Баба Ванга казала на д-р Любенова, че Господ ѝ е дал цяла сграда с дечица и вече 22 години... СНИМКИ
През 2001 г. благоевградската лекарка и съпругът й Христо Манчев, бивш директор на Второ ОУ, печелят шестица от тотото, Жан-Виденовата зима и хиперинфлацията обаче изяждат набързо парите, а опитът да инвестират в хубаво жилище удря на подводни камъни заради вещни тежести на имота, пише Struma.bg.
Теменужка Любенова е родена на 14.02.1956 година в Благоевград. Завършила е Политехническата гимназия „Св.св. Кирил и Методий” през 1974 година, а през 1982 завършва Медицинската академия в София. Работи като участъков лекар в кв. „Струмско”, след това в отдел „Хранене” на ХЕИ. Баба Ванга й казва, че Господ й е дал цяла сграда с дечица, и тя се връща в училищното здравеопазване до 1999 година, когато става председател на Общинския съвет за наркотични вещества в продължение на 22 години – до пенсионирането си.
Д-р Теменужка Любенова е педиатър по професия, но по дух е четник, войвода, защитник на българщината в Македония. Тя е първият председател на дружество „Вардар” в Благоевград и на първия конгрес на Съюза на македонските дружества по нейно предложение организацията си връща старото име ВМРО.
Нейното поведение си има корени, има семейна магия, родова реликва, на която тя не само че не иска, но не може да измени. За своите предци казва, че са обикновени хора, но всеки от тях носи достойни ценности, които са се старали за запазят и по някакъв начин генетично са предали на поколенията след тях.
ВЕЛИКА И СТАМЕН ЗЛАТКОВИ СА БАБА Й И ДЯДО Й ПО МАЙЧИНА ЛИНИЯ
Те са от Пържовската махала на село Хърсово. Теменужка си спомня за прапрадядото от този род, чието име не знае, но са й разказвали, че е бил един от най-силните хора в региона. Участвал е в борби, които се организирали на празници. Беят в Горна Джумая бил много запален по борбите и на един от празниците довел борец от Истанбул с надеждата да победи този популярен в региона роднина на Теменужка.
Този гост побеждава всички останали, но родственика на Теменужка не успява да победи. Присъствали са много зрители не само от Джумаята, но и от околните села, дошли за зрелище, но и с надеждата турският опонент да бъде победен от българския борец. Беят дава обещания овен – награда на победителя, но вечерта праща заптиета в дома му и те му счупват гръбначния стълб. След мъчителни болки той умира.
Интересен образ в рода е прадядо й Златко, който е баща на Стамен и дядо на майка й Милана. За него знае, че в определен период от живота спасява Никола Парапунов. Той хваща за своя син Стамен побратим, който е работил в групата на Димитруш в жандармерията. Като роднина, побратимът винаги го предупреждавал за предстоящи проверки в Хърсово.
Претърсвали къщите за нелегални и партизани. Прадядо й Златко заедно с приятели и с Парапунов са в една стая, на която под пода е била изкопана дупка, а върху нея са слагали дъски, слама, черга и маса. Там си пиели ракията. Когато влиза жандармерията, и двамата изиграли сценка на изненада и обида, че някой нарушава рахатлъка на компанията. Побратимът отзовава жандармеристите и така дядо Златко спасява Никола Парапунов.
Въпреки помощта, която Златко и семейството му оказват на партизаните с дрехи, хляб, храна, с каквото могат, по-късно той е съден от Народния съд. Един от видните комунисти в града, чието име д-р Любенова не пожела да каже, е искал пари от него на връщане от пазара. Той обикновено слагал печалбата под седлото на коня и му казал: „Няма да сляза от коня, поихме ви, обличахме ви, парите на децата ми няма да ти дам!”.
Скарват се и дядото продължава пътя си, а партизанинът, който бил въоръжен, не стрелял, но след Девети септември веднага го обвинява и го изправят пред Народния съд. Дядо Златко казал, че не иска адвокат, че сам ще се защитава, защото знае, че е прав. Обяснява всичко пред съда, но в крайна сметка се заговорило, че го очаква смъртна присъда. В съдебната зала е бил и бащата на Никола Парапунов, който попитал: „Има ли друг дядо Златко от Пържовската махала?”. Той казва: „Не, само аз съм”.
И тогава бащата на Парапунов започнал да говори: „Ако беше жив моят син, да види какво правите, сега и срещу вас щеше да тръгне”. След неговите думи съдията го освобождава. Когато си тръгва, Златко казва на полковник Димов, с когото са лежали в една килия: „Момче, ти си учен, много знаеш, много хубав българин си, стани и се защити, кажи им истината, няма за какво да те съдят. Ти си правият!”. А той му казал: „Дядо, ако знаеш какво идва, и ти ще искаш да умреш, а не да живееш”. След това целият Петрич се събира на убийството на полковник Димов и капитан Джингаров. Убиват ги, въпреки че измъкват войничетата на Кулата без нито една жертва, когато ги обграждат германците.
Дядо Златко е бил силен характер и е имал свои принципи в живота.
КОГАТО ДОВЕЖДАТ ДЕЦАТА НА ГРЪЦКИТЕ ПАРТИЗАНИ В БЛАГОЕВГРАД СЛЕД ВОЙНАТА В ГЪРЦИЯ ПРЕЗ 1944 ГОДИНА, ПРЕДЛАГАТ ВСЯКО БЪЛГАРСКО СЕМЕЙСТВО ДА ГЛЕДА ПО ЕДНО ДЕТЕ,
а по ирония на съдбата в това време гръцките партизани избиват българи в Северна Гърция. Тогава дядо Златко отказва да вземе гърче в дома си въпреки желанието на децата му. Казал им: „В никакъв случай, аз грък няма да храня, да дойде утре и да ви избие всички”.
Когато идват македонските учители и карат внучката му Милана да учи македонски език, той не й разрешава, защото за него такъв език не съществува. Милана не е имала нито домашни, нито учебници и учителката по македонски език я карала да слага ръцете на чина и я удряла с показалката до кръв. На детето, което било трети клас, му става лошо, прибира се и дядо й тръгва да бие жестоката учителка.
В края на годината, когато директорът на училището връчвал свидетелствата, Милана не смеела да излезе да си го вземе, защото мислила, че има двойка. Той съобщава първо нейното име, защото е била пълна отличничка – Милана Стаменова Златкова, но тя плаче и не излиза. Той се досетил и за да я успокои, казал: „Нямаш двойка, Миланке, нямаш оценка по македонски”.
Тя е била много добра математичка, но баща й не й е дал да продължи образованието си. Директорът на училището и учителят по математика, който по-късно става професор, е намерил начин Миланка да получава държавна стипендия и да отиде да следва математика в Софийския университет, но баща й казал, че има синове – ако искат, тях да вземат.
Обичала е класическата музика. Доставяло й удоволствие да слуша „Мадам Бътерфлай” от Пучини, „Норма” от Белини, „Аида” на Верди и други арии от популярни опери. Природно интелигентна жена, но съдбата я принуждава цял живот да работи като продавачка в магазин за хранителни стоки, а след това в детски магазин.
„Все още я помнят онези, на които е осигурявала дрехи за децата им”, казва Теменужка.
Любен – бащата на Теменужка, е от благоевградското село Габрово. От него Теменужка е получавала само обич и говори с голямо уважение към неговото потекло. Дядо й Атанас Спасов Въчков по бащина линия е от Въчковската махала, защото над тази махала се е намирало така нареченото обръщало на вълците. Дядо й е разказвал как вълците са тръгвали от Габрово, минавали са през Лешко, Падеш, през Покровник, Селище и са стигали до Габрово на обръщалото, и пак отначало в обратна посока. Умеел е да имитира звуци на животни и птици и учил и нея.
Баба й Спасуна по бащина линия е от Самарджийската махала. Не е ходила на училище, въпреки че училището на село Габрово е било в нейната къща. Баща й не я пуснал на училище, но е имала вроден интелект и силна вяра в Бога. За нея Света Богородица е била всичко. Теменужка все още си пази бабиното кандило. По време на постите обядът за нея е бил една филийка хляб и печена чушка.
Водила е внучката си на черква на Великден, на Коледа, на всички християнски празници. По това време в черквата са правили курбани и всяка жена е носила по една чинийка и една лъжичка, за да опита за здраве. Бащата на баба й е бил ловец и са имали ловно куче, което веднъж, след като се прибрало от лов, я захапало дълбоко за бедрото. Когато баща й вижда това, го застрелва, а баба й плакала не за болката си, а за кучето, което през нощта спяло при нея.
Теменужка си спомня, че в старата им къща в близост до Трето основно училище са имали голям двор с много дървета. Когато идват съседи да строят кооперация, решават да унищожат всички дървета, за да не се чувства дядо й чорбаджия и да имат за съсед кулак.
ТОГАВА ТЕМЕНУЖКА ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВИДЯЛА ДВУМЕТРОВИЯ Й ДЯДО АТАНАС ДА ПЛАЧЕ
Спомня си, че като дете той я е събуждал през нощта, защото е знаел, че ще падне слана, и заедно с него е ходила да палят слама и да опушват дърветата, та сланата да не може да унищожи плода. От него е запомнила, че едно дърво се гледа като едно дете.
Баба й Спасуна е родила 4 деца, но едното им детенце, Стоян, умира на 10 години от заболяване на бъбреците. Имат две дъщери – Стоянка и Фикия, и най-малкият е Любен, бащата на Теменужка. Той завършва Търговската гимназия в Благоевград, но повече не продължава да учи, защото баща му Атанас е бил „враг на народа”. До 1936 година дядо Атанас е работил като полицай и по време на процес за нелегални е трябвало да закара един от обвинените в Разлог.
Обвиняемият е бил с верига, но като излизат от Горна Джумая, Атанас го качва на коня, защото знае, че ще умре по пътя, и го сваля близо до Разлог. Някой обаче го видял и когато пристигат в полицейския участък, го разжалват, взимат му пагоните, оръжието и го гонят от полицията. Той тогава купува ниви и почва да се занимава с отглеждане на тютюн и земеделие. Нелегалният му бил много благодарен, но дълги години не се появявал. След 9 септември дядо Атанас е смятан за фашист, а мъжът се връща при него чак през 1961 година. Целува му ръка и му казва: „Атанасе, аз съм много грешен през тебе, но не мога да ти помогна с нищо, защото идвам от Белене”, и двамата се разделят със сълзи.
ВЕДНЪЖ КЛАСНАТА РЪКОВОДИТЕЛКА НА БАЩА Й ЛЮБЕН ВОДИ ЦЕЛИЯ КЛАС ПРЕД ДОМА ИМ И КАРА ЛЮБЕН ДА ВИКА „СМЪРТ НА КУЛАКА АТАНАС”, ПОСЛЕ СЪЩОТО ДА ПОВТАРЯ И ЦЕЛИЯТ КЛАС
А дядо й Атанас е участвал в Балканските войни, бил е на фронта при Ксанти, а по време на Първата световна война се е бил срещу руснаците в Добруджа. Тогава става свидетел как руснак застрелял негови приятели от Габрово на едно изворче, и то по време на примирие на фронта. До края на живота си останал с лоши чувства към тях и никога не ги споменавал. Когато идва комисията за помакедончване на населението, той се е противопоставил на съседа си Борис Керемидчиев, който ги водел, и успял да запази българската националност в паспортите – своята и на съпругата си.
И още един спомен за дядо Атанас разказва Теменужка. Веднъж той тръгва с коня Мирчо от Горна Джумая за Габрово и тъй като коня си знаел пътя, дядото задрямал. Когато се събужда, вижда, че конят не върви по отъпканата пътека за дома. Той почва да му се кара и да го бие с камшика. Късно се прибират и около 2 часа братовчед му идва да го търси, за да види дали е жив, защото разбрал, че човек от селото му е направил засада с цел да го убие заради ниви. Когато разбира, дядо Атанас тича в конюшната и пада на колене пред коня, започва да го целува, че му е спасил живота.
Дядо Атанас умира на 98 години, а баба Спасуна – на 88.
Баща й Любен отива войник в Асеновград към Зенитни войски, идва си в отпуск и преди да го уволнят, започва войната в Корея. Казват им, че ще ги изпращат на фронта. Задържат ги за обучение три месеца. Но имат късмет, защото войната приключва. Когато се прибира, решава, че ще почне нов живот, и тогава среща случайно на улицата Миланка. Така се запознават. „Но любовта им е голяма” – казва Теменужка – „любов като по книга”. Любен и Миланка имат две дъщери .Теменужка има сестра, 10 години по-малка от нея. Баща й умира през 2008 г., а майка й – три години след него.
За себе си Теменужка казва, че срещата между нея и Христо Манчев е като среща между Ромео и Жулиета. Христо я вижда от балкона на неговата кооперация и след това започват да се следят през терасите, докато се срещнат. Христо е син на известния благоевградски артист Димитър Манчев. Неговата майка се казва Христина и е кръстена на баща си, когото не познава, защото, когато го убиват, бабата на Христо е била бременна с нея.
Христо Медникаров е бил секретар и касиер на ВМРО и е убит от войводата Вънде по време на Септемврийските събития през 1924 година заради пари. След това един от тези, които са претърсвали къщата му, е казал на баба Нонка, че имат голям грях, защото са сбъркали. Христо е от Горни порой и фамилията му е Бакърджиев. Като ученик в Солунската гимназия влиза във ВМРО, но свещеникът тогава му казва, че с това турско име не може да го приеме в организацията, и го прекръства на Медникаров. Освен това е работил като учител и околийски училищен инспектор. И внукът му Христо продължава неговата традиция по-късно като учител и като директор на Второ основно училище в Благоевград. След много години Теменужка и съпругът й Христо разбират, че светът е малък. Запознават се с един лекар в Пловдив, който им казва, че неговият дядо е бил свещеникът на Солунската гимназия.
Майката на Христо е Христина Медникарова, а баща му – Димитър Манчев. Теменужка и Христо кръщават своя син на дядо си Димитър и го направили много щастлив, че наследникът ще носи неговото име. Животът на синът им е труден, казва Теменужка, но според нея всеки трябва да преодолее препятствията и да си научи уроците. И синът й успява. Завършва гимназия, завършва право и въпреки трудностите, които преживява, сега е щастлив с прителката си.
През 2001 година Теменужка и Христо печелят шестица от тотото – около 2 млн. лева, но не се проявяват като добри финансисти, за да запазят парите си, и Жан-Виденовата инфлация ги изяжда. Не ги обърнали във валута, опитали се да ги вложат в жилище, но това, което си харесали, се оказало с тежести и, както се казва, готови пари бързо се харчат, но без нещо стойностно зад гърба им.
„Миналото винаги дава отговори за сегашни проблеми и за бъдещото развитие”, смята Теменужка. И човек трябва да обръща поглед назад, защото в противен случай губи духовността си, а без духовност човек е празен.
Христо Манчев, директор на Второ основно училище, при откриване на учебната година
Старият иконостас на баба й Спасуна
Актьорите Димитър Манчев и Николай Чобанов
Баба Спасуна с двете внучки, Теменужка е по-малката
Баща й Любен с двете му сестри Стоянка и Фикия
Теменужка със семейството си на гости на Любчо Коцарев в Охрид
Дядо Атанас Спасов Въчков от с. Габрово като полицай
Теменужка с родителите си на Рилския манастир
Любен и Милана Спасови – родителите на Теменужка
Баща й Любен /седналият вдясно/ като ученик в Търговската гимназия
Сватбата на Теменужка и Христо Манчеви
Теменужка и Христо Манчеви в Скрино