Азис и Михаил Мехмедови: 4 месеца ни държаха като роби в един кенеф!
Шведският работодател на българските роби-гурбетчии ги карал да спят в тоалетна, да ядат от кофите за боклук и не ги пускал да се приберат
В истински ад се превърнал гурбетът на баща и син Азис и Михаил Мехмедови. Двамата отишли да заработят някой лев в Швеция, а едва не били продадени като роби, разкриха самите те пред БЛИЦ.
Кризата и безработицата накарали Азис и Михаил да напуснат търговищкото село Славяново. Което се оказало и най-голямата им грешка. “В село Ковачевец срещнахме един циганин - Илия, който търсеше работници. Бяхме много огладнели, защото нямаше никаква работа, и се съгласихме да тръгнем с него за Швеция да берем боровинки”, разказва началото на перипетиите си Азис.<br /> <br /> Гурбетчийската сага се случила през юли 2009 година, като с него тръгнал и 23-годишният му тогава син. Те поели към Швеция заедно с Илия Николов, съпругата му Румяна и децата им. Илия, който впоследствие се оказал същински робовладелец, повлякъл и още десетина българи от делиорманските села.<br /> <br /> Скандинавската драма се разиграла в градчето Сьодерхамн. Адът започнал още с пристигането им. Илия подложил берачите на боровинки на системен тормоз, заплахи за брутални побоища и редица унижения. Той отказал да даде събраните още на първата граница паспорти на работниците, като, без да търпи възражение, им обяснил, че оттук насетне <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>той ще се разпорежда с живота им. <br /> </strong></span><br /> Веднага след това “робовладелецът” посочил с пръст на Азис и сина му новия им “дом”. „Натика ни в един кенеф, който беше не повече от 3 квадратни метра. Подлагахме си картони, защото нямаше къде да се спи, освен на пода”, разказва за преживения ужас главата на семейството. Бачкаторът, който по принцип е свикнал на тежък физически труд, заяви пред БЛИЦ, че това, което е преживял в Швеция, никога не му се е случвало и ще помни до края на живота си. „Започвахме да работим като се съмнеше и приключвахме едва когато се стъмнеше... Не помня даже по колко часа на денонощие работихме, защото там се стъмняваше много късно. Съсипвахме се от работа, а ако не можехме, Илия ни заплашваше, че няма да видим и стотинка, ако не сме се стегнели”, каза още изтерзаният селянин.<br /> <br /> Месец след пристигането на берачите в малкото шведско градче, Илия се смилил над Мехмедови и ги изместил да спят в буса. Милостинята му не била случайна, тъй като автомобилът не бил в движение. Иначе нямало да рискува, защото се притеснявал работливите му „пчелички” да не отлетят. Под силен натиск и словесен камшик Азис и синът му Михаил събирали на ден от 100 до 150 килограма боровинки. Другите берачи постигали приблизително същия резултат. „Само ни караше да бачкаме и не ни даваше изобщо да си починем. Постоянно крещеше и ни заплашваше, че ще ни пребие. Ако му се изрепчехме, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>вадеше нож и ни заплаваше, че ще ни продаде като роби”, </strong></span><br /> <br /> разказва с ужас Михаил.<br /> <br /> Всеки ден реколтата се предавала срещу заплащане в определени пунктове. Илия и семейството му прибирали парите с неясните обещания, че щом се върнат в България, ще се разплатят с берачите. Освен че не получавали никакви пари, робите почти не получавали и храна. От време на време Илия им хвърлял по някой домат и кесия с боб да си направят яхния. Основното блюдо обаче идвало... от кофите за боклук. Илия и жена му Румяна подложили Азис и Михаил не безграничното унижение, като веднъж седмично ги водели до контейнери за смет. „Нямаше какво да правим и ядяхме от боклуците... Гладен не се стои. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Ходехме по тъмно, защото ни беше срам да не ни видят”, </strong></span><br /> <br /> описва пред БЛИЦ още Азис шокиращата картина. Докато те се ровели в остатъците от храна, „работодателите” им си купували деликатеси от местните магазини. Някъде в края на юли Илия и Румяна започнали да се държат изключително агресивно към изтощените от работа и от унижения работници, като заканите буквално станаливсекидневие. Изгладнелите бачкатори не един път опитали да вдигнат бунт и да се опитат да си вземат паспортите, но били заплашени от сериозен побой и продажба на друг робовладелец, като с нож в ръка Илия дал на работниците да разберат, че си има там свои хора. Страхът сковал гурбетчиите, които мълчали и бачкали безропотно на вересия около четири месеца. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Оковите им били скъсани от друг българин – </strong></span><br /> <br /> Валери, който от години живеел в Швеция и работил в пункта за изкупуване на боровинки. Той видял, че нещо не е наред с изтощените работници и успял да поговори с Азис и сина му. Именно Васил успял да накара Илия да върне паспортите на работниците. Но робовладелецът казал, че няма пари да им плати. „За цялото това бачкане трябваше да вземем около 4000 шведски крони, но нищо не видяхме. Даже Валери ни плати билетите да се приберем на село”, обяснява тегобите си Азис. Междувременно спасителят им обяснил скандалната ситуация на шефа си – швед, и двамата уведомили властите. Илия и жена му Румяна били задържани два месеца по-късно и обвинени в трудова експлоатация. Установено било, че семейството е направило цял канал за трафик на работници, които впоследствие ставали същински роби. Законът в Швеция предвижда за това престъпление наказание от 2 до 10 години затвор. Азис и Михаил ще гонят до дупка Илия и за обезщетение. Официалните власти в Швеция даже са назначили и защитник на всички берачи. По случая с робовладелството вече се води дело в районния съд Худисквал, като Азис и синът му бяха разпитани чрез видеоконферентна връзка със Швеция, проведена във Варненския окръжен съд. <br /> <br /> <strong>Орлин ФИЛИПОВСКИ, БЛИЦ</strong>