Арон Аронов: На сцената бях принц, барон, магьосник, любовник и ревнивец, но в живота съм момчето от Дупница

Гласът в слушалката звучи жизнен, плътен и с прекрасна дикция, сякаш от другата страна на “жицата” е 20-годишен младеж. Това е първото съприкосновение с големия тенор Арон Аронов, който тъкмо в този момент празнува 81-вата си годишнина. “Аз имам рожден ден на 12-и, Монти - съпругата ми, е на 14-и, дъщеря ми Сабина на 15-и, а зет ми на 20 юли, така че юли за нас е месецът на празниците. Заповядайте у нас, ще пием по едно “еврейско” кафе”. Така се озовавам в семейния дом на Арон и Монти в жк “Младост”.

Да са честити дните ви! Бъдете живи и здрави, свежи и влюбени в живота още дълги години, ви пожелава екипът на “Над 55”. 

Арон Аронов е сред легендите от златното време на Музикалния театър “Стефан Македонски” заедно с Мими Балканска, Минко Босев, Видин Даскалов, Лиляна Кошлукова, Лиляна Кисьова, Божана Продева и др. Ученик е на големия вокален педагог проф. Христо Бръмбаров, чиито възпитаници са били оперните величия Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Димитър Узунов.
Роденият през 1937 г. в Дупница певец като ученик се занимава със спорт, шах и музика. Дори става окръжен първенец на 100 метра гладко бягане за юноши, втори на градския турнир по шах и втори на юношеския турнир по тенис на маса. Мечтае да следва медицина, но завършва вокалния факултет на Консерваторията и оперната студия на проф. Христо Бръмбаров. 

- Искал си да станеш лекар, пеенето ли измести тази мечта? 
- Мама беше много болна и аз исках с цялото си сърце да стана доктор, за да мога да лекувам и помагам. Учех здравата, наблягах на химията и биологията, бях отличник. Кандидатствах две години поред, но не ме приеха. Тогава се изискваше максимален бал и както стана ясно по-късно - връзки. Взеха ме във военната повинност. 
Извадих си документ, че съм син на депортиран евреин. Татко беше в трудов лагер по времето на Втората световна война
Тогава цар Борис III спасява нашите от концлагерите на Хитлер, като отстоява мотива - евреите са нужни за строителството на пътища и жп линии... Както и да е, за медицината и това не помогна. Станала “грешка” при класирането!


В „Тоска“ от Пучини

- Коя бе първата ти роля на истинска сцена? 
- В гимназията пеех, взеха ме в градския хор с диригент Попов! Той продължи вокалната ми подготовка, станах солист. Граф Едвин - незабравимо. В Дупница се репетираше оперетата "Царицата на чардаша” от гениалния унгаро-еврейски композитор Имре Калман! Асен Чакъров, прекрасен актьор-тенор, играеше главната роля на граф Едвин! Тогава го канят от Русенската опера за солист и той заминава за Русе. Започна се търсене на тенор в града. Чуха ме и мен и както обичам да казвам, като нямаше друг, взеха мен! 

- Завършил си консерватория, как се озова там?
- Стана случайно, а може би няма случайни неща. Видях обява за кандидатстудентски изпит. По онова време пеех в хора на армията, имахме страхотен ръководител, научи ни на много неща. Държеше да четем ноти, истински музикален педагог и вдъхновител. Реших да кандидатствам. Не бях учил, както другите, в музикално училище, нито пък бях взимал уроци, но се явих. Бях много слаб на солфеж. На изпитите лично проф. Христо Бръмбаров се застъпи за мен, просто ме поиска като глас. И започнах да се уча, не знам сега как преподават, но навремето освен пеене специално учехме сценично поведение, актьорско майсторство и др. Преподавателите ни горяха в работата си и ни обичаха като собствени деца. Професионалният ми дебют бе през 1965 г. във Варненската опера в ролята на Алфред от “Травиата”.

- Защо оперета, а не опера?
- Както казах, майка ми беше много болна и аз, след като си направих държавния изпит с Алфред в “Травиата” във Варненската опера, макар че там ми предложиха работа на щат, вече си бях решил да си дойда по-наблизо до Дупница - заради мама. Бях много привързан към нея - майка ми беше велика жена. И дали е било съдба - пътуваме си насам с жена ми и на гарата четем обява: 
“Конкурс на Държавния музикален театър “Стефан Македонски”
Исках да живея не само в живота, но и на сцената. Затова избрах хепиенда на оперетата. Не след дълго изпълнявах всички централни тенорови роли, заедно с Мими Балканска, Минко Босев, Видин Даскалов, Лиляна Кошлукова, Лиляна Кисьова, Божана Продева и др. За четиридесетте и пет години творческа кариера имам изиграни 975 спектакъла в ролята на Едвин от “Царицата на чардаша” и 134 в ролята на Фери Бачи от същата оперета. Особено интересни бяха разговорите ни в гримьорната с Видин Даскалов. Виждал съм го и весел, и тъжен. И на сцената, и в живота. Видин на много неща ме е научил и кавалерството беше едно от тях. Все ме учеше как да изпращам колежките: “Да не я оставиш пред театъра да я закачи някой. Ще дадеш 2 лева повече, но ще я закараш до тях - поднеси я на съпруга й!” - така ми казваше. И аз го правех. 


В ролята на Едвин, първата му роля в „Царицата на чардаша“

- През цялото това време до теб е съпругата ти. Тя не те ли е ревнувала!?
- Не, Монти (б.а. - съпругата на Арон се казва Здравка Писарева - логопед, но всички й викат Монти) e жената на живота ми! Винаги ме е подкрепяла. Всичко, което е създадено и съхранено в нашия общ живот, е благодарение на нея. Ние се обичаме и уважаваме и сме щастливи заедно! Не знам как бих се реализирал като артист, ако не беше тя. 
Монти е аристократ, без който аз, момченцето от Дупница, може би нямаше да прекарам живота си като принц или просяк, барон, мъжкар и любовник... (смее се). Тя е мозъчният тръст и в същото време пазителят на духа в нашето семейство. Никога няма да забравя първата ни среща, аз онемях - това бе любов от пръв поглед... Винаги съм бягал от случайни връзки. Не от страх. Моят девиз е: Ако трябва да бъда с една жена един, два или броени пъти, по-добре е да не бъда! Имам си принципи и за изкуството, и за любовта, и за работата...

- Младееш, как поддържаш форма?
- Да, доста до късно играех младежки роли. Това не е ген, а дисциплина и глад! От млад имах чувството, че мога да наедрея. Уважение към ролите, публиката, сцената и, не на последно място, към себе си. Това е рецептата. Добра храна без преяждане и гимнастика, танци, движение. Не може един принц да бъде с бузки и шкембенце. Танцът, оперетното пеене и играта изискват добра форма. Суетен ли съм? Може би!

- Каква е историята с перуките и дамските обувки?
- Винаги носех перуки - от млада възраст не бях надарен с буйна коса. Тази е любимата ми перука (посочва маслен портрет, на който е с буйна коса), дори ми я подариха, пазя си я в гардероба. А колкото до ръста - 1,73 съм и винаги съжалявах, че Господ не ми е дал по-голяма височина, като Минко Босев, да речем - 1,80. И Видин беше нисичък, ама той играеше комедийни роли, а аз винаги играех героя - мъжа, любовника - роли, за които не върви да си нисък. Примерно играя с Божана Продева - висока, снажна жена, и аз до нея... Божана имаше едно неповторимо аристократично излъчване. 
Заболяваше ме вратът да се източвам, само и само да изглеждам по-висок до партньорка като Божана. Накрая се научих и започнах да слагам женски обувки на платформа и с ток на сцената
Извън театъра обаче се е случвало много рядко да съм с перука, в случаите, когато трябва да притичам от роля в Оперетата до Операта.


Пред зрителите Арон се превъплъщава в галантни мъже с титли и положение в обществото

- Отдавна си пенсионер, как се справяш?
- Имал съм и кризисни периоди в живота, но мина времето, когато заработвах като таксиметров шофьор след представления. По едно време бях отворил и сергия на пазара. Трябваше някак си да оцеляваме, и не само ние... Жалко за българския народ. Аз съм социалист по душа и убеждения, не обичам несправедливости и от това съм си патил. Няколко пъти “другарите” са ме изключвали от партията, наказвали са ме, уволнявали са ме, но после ме връщаха... Наскоро дори писах на Корнелия Нинова - така не може. Истинският социалист трябва да бъде за пример, отворен, честен, справедлив... С много неща не съм съгласен, но кой ли обръща внимание. Отговор няма! 

- Как се чувстваш днес?
- Имам много приятели, в това число и във фейсбук  (б.а. - докато говорим, телефоните не спират да звънят). Благодаря на всички от сърце! Днес не смогвам да отговоря на всички - щастлив съм!

- Не ти ли липсва онзи бляскав сценичен живот?
- От доста години имам Вокална студия за пеене, актьорско майсторство, солфеж и елементарна теория на музиката. При мен идват начинаещи, напреднали, установени оперни, оперетни, мюзикални, естрадни, джаз и поп певици и певци. Идват и много ученици и студенти. Искам да им дам това, което научих от моя незабравим професор Христо Бръмбаров, Николай Смочевски - дупничанин, Стоян Кисьов, Парашкев Хаджиев, Александрина Милчева, Чавдар Хаджиев... дано успея! За французите животът е “се ла ви”, за българите - такъв е животът, а в оперетата - живот човешки, живот глупешки, живот на хубави и глупави мечти... Доволен съм, имам живо и здраво семейство, внукът ми Марти е невероятен, учениците ми също. С пенсията и допълнителните уроци се справям добре. В крайна сметка един стомах имаме, колкото и пари да управляваме, не можем да го напълним с всичко хубаво на този свят!

Паулина БОЯНОВА