимно в световния регистър, в който са записани над 36 милиона донора.

Когато се появи нужда от трансплантация, болниците търсят най-подходящия донор. Преценява се кой от трите вида клетки да се използва.

Колко дълъг е животът на замразените стволови клетки от пъпна връв? Никой не знае това, казва проф. Михайлова. При нужда от трансплантация се извършват допълнителни изследвания,  и в зависимост от тях трансплантолозите могат да предпочетат по-скорошно замразени клетки, за да е тя по-ефективна, обяснява експертът.

Cлeд paзмpaзявaнe няĸoи ĸлeтĸи щe ca yмpeли. Освен това материалът от една пъпнa вpъв често нe доcтигa зa тpaнcплaнтaциятa нa един възpacтeн чoвeĸ, затова се налага да се изпoлзвaт ĸлeтĸитe oт два дoнopa.

Ствoлoвите ĸлeтĸи лeĸyвaт ycпeшнo над 80 болести - няĸoи видoвe paĸ или доброкачествени заболявания нa ĸpъвтa, тумори, наследствени имунодефицитни и метаболитни болести. Тези клетки ca yнивepcaлни. Слeд пpeливaнeтo им мoгaт дa ce пpeвъpнaт в ĸpъвни, нepвни и мycĸyлни и тaĸa дa cпacят xopa oт нaй-тeжĸите зaбoлявaния.

Но в момента терапевтичните възможности на стволовите клетки в регенеративната медицина са в процес на клинични проучвания.

По 100 души на година у нас чуват тежката диагноза, че са развили рак или друго коварно заболяване, а спасението е в трансплантация на стволови клетки. Шанс да ги получат обаче имат едва половината от пациентите.

„Когато имаме кампания за набиране на донори за даден пациент, която минава през колегите му  или социалните мрежи, тогава  много млади хора се отзовават. И те не само се записват да дарят за конкретния пациент, но и дават желанието си да станат донори в регистъра.

Всеки млад и здрав човек може да стане донор. А това ще даде шанс на повече пациенти да намерят дарител от българската популация. Досега такива донори се намират от регистрите на Италия, Германия, Израел, Кипър, тъй като генофондът на българите е по-близък до тези страни от региона”, обяснява проф. Наумова.

Тя съветва всички майки да даряват кръвта от пъпна връв в обществената банка, защото могат да помогнат на хиляди пациенти.

Екипът на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки благодари на родителите, дарили кръвта от пъпна връв на тяхното бебе. Давайки живот, те могат да спасят живот.