Анорексичка се стопи до фаталните 37 кг! Ето как победи смъротосната болест!

<strong>- Г-жо Илиевска, бихте ли разказали какви са причините за развитие на анорексия и булимия?</strong><br /> - Процесът на работа с хора с анорексия, булимия и затлъстяване е продължителен и зависи от мотивацията им. В основата на тези заболявания стои психологически проблем. Хранителните разстройства не са симптоми, а синдроми. Отключването става с влизането в пубертета. При хранителните разстройства почти винаги има нарушена връзка във взаимоотношенията с майката, което значи нарушено възприятие на жената в нас. Предимно момичета страдат от анорексия и булимия, макар че от колеги знам, че напоследък и момчета боледуват. Може би това се дължи на не толкова строго разграничените роли в обществото ни напоследък. В повечето случаи в семействата има обърнати роли - майката е в ролята на мъжа, а той е по-пасивен. <br /> <br /> <strong>- Има ли увеличение на случаите с анорексия и булимия?</strong><br /> - Да, има увеличение, но момичетата доста често прикриват проблема. При булимията може с години момичето да не разбира за какво става въпрос и родителите също да не знаят, защото те се крият и повръщат. При анорексията се наблюдава моментът на отслабване на тегло и по-рано се хваща като проблем, както и затлъстяването, защото то е видимо. Компенсира се с храна, това, че не умеем да изразяваме емоции, чувства и т.н. Травмите се появяват до 7-годишна възраст, а проблемите се отключват след 14 години, когато момичетата решават да встъпят в по-близки отношения с момчетата. <br /> <br /> <strong>- Как може да се разпознае булимията?</strong><br /> - При булимията обикновено се наблюдава бързо консумиране на голямо количество калорична храна. Храненето е много лакомо. Тези момичета се натъпкват с храна и след това повръщат. При тях се наблюдават повтарящи се опити за отслабване, употреба на диуретици и препарати за отслабване. При тях често се наблюдава злоупотреба с алкохол и наркотици, защото тревожността им е много голяма и те се опитват по този начин да я намалят. Много често анорексия и булимия са свързани, както и затлъстяването. Те са всъщност <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br /> <strong>трите страни на едно и също заболяване </strong></span><br /> <br /> Момичетата с булимия обикновено са с нормално тегло, може и да е леко над нормата. Често се изолират социално. Физиологичните проблеми са аритмия, смущения в хранопровода, рефлукс, язви в стомаха, упорит запек, проблеми със зъбите, които остават за цял живот. От опит го знам, тъй като и аз страдах от тези хранителни разстройства. Стомашната киселина разгражда емайла на зъбите, получават се доста кариеси. Наблюдават се проблеми и със слюнчената жлеза. <br /> <br /> <strong>- Бихте ли разказали вие кога имахте хранително разстройство и как се спасихте от него?</strong><br /> - Първите ми симптоми бяха с влизането в пубертета. Всъщност нямаме проблем с храната, имаме проблем с възприятието на себе си. Това рефлектира върху храненето и се изразява с отказ да се консумира каквото и да било, с тъпчене и повръщане или само с тъпчене.<br /> <br /> Аз бях 11-годишна, когато се затворих, скрих се от социалната среда, задавах си въпроси за смисъла на живота. След това симптоматиката се отключи, когато на 16 г. имах гадже. В началото беше спазване на диети, после спиране от консумиране на някои групи храни - първо месо, след това млечни продукти и риба. Някъде около 21-годишна провокирах повръщане и всъщност анорексията премина в булимия. Те бяха съпътстващи. Аз винаги съм била с нормално тегло. Единствено в периода, в който спрях да се храня, когато бях на чайчета и ябълки, придружени с алкохол, стигнах до 37 кг. Бях на 26 години тогава. Вината, която се изпитва, когато човек приема независимо каква храна, е ужасно силна и мъчителна. Същинската борба започва, когато осъзнаеш, че имаш проблем. Чувството на вина, че причиняваме на родителите си тези тревоги, също е много силна. <br /> <br /> <strong>- Къде се лекувахте?</strong><br /> - Тогава <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>заминах за една клиника в Швейцария, </strong></span><br /> <br /> която вече не съществува. Там практикуваха като лечение психотелесната психотерапия. С моя опит и знания, които имам, аз работя индивидуално с момичетата, прилагайки психотелесната психотерапия. Т.е. работим с телата на момичетата. Учим ги да осъзнават тялото си като физика и потребностите, които имат, а не да ги отхвърлят. Ние сме човешки същества и имаме някакви потребности - да се храним нормално, да се радваме на хармонични сексуални отношения, да се чувстваме важни в социалната си среда. Така първо работим върху осъзнаване на потребностите. След това, имайки потребност, момичетата вече се задвижват към света. <br /> <br /> С психологическата работа е възможно да се получи обрат в човека с проблем. Понякога е важна и намесата на психиатър, защото спадайки на едни килограми, цялата биохимия на тялото се променя, което важи и за мозъка. Тогава се налага и медикаментозно лечение. Аз лично съм благодарна, че не стигнах дотам, явно мотивацията ми е била много силна вече. Засега това, което наблюдавам в повечето случаи, е, че на момичетата им се изписват антидепресанти и успокоителни. Ако решат да ходят и на терапевт, се работи паралелно. Някои предпочитат само хапчета, но повечето момичета отказват медикаментозно лечение, тъй като много добре знаят, че не са луди. <br /> <br /> <strong>- Вие успяхте ли да се завърнете към нормалния живот?</strong><br /> - Нормалният живот е такъв, какъвто е, относително е. Върнах се, имам 2 деца, разделена съм с баща им, гледам ги сама. Дъщеря ми е на 11, синът ми е на 7. Някак се справям, не е лесно, но имам ресурс. Аз от години се занимавам с йога и с дишане, така че това много ми помага към днешна дата. Най-важното е, че се научих да бъда адекватна на себе си, да преценявам какво се случва в живота ми, да го приемам такъв, какъвто е - без да живея в илюзорния свят на безопасността и спокойствието. Болката или болестта имат ролята на израстване. Като не чуваме телата и съзнанието си по-рано, стигаме до заболявания, за да чуем всъщност какво искаме. <br /> <br /> <br /> <strong><hr /> Болните умират от недохранване</strong><br /> <br /> Основен симптом на анорексията е много силен страх от напълняване, той не намалява дори когато момичетата са вече доста слаби. Наблюдава се разстройство във възприятието на тялото, у тях остава усещането, че са пълни, но всъщност са доста кльощави. Много важен фактор е загубата на тегло с 25% от изходното за 2-3 месеца. Много често момичетата не се хранят изобщо. Има един период, в който организмът започва да гори енергията от всички органи, където е възможно да се съхрани. Тогава започва много бързото и драстично отслабване. <br /> <br /> Други симптоми са, че момичетата отказват да поддържат теглото си в здравословни граници, принципно отричат болестта и въобще не се интересуват от нищо друго освен от килограми и визия. За тях целият останал живот не съществува. Често отричат и терапията като средство за лечение. Има закъсняване на психо-сексуалното им развитие, доста често липсва интерес към секса, спира менструацията. <br /> <br /> Много често те спортуват до вманиачаване, всекидневно, до пълно изтощение. Тези момичета са отличнички, имат развит интелект, но въпреки това се чувстват несигурни и неадекватни. При тях се наблюдава или много голяма зависимост от майката, или нейното тотално отхвърляне като фигура. Упорити, инатливи са, често злоупотребяват с диуретични и разхлабителни средства. Момичетата често са восъчно бледи, очите им са стъклени, кожата е много суха, косата им е като на новородено. Всички хормони са в дисбаланс, имат ниско кръвно, пулсът е забавен. Около 15-20% от анорексичките умират, за съжаление. Намалява възрастовата граница на болните, защото девойките по-рано навлизат в пубертета. Момичетата умират от недохранване, получава се органна недостатъчност. Все едно, че се самоизяждат. Цялата жажда за живот, отстояване и желание да бъдем се насочва към саморазрушаване. <br /> <br /> <br /> <strong>Маргарита Благоева</strong><br />