Аромат на лютика и сладко от сливи ми върна спомена за бабиния стан

Отива си лятото, есента е вече тук с хладните утрини и последните топли дни. Сянката бързо настъпва, а слънчевите лъчи проправят светли пътеки през листа и клони на храсти и дървета. Събирам окапалите листа, а с тях нахлуват спомени от детството. Изпратих ятата, посрещнах нощния хлад, който заплашва да доведе мъгли и слани, перлените лъчи на слънцето напомнят за отминало ласкаво море, за весел глъч по улиците. 

Лятото сякаш отплува нанякъде с придошлите облаци, слънцето вече е тъжно, попрегоряло жълто-оранжево, до бакърено. Къщите се стягат за зимата, смълчани, но с чевръсти стопанки. От кухните им се носи сладкият мирис на печени чушки, на лютеница и сладка.

Покривки, килими, тъкани пътеки, китеници поемат последните меки слънчеви лъчи, проснати на тераси и балкони, хладината ги проветрява, преди да бъдат прибрани за зимата. Паяците са излезли за последно навън, изтъкали своите мрежи, в очакване на последен лов. 

По килимите чета за миналото на нашите баби-художници, неуки за наука, но виртуозни в майсторството си да вплитат образци от живота в тъканта, да излеят радостта си там, да я запечатат за идни поколения с таен код на магия за добро. В килимите ни греят слънца и фигури от българската природа.

Ръцете на чевръсти жени са вплели увлекателни разкази за миналото чрез този стар наш занаят. До неотдавна най-възрастната жена в дома сядала на стана, до нея се намествала дъщерята, внучката и така по нишката на времето тъкачният стан наслагвал съдби и символи, разказвал истории за човешки радости и скърби, с весели и тъжни цветове. 

Някога стан имало във всяка българска къща

А днес нашите чипровски килими са признати и обявени от ЮНЕСКО за нематериално културно богатство за човечеството, като древна форма на тъкачна техника. Пълнят залите на етнографските ни музеи, греят с цялата си хубост, пъстрота и хармония. Няма пазар днес за тази красота, няма къде да се продават изработените красиви неща. Повечето се купуват като сувенири от чужденци или нашенци. 

За 7-8 часа се тъче около метър платно - това е трудоемка дейност, изисква много търпение и умения. Наред с всичко случващо се у нас, добре е и трябва да се насърчават занаятите, да се даде възможност на младите да учат и да участват в създаването на изделия от ръчните, от народните ни занаяти.

Търпеливо и подробно самобитните майсторки обясняват на всеки любопитен как се подготвя основата, как се подбират по цвят преждите, как се промушват нишките, как се изтъкават фигурите - онези приказни елементи, всеки от който си има своя красива символика - красноречива, богата, възхитителна!

Сноповете разноцветна прежда снове между нишките, символиката на фигурите се учи - зайчетата са символ на изобилие, на плодовитост, продуктивност в бита. Така е залегнало, защото бързо се размножават. Лозата е символ на растежа и плодородието, гроздето и виното - на веселието. А заедно с хлопките те гонят злото. 

В българските легенди хлопки, звънци, чанове, като звънят, прогонват злите духове 

С тях и кукерите дрънчат, за да пропъждат лошото. Хлопките често се изобразяват на килимите, а иначе те се поставят и на вратата, с влизането си се обаждат и така гонят злите духове, дори от хората, които влизат в дома. 

Някои тъкачки си имат свой ритуал при започване на нов килим - избират си ден, в който да го започнат - вторник се смята за най-подходящ. По време на тъкането също си има ритуали. Вратата на стаята със стана е винаги отворена, за да може лесно да се продаде килимът, след като се изтъче.

Канят се добри хора, за да има добри помисли, докато се работи. Част от емоцията се предава и на фигурите. Докато се тъче, се пее, разказват се весели неща, тъкачката и хората около нея трябва да излъчват доброта и веселие, за да се предаде това настроение и върху творбата. 

Питала съм възрастни тъкачки откъде се подсещат какви фигури да изтъкават на красивите си килими. Имат ли схема, чертеж, снимка, от която да гледат? Всяка от тях ми казва, че моделите са в главите им, в тяхното въображение и умение да го пренесат на платното, във възприятията им за красивите форми и цветове от природата. От таланта на всяка от тях зависи да пресъздаде тази красота в своето ръкоделно изкуство. 

Чета по изтъканите фигурки - ето ги хурките с валмите къдели от прежда, ето ги гроздовете, натежали със сладък сок, който ще се превърне в силно вино, ето ги децата, подредени в пъстро весело хорце до цветята - детенце, цветенце, пате, петленце следват в мило хорце.

Има я и ножицата, символ на хармония, баланса и равновесието в природата и в семейството, пеперудата означава крило, носи закрила, благополучие и късмет на хората. Прекрасни символи идват още и още. Чета по тях като разказ за отминало време, разказващи днес на новото поколение.

Откъде и как са черпили вдъхновение тъкачките, вече не питам. Природата им е дала всичко, за да творят тези чудни неща. Старите българи са били не по-малко творци от днешните. Можеш да се учиш от тях за живота и живеенето, да продължиш да създаваш свои символи по спиралата на времето. Пъстреенето на килимите се смесва с миризмите на есента.

Първо идва пушекът на опечените чушки, следван от сладникавия вкус от сладкото и мармалада, благия мирис на лютеницата, смесени с багрилата от килими и пътеки, и на залязващо слънце - всички създават в прекрасна хармония една симфония на есента и смяната на сезона. Носим си историята в спомените, гледаме в настоящето и се изпълваме с днешни усещания за мирис, цвят и багри, много багри - с цялата палитра на настъпващата есен.

Дора НИКОЛОВА