Авторът на стотици любими песни Живко Колев на 65 г.: Ех, как сладко горчи споменът...

Неведнъж съм казвала, че едва ли има българин, който не може да затананика песен на големия текстописец Живко Колев. Ще изброя само някои - “Клоунът”, “Междучасие”, “Накъдето ми видят очите”, “Джалма”, “Големият кораб минава”, “Късно е”, “Сбогом”, “Ключ от чужда стая”, “Шопкиня”, “Жена съм аз”, “В такава нощ”..., пък нека всеки сам допълни този списък.

На 23 юли поетът и автор на песни Живко Колев, сценарист, режисьор и продуцент, навърши 65 г. По този повод на 19 ноември в Зала 1 на НДК ще видим грандиозен концерт с участието на най-популярните български певци и групи.

На сцената ще излязат Васил Найденов, Силвия Кацарова, дует “Ритон”, “Сигнал”, Илия Ангелов, Маргарита Хранова, “Трик”, Панайот Панайотов, “Тангра”, “Трамвай №5”, “Тоника Домини”, Васил Чергов и Светослав Лобошки, София Иванова и Янка Рупкина.

Те ще изпълнят вечните хитове, а събитието ще бъде заснето от БНТ 1 и ще се излъчи по Коледа.

Живко Колев е роден през 1954 г. Написал е текстовете на около 1000 популярни, детски и хумористични песни, както и стотици сценарии на телевизионни шоупрограми и концерти, като “Мелодия на годината”, “Телевизионна дискотека”, “С песен из България”. Той е продуцент на над 30 албума на наши изпълнители. Режисьор е на многобройни вариететни програми и концерти, а в периода 1994 - 1999 г. е главен консултант на фестивала “Златният Орфей”.

Известен е и като един от създателите на трио “НЛО” и автор на 107 от техните песни. Издал е и 4 книги с поезия - “Бурята в сърцето ми”, “Забранен за ученици”, “Жирайфелова кула”, “Не плачи за мен, България”. Живко Колев е носител на десетки призове от най-престижните наши конкурси в областта на музикалното и литературно творчество, между които големите награди на “Златен Орфей” и “Мелодия на годината”. 

- Живко, след толкова много награди и аплодисменти чувствал ли си се някога недооценен?

- О, много пъти, главно по фестивали и конкурси, когато, да речем, дадена песен не вземе награда. И всеки път си казвам, че вече съм претръпнал с годините и опита, но май не е така. Подсъзнателно го приемам болезнено.

В крайна сметка обаче ми минава и никога не съм правил разправии с журито. Така е на конкурс - има победители и загубили. Няма как винаги да си на върха. Това трябва да го осмисли и разбере всеки.

- Днес много се говори за цензура преди 10 ноември 1989-а. Ти някога страдал ли си от нея?

- Спирани са ми немалко текстове по времето, когато имаше комисии в радиото, но не по политически причини. Явно са преценили, че художествените качества не са на необходимото ниво. Не знам дали е точно да се говори за цензура тогава. По-скоро аз си правех автоцензура, защото знаех какво ще мине и какво не. 


Дует  ”Ритон“ са изпели не малко негови песни.

- Изпитваш ли носталгия по онова време?

- Аз не, но моите родители изпитваха. Те бяха несигурни за бъдещето на децата и внуците си. За толкова години никое правителство не намери вярната социална политика, не спести унижението на възрастните хора.

Било ми е неудобно да кажа в чужбина, че майка ми живее със 100 евро пенсия, а е работила повече от 40 години за тази държава? Просто не вярват, че е възможно. И ако има все още носталгия по миналото, то е защото тогава никой не ровеше по кофите за парче хляб. 

При мен е останала единствено носталгията по младостта 

Тази година станах на 65 г., нормално е. Често подреждам спомените в албума на своя живот и нерядко пиша за това. Представяш ли си, ако нямаше спомени, как свършва животът - ние няма да знаем кои сме и какво сме правили преди 5 минути, вчера, в детството си.

А назад, все пак, като че ли остават най-хубавите и най-лошите моменти, другото се забравя. Назад виждам как минава и големият кораб, как лъкатуши през детството тази малка гемия, която в очите на нас, хлапаците, е величествен кораб. И уличките, и зелената нощ, в която се ражда първата любов... Ех, как сладко горчи споменът... 

- Ако си направиш равносметка, има ли нещо, което не харесваш в себе си?

- Имам много недостатъци. Труден характер съм и само жена-героиня може да ме издържи. Въпреки че съм зодия Лъв, като всеки творец малко или много съм психически лабилен, страхувам се от височини, от летене със самолет (което почти преодолях), хипохондрик съм.

Малко съм мързелив и не помагам много-много вкъщи. Напоследък започнах да живея по-затворено и по-рядко се срещам с приятели. Това са само тези недостатъци, които аз забелязвам, а сигурно има и още, които другите виждат, но ми спестяват от някаква куртоазия. 

- Като спомена за жената героиня, която те търпи толкова време, как и кога пътищата ви се пресякоха с твоята Вержи?

- Интересното е, че с нея се запознах на сватбата с първата ми съпруга. Години след това стана като по филмите - случайна среща и се започна... И така повече от 20 години. Имам чудесна връзка и изобщо не си представям живота си без нея.

И преди да си ме попитала дали тя ми е музата, ще ти кажа - не знам. Ако има муза изобщо и трябва да я чакам, досега да не бях написал нищо. (Смее се.) Истината не само за мен, но и за всеки творец е, че се работи по поръчка и дисциплината е твърде важна.

Времето е такова, че от поезия не се печели много и ако трябва да храниш семейството си, ти е необходимо количество, което при всеки случай е за сметка на качеството.


С Ева Найденова и Милица Божинова​​​​​​​

- Има ли нещо, за което съжаляваш?

- Може би за това, че не съм се родил малко по на Запад, където с тази продукция, която оставям, щяха да живеят охолно четири поколения след мен. Но човек не избира родителите и родината си. Съжалявам и за други неща.

Ако можех да се върна към началото, бих поел по съвсем различни пътища. Но няма как, не може. Затова се опитвам да не се терзая с подобни мисли.

- Писал си за толкова много певци, има ли някой, на когото си отказвал?

- Преди време отказах на един певец, когото просто не харесвам. Отказвал съм и когато не ми допада музиката или просто не ми се получава. Преди време отказвах и поради много ангажименти, просто не ми стигаше времето, но сега не е така.

- Като се обърнеш назад след толкова години работа, кога разбра, че си известен?

- Никога не съм се изживявал като “звезда”. Лицето на една песен е изпълнителят, на една шоу-програма - артистите. Е, малко ме е боляло, когато казват - песента на Васил Найденов или Силвия Кацарова, да речем, защото тя е на авторите, а певците просто я изпълняват.

Но това е - има хора, които стоят зад кулисите и никой не ги вижда, макар че без тях не може.

- Понеже започнах с това, че почти всеки от нашето поколение има любима песен от твоите, накрая ще кажеш ли на теб коя ти е най на сърце?

- “Клоунът” и “Накъдето ми видят очите”. Те са писани първоначално като стихотворения и после към тях е направена музиката. Казвам това, защото в около 80 процента от случаите е обратното. Просто такъв е стереотипът на работа на композиторите - думите ги ограничават.

Затова пък готовата музика ограничава мен. Правят се компромиси, подбират се думи с повече гласни. 

Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55"/