Какво би накарало един англичанин да зареже добре платената си работа и уредения живот на Острова, за да заживее завинаги в България? Да твърди, че иска да научи езика ни толкова перфектно, че самият той да се почувства българин? Въпросите са странни, но отговорът е простичък. Дава го самият Фил Кърк, който през 2005 година за първи път посетил южното ни Черноморие. „Моята философия е, че животът е много кратък и трябва да му се радваме и да използваме всяка една възможност, за да му се наслаждаваме. А Пловдив дава тези възможности”, казва англичанинът.
След първата му лятна ваканция в Свети Влас, която му харесала много, решил и следващата година да се върне в България. Може би импулсивно, а вероятно &ndash; не, но взел, че си купил жилище на Черноморието. <br /> <br /> Така най-обикновената му почивка започнала да се превръща в сериозно начинание. В Северен Нотингам, където е живял, работел дълги години в лабораторията на местна пивоварна. Живеел добре, но не бил щастлив, признава Фил на вече добър български език.<br /> <br /> За да го научи обаче, положил неистов труд. Започнал сам още в Англия, като първо си купил учебник самоучител, а след това и букварче. Влюбил се в България и се връщал по два-три пъти в годината. Правел си кратки екскурзии до Несебър, Бургас, Варна и Созопол, като се стараел да разговаря с местните хора колкото се може повече. В началото можел да казва само &bdquo;добър ден&rdquo;, &bdquo;колко струва&rdquo;, &bdquo;една бутилка студена бира, моля&rdquo;.<br /> <br /> &bdquo;Реших да дойда в България, за да науча български. Купих си самоучител в Англия и първо се обучавах сам. Уча български език вече 4 години и знам, че е трудно, но пък е интересно. Опитът прави майстора, нали?&rdquo;, се усмихва англичанинът. Първоначално говорел само в сегашно време, търсел думите мъчително и не ги намирал. Нямал работа и никакви приятели, което било много тежко.<br /> <br /> Животът му в България обаче взел, че потръгнал, защото неочаквано на морето срещнал красива и умна пловдивчанка с перфектен английски. Тони Михова естествено го поканила да посети Пловдив, което се оказало новото начало в живота на Фил у нас. &bdquo;Когато дойдох за първи път в Пловдив, бях на концерт в Античния театър. Беше последната вечер от Международния фолклорен фестивал. Не можех да повярвам на очите си. Амфитеатърът ви е уникално място и никога не бях виждал нещо такова&rdquo;, говори англичанинът. В тези първи години той все още не разбирал и не говорел добре български.<br /> <br /> &bdquo;Майката на Тони говореше само на български. Трудно беше да се разберем, но положих усилия&rdquo;, се усмихва Фил и признава, че най-трудна му се струва българската граматика и употребата на предлозите. &bdquo;За мен е почти невъзможно да ги науча &ndash; от, на, в, с, през, до, за и из. Дори сега, след години изучаване, често трябва да ги налучквам&rdquo;, признава чужденецът. Започнал да учи всеки ден с учител. Междувременно вече сам преподава разговорен английски на българи. &bdquo;Уча български всеки ден. Казвам, че искам да се интегрирам, да чета &ndash; е, това вече е трудно, да разбирам хората. Важно е&rdquo;, заключава мъжът.<br /> <br /> Част от обучението му било да пише на български. Затова започнал да съчинява малки есета от началото на престоя си в България до момента. По идея на Тони ги обединил в книжката &bdquo;Приключенията на един англичанин в България и други истории&rdquo;, написването на която отнело 10 месеца. Пишел на български, а учителката му по английски &ndash; Мая Петрова, го поправяла и редактирала. Гордее се, че е от Северен Нотингам, откъдето е и известният герой Робин Худ. Затова на корицата сложил наред до надписите с любимите рок групи и името на справедливия престъпник.<br /> <br /> Именно рок музиката го кара да си припомня старите времена в Англия и да твърди, че не харесва чалгата. Навремето цели 30 години свирел на барабани като хоби с група в местни клубове и кръчми. &bdquo;Вече нямам възможност да свиря, но обичам живата музика и често ходя на концерти с приятели. Слушал съм Белослава и Мариана Попова. &bdquo;Диана експрес&rdquo; са моята любима група. Харесвам музиката на БТР и &bdquo;Ренегат&rdquo;, &bdquo;Акага&rdquo; и &bdquo;Интро&rdquo;, както, разбира се, и AC/DC. Обичам джаза и изпълненията на Веселин Койчев в етнопроекта му със Стоян Янкулов. Слушам с удоволствие Тони Димитрова&rdquo;, казва Фил и уточнява, че обича и изпълненията на Пловдивската филхармония. <br /> <br /> Според думите му в Англия не би било възможно да посещава толкова много културни събития&nbsp; <br /> най-вече от финансова гледна точка. В Пловдив обаче, където почти всяка вечер в някой клуб гостувал известен музикант или група, не пропускал да отиде.<br /> <br /> &bdquo;Не харесвам шкембе чорбата. Съжалявам много, но не!&rdquo;, е категоричен Фил. След това обяснява, че когато хората ходят в чужбина, винаги държат да опитат местната кухня. Той самият не правел изключение от това правило.<br /> <br /> След това се връща към първото си посещение в родна ракиджийница в село край Пещера, за което пише в разказчето си &bdquo;Ракия, революция и релакс&rdquo;. Тръгнал с голямо любопитство, защото навремето работел в лаборатория на английска пивоварна. &bdquo;Беше ми много интересно да разбера и да видя как се прави ракия. <br /> <br /> Във фабриката видях няколко огромни съда, в които ферментиралият сливов сок се вареше на огън. Навсякъде се носеше хубав мирис на сливи&rdquo;, пише Фил в книжката си. След това естествено му дали да опита 80-градусовото питие. &bdquo;Може би следващата ми книга ще е за красивите места в България и вероятно ще я преведа на английски&rdquo;, се зарича Фил.<br />