Атанас Славов прави мини революция в съдебната система?

Правосъдният министър Атанас Славов започва все повече да се изживява като надзирател на Висшия съдебен съвет. Абсолютно ненужно Славов нагнетява напрежение около решенията на Прокурорската колегия, свързани с управлението на държавното обвинение, а сега и с новия механизъм за разследване на обвинител №1, пише "Труд".

След като атакува пред Върховния административен съд (ВАС) избора на Борислав Сарафов за изпълняващ функциите на главен прокурор, сега Славов се заканва, че щял да обжалва и евентуален отказ на Прокурорска колегия да преназначи от съда в прокуратурата първия съдия, избран да разследва един от сигналите срещу Сарафов, стигнали до Наказателната колегия на Върховния касационен съд.

И тук е грешката на Славов. Ако е решил да атакува всяко решение на кадровия орган, което не се харесва на политическата сила и лобистките кръгове в правосъдието, чийто представител всъщност е Славов, то резултатът е предизвестен – няма да има успокояване в правосъдната система, още по-малко ще се проведе съдебна реформа, при това на ниво изменение на Конституцията.

Атанас Славов дължи най-малкото благодарност на членовете на Прокурорската колегия на ВСС, които дръзнаха открито да инициират предсрочното прекратяване на мандата на Иван Гешев. Само Гергана Мутафова, Калина Чапкънова, Светлана Бошнакова, Йордан Стоев, Огнян Дамянов и Георги Кузманов знаят добре какво им е коствало това дръзко и изненадващо решение.

Да, шестимата кадровици не само на два пъти в края на 2019-а избраха Гешев за главен прокурор, но и половин година по-рано го номинираха. Преди два месеца обаче точно тези кадровици имаха доблест и смелост да признаят, че са допуснали грешка, която са решили да поправят, най-вече заради риска прокуратурата да продължи да бъде използвана като трамплин към политиката на Гешев.

Изборът на Сарафов, проведен преди месец от Прокурорска колегия на ВСС, противно на твърденията на министъра на правосъдието бе извършен напълно прозрачно и съобразно съдебния закон, според който наследникът на главния прокурор следва да се избере по старшинство от неговите заместници.

Неоснователно е и твърдението, че не колегията, а Пленумът на ВСС е трябвало да дебатира за назначаването на и.ф. главен прокурор. В крайна сметка решение по въпроса ще вземат съдиите от ВАС. Сезирането му стана в последния възможен ден от правосъдния министър, повече с политически, отколкото с юридически мотиви, което само по себе си е лош знак към съдебната система.

Още по неуместни звучат заканите на Славов, че щял да се обърне към ВАС, ако Прокурорска колегия не излъчи на всяка цена съдия, който да разследва главния обвинител. Опасенията на министъра от „Да, България“ са, че кадровиците може да се позоват на висящото дело пред Конституционния съд, с което вече бившият главен прокурор атакува поправките в НПК и ЗСВ.

Поради тази причина съдебният съвет вече стопира откритата междувременно процедура по избор на нов главен прокурор. Решение, което Славов също би могъл да атакува, но не го прави, защото съвпада с политическия интерес на партията и лобистките кръгове, които са го излъчили. Толкова за принципността на министъра на правосъдието.

И докато Славов се чуди как да угоди на менторите си, важните въпроси в ресора му изглежда ще зависят от всичко друго, но не и от него като министър. Ключовата конституционна реформа изглежда ще стартира най-рано през септември-октомври. Видно е, че обещаният проект за Конституция, който партията на Славов претендираше, че има, тепърва се изготвя. 

И тук се оказва, че правосъдният министър среща сериозна съпротива в иначе близки до него кръгове. А да си обект на приятелски огън е особено чувствителен въпрос за представители на либералната политическа прослойка във властта.

Неотдавна в интервю правният експерт от Института за пазарна икономика Иван Брегов доста иронично се отнесе изобщо към възможността да се стигне до промяна на основния закон, която кардинално да промени правосъдната система. Критиките на Брегов недвусмислено бяха насочени към мандатоносителя, излъчил настоящия министър на правосъдието.

Пълно противопоставяне може да бъде открито в комуникацията на Славов със знакова неправителствена организация с експертиза в промените на правосъдието. Докато правосъдният министър избърза да заяви, че само той ексклузивно трябвало да може да прави номинации за главен обвинител, директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер защити тезата, че професионалната общност следва да запази правото си да номинира тримата първи в съдебната власт – главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС. Последното всъщност бе прокарано от лидера на партията на Атанас Славов – Христо Иванов,  когато бе правосъден министър през 2014-2015 г.

Особеното в случая е, че Биляна Гяурова-Вегертседер застана начело на правния институт, след като Христо Иванов влезе в политиката.

Правосъдният министър има право да обжалва всяко решение на ВСС и никой не отрича това му правомощие. Когато обаче това се прави самоцелно, за да има с какво да изпъкнеш сред съмишлениците си или защото така е изгодно, правото остава на заден план.

На този фон прави впечатление, че макар и като временен или точно заради това главният прокурор Борислав Сарафов прави всичко възможно, за да рестартира прокуратурата. Преди десет дни Сарафов знаково осветли нелицеприятен за бившата спецпрокуратура доклад, изготвен преди цели три години от Инспектората на ВКП и свързан с груби нарушения на държавни обвинители по казуса „Осемте джуджета“.

Това е знак, че и.ф. главен прокурор възнамерява да започне прочистване на собствената си къщичка, без да прикрива очевидно тежки нарушения. Нещо, което отдавна не е познато в държавното обвинение. Не трябва да се забравя, че едно от първите неща, с което Сарафов се зае, бе да ревизира всички онези знакови дела за корупция във властта, станали известни като „дела на трупчета“. А преди ден Сарафов даде много силен знак към всеки, който някога е имал досег с прокуратурата без значение дали като потърпевш или обвиняем.

Главният обвинител поиска скоростно разследване на всички дела, които необосновано дълго време се влачат и непрестанно се отлагат. Мнозина жертви на престъпления очакват точно това от съдебната система - бързи разследвания, защото противното всъщност е отказ от правосъдие. 

Така се получава, че изпълняващият функциите на главен прокурор е поел по пътя на реалната реформа на прокуратурата без да търси или да очаква нечия подкрепа. Само времето ще покаже дали няма да се окаже, че докато правосъдният министър Атанас Славов самоцелно атакува органите на съдебната система, като така пробва да прокарва лобистки интереси, ВСС и и.ф. обвинител №1 са свършили далеч по-трудната задача да направят правосъдната система истински работеща и справедлива.

Министърът на правосъдието има шанса да покаже, че така както се отнася с уважение и респект към съдиите, към председателите на ВКС и ВАС, същото може да направи и по отношение и на прокурорите, а и спрямо обвинител №1. Пък бил той и временен. Нужно е само Атанас Славов да подкрепи Сарафов в усилията му да рестартира прокуратурата.

Подкрепа, без задни мисли и без опити за овладяването на институцията. Ако това се случи успоредно на реализирането на конституционната реформа, то в съдебната система ще се случи една мини революция, от която в крайна сметка ще спечелят всички и най-вече правото.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук