Ансамбъл „Българе“ започва с 2000 франка
Георги Черкелов и Бен Крос участват в спектаклите на трупата, Антонио Бандерас играе с тях хоро
На 5 април в Зала 1 на НДК Национален фолклорен ансамбъл “Българе” чества петнадесетия си рожден ден. Първото излизане пред публика преди 15 години бе със спектакъла “Това е България”. Той продължи близо четири часа. Прекалено дълго време за петте хиляди души в залата. Никой обаче не си тръгна. Може би от възпитание, може от любопитство или просто защото беше хубаво. В следващите представления всичко си дойде на мястото. Те се поизтупаха от излишния прах, ошлайфаха детайлите, напериха се, а създателят, хореограф и артист Христо Димитров промени първоначалните си намерения “Българе” да се покаже няколко пъти и да се разтури. Той видя, че току-що роденото му отроче е талантливо, влюбено в българския фолклор и посрещано с любов. Значи има бъдеще. Така се започна.
Всъщност началото е далеч преди този рожден ден. На 25 години шуменецът Христо Димитров обикаля родните предприятия, доколкото са останали, и моли за пари. Ще прави спектакъл. В очите на директорите по онова време дипломираният хореограф едва ли изглеждал много наред. Къде ти в оная криза пари, и то за театро. Дори още по-лошо - за фолклор. Абе, смешна, да не кажем срамна работа. А и този знаеш ли го какъв е, току-виж взел парите и духнал.
Създателят и продуцент на трупата Христо Димитров заедно с дясната си ръка, артистичния директор Цвети Шопова
За красивата Елена обаче, едно младо момиче, потърсило късмета си в Швейцария, сестринската обич е над всичко. Тя му дава спестените си 2000 франка. Христо добавя и своите скромни авоари, в резултат на което музиката за първите две картини на спектакъла е готова. В главата му картините са общо седем. Така че ако се приеме, че е тръгнал към Еверест, все още е на софийската аерогара.
Младокът въобще не знае какво го чака
Тогава това се оказва голямо предимство. Всъщност историята на спектакъла и ансамбъл “Българе” най-вероятно щеше да свърши дотук, ако най-неочаквано срещу един Великден сестра му не пристига в родното Иваново с приятел. За по-лесно го кръщават Лондона, а всъщност се казва Ян Чарлз Андерсон. Той е гражданин на света, ходи с протрити дънки, няма чорапи и харесва ракията. Когато Христо му разказва и изиграва бъдещия си спектакъл,
под влияние на историята и музиката гостът се разплаква
Пита колко пари трябват, за да излезе на сцена. Другата страна е неподготвена. Не знае. Измисля една огромна за представите си сума: 30 000 долара. Нека го изплаши. Пък като го гледа, май е само човек на приказките, едва ли е виждал толкова пари на едно място. Няколко дни след заминаването на влюбената двойка към страната на шоколада парите пристигат. Никой не знае, че това е само началото и че през годините Ян ще вложи в ансамбъла и за благото на родния фолклор, по който днес е полудял целият свят, два милиона лева.
В спектакъла “Това е България” редом с танцьорите е и големият български актьор Георги Черкелов. Години наред преди това той е отказвал всякакви покани. Оттеглил се далеч от столичната простотия и суета в село Ъглен. Христо Димитров обаче успява да го измъкне от крепостта му и отново да го изкара на сцената. На преклонна възраст Черкелов пътува с ансамбъла и радва публиката, щастлива да го види. Макар и от огромен екран, той остава в спектакъла и след смъртта си.
През годините ансамбъл “Българе” създаде още няколко грандиозни спектакъла:
“България през вековете”, “Албена”, а на празника зрителите видяха последната му постановка “Осмото чудо”. Въпросното чудо всъщност са неравноделните български тактове, каквито светът не е виждал никъде другаде. В тази постановка има и холивудско присъствие. Легендата Бен Крос изпълнява ролята на своя сънародник Джеймс Баучер, а компания в “Ориент експрес” цяла нощ му прави унгарският композитор Бела Барток. Е, покрай цялото това пътуване зрителите виждат какво музикално богатство са родили и са ни оставили неуките ни деди, та днес дори професорите не могат да го проумеят.
Покрай ансамбъла и друга холивудска легенда - Антонио Бандерас, облече наша национална носия и заигра българско хоро.
Това е историята.
Христо Димитров обича да разказва за прадядо си по майчина линия Симеон. Навремето той тръгнал от родното си село Теменуга за Америка. Имали билети за “Титаник”, но докато чакали да дойде време за тръгване, се напили, сбили и били арестувани. Така изпуснали “Титаник” и останали живи. Продуцентът на ансамбъл “Българе” Христо Димитров не изтърва своя кораб. А и няма как да стане: Той нито пие, нито се бие. Всъщност неговият се оказа космически. Издигна го много високо, но това не му попречи да си остане здраво стъпил на земята.
Ян Чарлз Андерсон със сина си
Ян остана завинаги в София
За благотворителната си дейност ирландецът Ян Чарлз Андерсон получи най-високото отличие на Министерството на културата - медала “Златен век”. Той бе обявен за апостол на българщината редом с такива личности като писателя Антон Дончев и историка Божидар Димитров. Плод на любовта му с Елена са двамата му сина, а последното желание на родения в Египет шотландец бе, подобно на ирландеца Джеймс Баучер, да бъде погребан в България. В шопска фолклорна носия. Така и стана.Исак ГОЗЕС