Асен Драгнев: Ако се събудиш сутрин и нищо не те боли, значи си умрял

Асен Драгнев е една от най-влиятелните фигури в българската популярна песен. Син е на композитора Константин Драгнев - Графа и от малък се занимава с музика. Първата група се опитва да създаде още в гимназията, заедно със съученика си Петър Писарски от “Атлас”. През 1981 г. завършва Естрадния отдел на Музикалната академия в София, а две години по-късно става част от група “Спринт”. 

С тях именно започва да пише песни, които бързо стават хитове - “Роботът”, “Хей, здравей”, “До телефона”  Постепенно се утвърждава сред новото поколение композитори и аранжори, а негови песни влизат в репертоара на почти всички родни звезди в популярната музика - Васил Найденов, Маргарита Хранова, дует “Ритон”, Лили Иванова, Силвия Кацарова, Стенли, Орлин Горанов, Панайот Панайотов...

- Асен, на 14 януари закръгли 60-те. Не са много, но не са и малко! Ти как се чувстваш?

- Да чукам на дърво, чувствам се добре. Е, разбира се, на тези години се появяват и обикновените болежки. Но, както казва един мой приятел: “Ако се събудиш сутрин и нищо не те боли, значи си умрял”. 

- В едно интервю разказваш как във Виетнам едва не си умрял, след като си пушил някаква трева. Това ли е бил животът на рокаджиите - секс, наркотици и рокендрол?

- Какво да ти кажа. Донякъде, да. Във Виетнам специално беше виновен певецът на групата ни - Чавдар Панев, който, за съжаление, почина. Той си падаше по секса, наркотиците и рокендрола. Дотогава аз не бях пушил никога трева, а и след това не съм опитвал, но тогава ме нави да опитам. Тревата я купил от някакъв пазар, където могат да ти пробутат какво ли не. Явно са го излъгали и са му дали някакво менте, което предизвиква халюцинации. Беше доста страшничко, защото той искаше да се хвърля през прозореца. Едвам го удържах.

- Ковид инфекцията засегна много твои колеги, дори някои, за съжаление, си отидоха. Ти успя ли да се опазиш?

- Специално аз се разминах с болестта. Стараех се да спазвам някои правила - в магазина влизах с маска, избягвах да ходя на места, където се събират много хора. Сега пък съм с ваксина. Дано всичко да е ОК.

- Освен личния ти юбилей, тази година и с група “Спринт” отбелязвате 40 години. Какво подготвяте?

- Първо, направихме един албум “2 х 20 Галактика Спринт”, в който са включени 13 много хубави песни. Представянето на албума ще бъде с концерти през август и септември. Август ще са по морето - Несебър, Созопол, Приморско, Китен. След което през септември ще са във вътрешността на страната. И през октомври ще завършим с концерт в НДК в София. 

- От старите песни - “Хей, здравей”, “Роботът”, “До телефона”, включили ли сте някоя в новия албум?

- Не, от старите песни няма да има в този албум, всичките са нови. Изключение прави “Две пътеки”, която е от първите ни песни и която променя стила на групата - ню уейв, електропоп. Нея я направихме леко като кавър.

- Ню уейв през 80-те години на ХХ в. не е ли било много авангардно за България?

- Ами ню уейв не беше много познато. Тогава в България трудно влизаха нови неща, но вече имаше една вълна. Група “Тангра” свиреше ню уейв и ние бяхме с подобен стил. Беше интересно, много интересно. А и визията ни беше доста по-различна - прически, обеци, някои наметала, специални за ню уейв. Гледаха ни малко странно.

- Това не ви ли създаваше проблеми с властта, с изявите ви?

- Ами да, така беше. Имахме проблеми. Тогава в радиото имаше едни комисии, които доста неща режеха. Особено текстовете трудно минаваха. Имахме проблеми и с вида. Спомням си, че един път в зала “Универсиада” почти арестуваха нашия басист. Пейо (б.а. Пейо Пеев - основател на група “Спринт”) трябваше да ходи и да го спасява. На концерта присъствали чуждестранни дипломати и двама полковници от ДС се заядоха с него, защото косата му била щръкнала и имал обеци. 

- Първите ви концерти зад граница в средата на 80-те години на ХХ в. са в бившия СССР, където вървеше перестройка, Горбачов... Как ви приемаха там?

- Там тогава много ни харесваха. Всички български изпълнители, които ходехме по онова време, пълнехме не само залите, но и стадионите. Тогава направихме едно турне с Васил Найденов - ние свирим един час, след това той пее един час.  Интересът към нас беше огромен Свирили сме на стадиони със 100 000 души. 

- Няма български поп изпълнител, с когото да не си работил. Капризни ли са родните естрадни звезди? 

- Различно е, всяка звезда е различна. Има някои много трудни, други лесни. Зависи от характера, защото има хора, които изискват всичко да бъде перфектно, а пък нашата работа е много специфична - първо да измислиш, след това да напишеш музиката на песента, аранжиране, певецът да я научи и да влезе в текста, той също е много важно нещо.След което се отива в студио, където започват мъките. Не е лесно, но да не споменавам имена.

- Все пак, с кого ти е било по-трудно?

- Например един такъв певец, който е много взискателен, е Стенли. С него се работи трудно, защото той изпипва нещата много добре. 

- А как се работи с Лили Иванова?

- Отдавна не съм работил с Лили Иванова. Спомням си, че работи много бързо и просто перфектно. Тя влиза в студиото, изпява песента два пъти перфектно и си отива. В онези времена нямаше компютри и техника, с която да се оправят някакви неточности. Затова е Лили Иванова.

- Освен с група “Спринт” работиш ли в момента с някой изпълнител?

- Аз освен с група “Спринт” работя като пианист и с група “Атлас”, с която повече пътуваме и свирим на живо. Дори днес отиваме на концерт в Червен бряг. Иначе, с изпълнителите е доста трудно в последните години, защото всеки сам започна да си прави нещата. Но с Пепи Писарски се ориентирахме към песни за децата, което е много интересно. Вече два албума - “Слънчевото зайче” и за 12-те зодии, са готови и много скоро ще бъдат издадени на диск. 

Румяна СТЕФАНОВА