Антон Радичев: Твърдо съм убеден, че живеем по-леко, ако си фантазираме!

Атон Радичев отбелязва 73-тия си рожден ден на 7 юли. Баба Тонка, както закачливо и мило го наричат в гилдията, е сред предпочитаните от публиката лица на Народния театър. Той е любимият актьор на Йордан Радичков, в чиито пиеси се потапя изцяло. Режисьорите знаят, че около него има магия, която заразява публиката. Всенародна популярност обаче го споходи покрай “Клуб НЛО”, което събираше многомилионна аудитория пред малкия екран. Самият той се харесва най-много в “Оркестър без име” или в “Маневри на петия етаж”, отбелязва Афиш.bg. Големият актьор е изиграл над 60 роли на сцената и е участвал в повече от 36 филма.

Забавлението му е да лови риба с приятели. Любимата му жена Еми не го ревнува от тази му страст. Сърцето му се разтапя от внучетата, които го обожават и за които говори с истинска гордост на дядо.

Щастлив е с приятелите си и е спокоен, че всичко в този живот е постигнал сам, с много труд и желание. Преди няколко години драматичният актьор съвсем отговорно заяви: 

Обещавам си да съм здрав, за да доставя удоволствие на хората

Дали щеше да е различен животът му, ако през 80-те години бе приел да работи във Виена, актьорът още не може да си обясни. Тогава отказал, тъй като времената били такива. Току-що получил апартамент, не бил сигурен какво ще стане и с близките му. “Никога не съм предполагал, че толкова бързо ще се променят нещата и ще мога нормално да се върна тук”, отбеляза Антон.

Въпреки че е толкова години на сцената, актьорът твърди, че няма любима роля. За превъплъщенията си се осланя на режисьорите, с които работи.

Никога не съм мечтал за дадена роля. Играл съм и положителни, и отрицателни, и смешни, и сериозни. 

Всяка следваща е новата ми любима роля, с която се занимавам 

Любимецът на публиката живее с чувството, че дори да играе отрицателен образ, публиката, вместо да намрази, започва да харесва ролята. Актьорът вярва, че това е така, защото има едно чекмедже в главата си, запълнено с разни лафове от живота, от махалата. Вади ги в най-подходящия момент. Такъв бил случаят с “Ще ме цака с топла бира” от “Оркестър без име”. 

Аз съм видял две и двеста. Едно време с баща ми живеехме в една къщичка до Манастирски ливади. От нас нататък беше полето. Минаваше една река и като замръзне през зимата, карахме кънки.

После дойдоха и ни взеха къщичката. Дадоха ни панелен апартамент, който изплащах дълги години. Емоциите в панелката ни са подобни на тези в сериал... Имал съм какви ли не преживелици в моя вход. Всеки има някакви претенции. 

Всеки е много важен и от него всичко зависи, както си му е редът в нашата държава 

В Народния театър влязох с голям късмет. Не ме пратиха по разпределение в провинцията. Моят професор Филипов направи във ВИТИЗ една пиеса на Горки - “Деца на слънцето”. Играех главната роля на проф. Протасов. Беше през 1974 г. Същата пиеса решиха да я поставят в Народния театър и ме поканиха и мен. 

Получих съобщение вкъщи да се явя в “Личен състав” на Народния театър. Веднага реших, че някой си прави кодош

Подозирах, че приятели са намерили бланка и печат и ми готвят голям номер. Затова и две седмици не се явих. Накрая все пак любопитството ми надделя. Отивам в “Личен състав”, а там ми се карат защо толкова време съм се забавил. Направо ми бутат документи за назначаване да подписвам. Така изведнъж попаднах сред светила в професията. Нямаше време да се шашкам и веднага започнах да играя. 

Нямаше как да ме заподозрат, че имам връзки. Бях момчето от крайния квартал, което живееше само с баща си. 

Татко беше парализиран и трябваше да го гледам. Покрай него се научих да чистя, да пера, но и да готвя много добре 

Бяха трудни години. В продължение на 6 години тренирах лека атлетика и бях стигнал много напред. Ходех по състезания, печелех медали. И всичко свърши, когато си завоювах място за едно състезание в Унгария, но вместо мен пратиха син на полковник, който беше много по-назад от мен в класирането.

Моментално напуснах спорта, въпреки че треньорите идваха вкъщи да ме навиват да се върна. Даже се отказах от спортната рота и служих в Суходол в свързочния полк. Станах радист, а след това и началник на радиостанция.

След казармата кандидатствах във Варна в Черноморския флот за корабен радист. 

Отидох да работя в Бургас. Строяхме “Нефтохим”. Бърках бетон и носех тухли, а в почивката си тренирах морза 

Изпратили писмо да ме поканят на изпит до София, но брат ми се забави да ми каже и за два дни изпуснах изпита. Върнах се в София и кандидатствах във ВИТИЗ. За всички обрати в моя живот е виновна съдбата.

Е, не съжалявам, че не обиколих моретата с кораб. 40 години в Народния театър също е едно огромно постижение. Това ми е вторият дом. Много пъти въобще не съм се прибирал вкъщи и оставах да преспя в театъра. 

Имаше едно диванче в гримьорната, преспя и на сутринта по уредбата ме будят за репетиции. Това беше пълно отдаване на театъра.